От шарлатани като Иван Кръстев трябва спешно да спасяваме здравия разум!

Гледам "свръхинтелектуалния-свръхумния" политолог Иван Кръстев (чиито баща Йото също е бил доста умен щом е бил завеждащ пропагандата в ЦК на БКП при още по-умния, с извинение, таваришч Тодор Живков!) и установявам, че в представите на човечеството, западно и източно (щото въпросното тъй оправно политологическо лице бе признато дори от таваришч Путин - изнасяше доклади на международната идеологическа пропагандна конференция в Путиновата резиденция във Валдай!) да си свръхумен и свръхучен (свръхинтелектуален!) означава да шикалкавиш с думите така, че да имитираш свободно боравене с думите, което да намеква, че мислите ти, изглежда, са "много сложни"; и тази сложност, създаваща една интелектуално-остроумна мъгла, в която "всички котки са сиви", е нещото, което ди дава "правото" да си дърдориш каквото ти идва на акъла, важното е да угодиш на колкото се може повече хора, а най-вече на хората, които имат най-вече власт и още повече - имат пари, и то много.

Иван Кръстев обслужи и Доган, и царо, и Боко, и Путин - и е готов да обслужи, срещу подобаващото заплащане, всеки друг (казват, той измислил думата "ГЕРБ", именно съчинил лъжата "Граждани за Европейско Развитие на България". (Сега именно го слушам как фали Тръмп, бил, моля ви се, "революционен лидер", ако тръмповото малоумие е "революция", и то "интелектуална", то по същата логика труженичките на сексуалната революция от Околовръстното са най-твърдата опора на морала!)

Това, от което злите сили се боят най-много, е здравият разум, иначе казано, плашат се най-много от ДУХА. Здравият разум заспива когато го покриеш с купища "интелектуални" или умствени боклуци, произвеждани от сръчни интелектуални труженици като Иван Кръстев (обичащи най-много, канечна, паричките, иначе казано, денгите, но в твърда валута, канечна, в долари или в евро!). Менте-"интелектуалците" може да ги разпознаете по това, че те имат нескривана любов към финикийските знаци - към златото, канечна!

"Свръхинтелектуалците" тип "Иван Кръстев" си дърдорят каквото им дойде на акъла, важното е да шашкаш слушателите и най-вече - да накараш имащите пари да те мислят за "многознаещ"; Иван Кръстев е единица-мярка за учено угодническо празнословие и словоблудство. По тази причина те са толкова опасни. А са опасни защото спомагат за най-ефективното оглупяване на нищо неразбиращата публика: те убиват здравия разум така, както лошите вируси съсипват жизнеността на здравия организъм. (Таваришч Карбовски много е научил от Иван Кръстев и неговия още по-отровен двойник Андрей Райчев - двете най-вредни "умни" фигури на тъй злощастния (заради тях най-вече!) български преход от комунизъм към демокрация, в който затънахме в тресавището на безчестието и бездуховността!

Ерго, трябва спешно да се върна към писането на своята книга със заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО и да разгледам там в отделна глава мита за "свръхинтелектуалния" политолог Иван Кръстев (и, канечна, за не по-малко "свръхучения" таваришч прафесар Ива Хръйстав!).

От такива шарлатани като Иван Кръстев трябва спешно да спасяваме здравия разум!

https://youtu.be/eavy13oWn30?si=4zqWU3e2mVwVAFcD

 

ДОБАВКА: ЕТО ВИ ОЩЕ ОТ СЪВСЕМ СЪЩОТО ПРЕТЕНЦИОЗНО И ЛЪЖЛИВО ПРАЗНОСЛОВИЕ:

 

 

 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo