Из: Свободна воля: Може ли невронауката да разкрие дали сами правим изборът си?
... И все пак не всички, които изучават мозъците на животните, са толкова уверени, че това ще ни освободи от оковите на детерминизма. Всъщност най-новият аргумент срещу свободната воля идва от Робърт Саполски (Robert Sapolsky), невроучен от Станфордския университет в Калифорния.
В новата си книга "Детерминирани: Живот без свободна воля" ("Determined: Life without free will"), Саполски твърди, че колкото повече откриваме за начина на функциониране на мозъка и за многото различни влияния върху човешкото поведение, толкова по-малко място остава за вмъкване на възможността за самостоятелно вземане на решения.
Да вземем само няколко примера: генетиците са открили стотици варианти на ДНК, които влияят на склонността ни към депресия или импулсивност; епидемиолозите са доказали, че доброто хранене на плода по време на бременността може да доведе до трайни "епигенетични" промени в ДНК с последици за психичното здраве през целия живот; а социолозите са доказали как преживяванията в ранния ни живот могат да формират склонността ни към тревожност или извършване на престъпления.
"Това е една голяма последователна крива", отбелязва Саполски. "Няма аспект на поведението, който да не се влияе от милиони от тези фактори."?
Може би все още не знаем всичко за това как мозъкът взема решения, подчертава Саполски, но един ден може би ще разберем почти всичко. Дори и сега, добавя той, знаем достатъчно, за да предположим, че няма да направим нови изненадващи открития, които да показват, че мозъкът може да избегне влиянието на такива фактори.
"Ще са необходими открития, които да противоречат на по-голямата част от биологията, за да се намери място, където да се вмъкне [свободната воля]. Няма пукнатина, в която бихте могли да откриете, че ето къде нашите неврони, вместо да общуват с невротрансмитери, започват да си шепнат един на друг - и по тази причина някой решава да ограби магазина за алкохол."
Аргументът на Саполски стига до същността на неговия интерес към начина, по който мислим за морала и наказателното правосъдие. Като човек, който в началото на изследователската си кариера е помогнал да се разкрие начинът, по който хормоните на стреса могат да променят мозъка, Саполски вече е бил експерт в съдебни дела, като е твърдял, че обвиняемите трябва да получават по-малки присъди, защото са били малтретирани като деца.
"Казвам на съдебните заседатели: Ако имахте абсолютно същото възпитание, с абсолютно същата биология, щяхте да седите на скамейката като обвиняемия", разказва Саполски.
Подобни идеи обаче се оспорват. Както посочва Роскис, едно решение може да бъде повлияно от нещо, без да се определя от него. Например вариант на ген или хормон на стреса може да направи избора по-вероятен, без да го прави 100 % сигурен...
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар