Религия и добродетелно поведение трябва да се изучават "под шапката", така да се рече, на предмета СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ!

Пиеро дела Франческа, „Свети Юлиан“, 1454 г.

Вчерашната "дискусия" (почти нямаше такава, почти всички изказали се се подмазваха на важните гости!) под патронажа на паатриарха и министъра на образованието и науката за въвеждането на предмет "Религия и добродетели" в училищата ме принуждава да издигна следната повокираща мисълта теза:

Понеже сме третото десетилетие на 21-ви век, се налага религия и добродетелно поведение да се изучават "под шапката", така да се рече, на предмета СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ, който спешно трябва да бъде въведен в нашите училища; ще се обоснова, за краткост, ето как (ще подредя важните моменти в отделни пунктове):

● в началния курс (когато либидото на децата спи!) малките ученици трябва да изучават предмет "Възпитание и добри обноски" и то изцяло на практическа основа, играейки си; учителките следва да внимават когато някой направи поразия или прояви агресия, да бъде подтикнат да се извини, но истински, покайвайки се, осъзнавайки вината си; всъщност те трябва да "учат" добрите обноски и възпитаното, културно поведение изцяло под формата на ИГРА, това е най-важното; този предмет, разбира се, трябда да им стане най-приятен, дори любим;

● сложното започва след пети клас, когато под влияние на хормоните и на пробудилото се сексуално желание (либидото) учениците, в чиито тела бушува огромна енергия (равностойна, кажи-речи, на енергията, която произвежда, да речем, топлоцентралата в Гълъбово!), следва да бъдат занимавани най-интензивно, колкото се може повече с изморителни спортни игри, тренировки, гимнастика, футбол, баскетбол и пр.;

● целта е крехките тинейджъри да изразходват благодарение на физически натоварвания своята бушуваща сексуална енергия; да нямат време да мечтаят за секс, да гледат глупави порнофилми, да се разлагат от мечти за плътски кеф, оргии и пр.;

● същевременно учителките по история, природни науки и литература следва яко да натоварват тинейджърите да четат книги (романи), да учат уроци, т.е. с умствена и емоционална натовареност да пренасочат (сублимират) част от сексуалната енергия на телата си в позитивна умствена или духовна дейност или активност;

● тинейджърите трябва да изпълват времето си като играят театрални постановки, като пеят, рецитират стихове, танцуват, с оглед на това непосредствено, чрез вживяване и преживяване в идеално-духовна форма да разберат що е това любов, но, подчертавам, в съвсем идеална, платонична, поетична, одухотворена, пределно човешка и емоционална форма; трябва също така да бъдат подтикнати да се въодушевяват от героичните подвизи на предците в историята на народите, изучавайки по подходящ начин история, гражданско образование, литература;

● и ето че идва гимназиалният етап, тогава тинейджърите след 15 г. възраст, първо, следва много да спортуват, да четат, да обсъждат прочетеното, да участват в дискусии, да решават подходящи, но и сложни човешки и житейски казуси, да търсят истината в часовете по философия и психология;

● особено голямо място в тяхното личностно формиране в този решаващ период следва да играе предметът ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта), в който следва в дискусионна форма, под формата на състезания, игри и пр. да обсъждат всички ония тъй важни и благодатни казуси, които съм предложил в своето учебно помагало под горното заглавие (което, забележете, съм написал и издал в края на 90-те години на ХХ век, но чиновниците от МОН още се правят на изоглавени, че не го забелязват!);

● МИСЛОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНО, СИРЕЧ ДУХОВНОТО,В ДУХОВНА ФОРМА ПРОИГРАВАНЕ на всички възможни житейски, сексуални, любовни, психологически, човешки и пр. казуси в пределно свободна форма ще спомогне за изразходване на бушуващата в младите тела сексуална енергия, която на този етап от личностното развитие на учениците по капацитета си може да се сравни с разрушителната енергия, която има в една термоядрена (атомна) централа или дори бомба; най-важното е да постигнат изстрадани (в идеален, мисловно-емоционален план!) истини, тълкувайки и вниквайки в тъй богатите на смисъл човешки, т.е. субективно-екзистенциални ситуации, в които животът ни въвлича всеки Божий ден;

● Именно в този общ човешки, духовен, философски контекст следва да се изучават всички ония толкова богати на смисъл (мъдрост) казуси, които има в тъй мъдрото и така дълбоко потребно на всеки човек СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ; неслучайно в Библията (примерно в посланията на Св. Апостол Павел, но и на много други места) темата за любовта, за отношенията между мъже и жени, за любовта и секса при сексуалните малцинства и всичко останало е разгледано толкова цялостно и дълбоко; ето я нишката, която като Ариаднината, ще отведе младите до най-дълбокото вникване в тайнството на любовта, което е предпоставка те сами да осъзнаят дълбоката истина, че сексът не е нито спорт, нито съблазнителен, но разрушителен за личността и нейния дух разврат и порок, а е най-естествена и човешка потребност, свързана с две велики тайнства, тайнството на любовта и тайнството на живота, които са органично свързани, неотделими и неразличими едно от друго;

● само в този контест младите ще стигнат до тъй потребната им истина, че Бог, доброто начало във Вселената, е любов, а любовта е нещо свято, съкровено, велико, пределно духовно, без което младите няма да постигнат, ще се лишат от дълбокия смисъл на самия живот; ще разберат, прочее, че ранният тинейджърски секс, с който сега се хвалят и перчат (като петлета и кутрета!), е сигурен път към затъпяването, към дебилщината; а това е така защото незрялата психика не може да понесе тъй грандиозното по мащаба и интензитета си преживяване, наречено любов, а овладените и отдалите се на низки еротично-похотливи страсти юноши гарантирано ще станат тъпанари (защото те вече няма да могат да мислят за нищо друго освен за секс и разврат - сексът, пристрастяването към удоволствието от секса е подобно на най-силен наркотик! - както е сега; затова сега половината от младите, завършващи 12-ти клас, са функционално-неграмотни, са тъкмо тъпанари: умствено и емоционално са непълноценни защото обществото в училищната институция не им е помогнало да се освободят от тиранията на собствената сексуалност; който млад човек не успее да постигне свободата си по отношение (или от!) собствената си сексуалност, той никаква друга свобода никога няма да узнае, а ще стане роб било на тялото си, било на половия си орган, било на маниите си че е пич и бабаит, че е "сексуален атлет" от типа на Митю Пищова, Бог да го прости, че е, вкретце казано, завършен тъпанар и простак;

● от лъжливата съблазнителна "прелест" на разврата младите трябва да се освободят първо в идеално-духовен план; именно тук дълбоките и мъдри прозрения на Библията са особено ценни; младите в този период трябва да изучават и обсъждат Свещеното Писание, а не религия, не църковна история, не вероучение и пр., неща, които, яко някой се интересува, може да ги овладее и разбере като ходи на църква; в училище младите трябва да постигнат именно ОБЩОЧОВЕШКОТО СЪДЪРЖАНИЕ И СМИСЪЛ на Библейската мъдрост, което именно е свързано с тъй прецизното регулиране на отношенията между човеците и най-вече между мъжа и жената, на което Библията, както е известно, отделя централно внимание.

Толкова тук. Темата е особено благодатна, но спирам - за да не стане този текст прекалено дълъг.

Благодаря ви за вниманието! Ще съм ви дваж по-благодарен ако имате добрината да ми съобщите честно какви мисли подбуди у вас това кратко изложение на моята тъй близка до ума теза, която обаче, кой знае защо, никой друг досега не смее да зояви публично! (Е, аз като философ трябваше да поема този риск щото такава е именно нашата, на философите, роля: да казваме тъкмо онова, което никой не смее да каже публично, но за което (за сметка на това!) всички постоянно мислят, мечтаят и дърдорят, но, уви, в една прекалено грозна и просташка форма...)

Приятни размисли ви желая!

ДОБАВКА: 

Първо послание на Свети апостол Павла до коринтяни (глава 13) 

И да говоря всички езици човешки, и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. 

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. 

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. 

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; 

всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 

Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo