ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТВА...

понеделник, 21 април 2025 г.

Защо ли "Великден" е тъй велик за нас, българите, за нас, тъй "набожните", с извинение, "християни", с извинение?!


Една обмяна на мнения по повод Великден във фейсбук:

Petar Petrov: Христос Воскресе!
Защо се поздравяваме с "Христос Воскресе!", ако в момента бушува война? В момента умират хора, много хора. Хора убиват хора. А ние се поздравяваме с "Христос Воскресе!". Да, Христос възкръсна, преди близо 2000 години.

"... Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. И възкръсна в третия ден, според Писанията...".
Христос Воскресе!

И как осмисляме ние саможертвата на Иисус? Показваме ли ние, че неговите страдания не са били напразни?

Днес всеки ден хора убиват други хора. Днес ние всеки ден разпваме Иисус, и го погребваме, с всяка такава смърт и всяко едно погребение на убит във войната човек. Но ние празнуваме. Празнуваме между убиването, по време на убиването, между погребенията, по време на погребенията.

Убиването, в което сме съучастници.

Какво празнуваме тогава?

"... Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан... "

Ние отново разпнахме Иисус. И го погребахме.

Какво празнуваме тогава?

И все пак, Христос Воскресе!

Ангел Грънчаров: Во Истину воскресе!

Подтиквате ме и аз да кажа нещичко. Да поразсъждаваме заедно.

И тъй, Христос бива разпънат по настояване на народа и най-вече по инициатива на първосвещениците, които виждат в него заплаха (за своята власт, щото духовната власт все пак е най-важната: това е власт върху душите, върху умовете, даже върху емоциите и волята, това е тотална власт!). Е, народът е изманипулиран да крещи "Разпни Го!", да, същият народ, който преди пет дни крещи "Осанна!", тази дума според речника значи "възтържено славословие", "слава", нещо като "Славен си, браво!".

И тъй, оказва се, Христос остава съвсем сам (даже учениците му, 12 на брой, треперят от страх, Петър три пъти се отказва от Него, а Юда пък Го предава!), всъщност само единият от двамата разбойници, с които е разпънат, Го признава в оня тежък момент - и заминава душата му в рая. (Е, учениците му жалят за Него, но тайно, да не ги разпознаят, че са Негови ученици!)

Добре де, всеки, който се смята днес за християнин, от коя страна е, от коя страна трябва да бъде: вероятно не от страната на искащите да бъде разпънат, не от страната на обезумелия от малоумие, от бесове народ, нали така? Трябва да е от страната на тия, които жалят и плачат за Христос (а също се и радват когато Го виждат отново жив, възкръснал!), но тук възниква въпроса: къде бяхме когато Го разпъваха?! Гледахме и мълчахме, нали така?! Ако се бяхме обадили, ако бяхме казали: "Оставете Го, та Той не прави нищо лошо, ами Той просто ни учи на добро, на любов, на свобода, Той е просто един Учител, Учител по доброта!", какво ли щеше да ни се случи тогава?! Ами и нас щяха да разпънат, е, може не специално на кръст, но, примерно, можеше да ни набързо ликвидират, да кажем, с удар с бухалка по главата, нали така? Затуй е благоразумно да мълчим, да сме слаби, да сме малодушни - за да оцелеем. Ние така и правим обикновено де: мълчим. "Мълчанието е злато!" (Иво Инджев обаче го преиначи ето как: "Мълчанието е злото!", изглежда е напълно прав!). Щото мълчащият съучаства в злодеянието. Помага на разпъващите (нехристияни, антихирстияни!) да разпънат Христос, Спасителя ни. Не буквално помага, но като не пречи да Го разпънат, значи подпомага разпъването. Простете, че така подборно и скучно разсъждавам, но ми се ще да вникнем в ситуацията.

Кой мълчи, помага да Го разпънат. Разпъват Го, убиват Го, ние тайно му съчувстваме, внимавайки да не се издадем. Докато той е разпънат, ние сме в магазини, в хипермаркети и... яко пазаруваме: месо, яйца, козунаци, вина, ракии, уискита и пр. Подготвяме се за "празника". Христос е на Кръста, а ние с претоварените с провизии и алкохол колички бутаме, щото ни е страх да не би да свърши лапането. Запасяваме се хубаво, за да лапаме яко. Такива сме. Е, Христос Го съдят в дните преди Разпятието, преди Голгота, плюят Го, бичуват Го, бият Го, турят Му трънен венец, подиграват Го, присмиват Му се, накрая забиват пироните на дланите Му (тия пирони и тръните в челото особено много впечатлиха вашия народен вожд Боко, който казА: "Ту-туууу!" по повод на Възкресението!!!), а вие в това време мило се смяхте на потресаващото Боково остроумие и духовитост, но най-вече здраво пазарувахте и мъкнехте пълните с провизии за якото лапане колички и торби, нали така беше? На Разпети Петък Христос е там, горе, на Голгота, а вие в това време се напреварвахте кой повече може ХРАНА и ПИЕНЕ да купи и занесе у дома си, с оглед на ПРАЗНИКА да се наяде така здраво, че и свинете да му завидят!!!

Ами ето това показва какви сте. Майната Му на Христос, нека да си виси на кръста, а ние пазарумаме и мъкнем храна и пиене. Вече наплюскахте ли се здраво на първия ден на Великден? И защо ли този ден е толкова ВЕЛИК? Щото плюскането ни е велико, затова, нали познах? Колко агнета излапахте, драги ми тъй "набожни", с извинение, "християни", с извинение????!!!!

Да, към това клоня. Вие не сте никакви християни. Вие лъжете, че сте християни. Християнинът съвсем другояче постъпва и живее. Той страда с Христос, съчувства на Христос когато е на кръста, когато виси на хълма "Голгота" и когато Го свалят от Кръста и слагат в гроба. А в това време вашите владици и попове, облечени таман като тия първосвещеници, които инициираха разпъването на Христос, пеят сладкогласно тъй хубавите "източно-православни" песнопения!!! Забележете, Той виси на кръста, а те, дето ви лъжат, че са християни, пеят - от какво пее човекът, от радост, нали така?! Те празнуват, пеейки, те се радват, да, те се радват, че Той е на кръста, те не жалят, а се радват! Сега зацепихте ли защо пеят така сладкогласно вашите "свещеници" в дните на Страстната седмица по време на страданията на Христос - преди и по време на кръста! Пеят, радостно им е, затова и пеят. Сфанахте ли за що намеквам?!

Спирам дотук. Вие като се напихте, попяхте ли си?! Да бе, много се радваме щото Христос възкръсна, затова пеем, Той победи смъртта, значи и ние ще я победим, сиреч, вечно ще плюскаме, ще плюскаме и след смъртта, в рая има много печени ягнета (нарочно пиша тая дума така!), там текат реки не само от мед и масло, но и от вино и ракия, там има водопроводи, от които тече ракия и вино, да бе, от чешмите в рая тече ракия и вино, егати кефа!!! А агнета колкото щеш, печени, с морковче в устата и с дроб-сърма в корема!

Спирам, че ще обидя патриотите, които ще се оплачат на Зукърбърг и ще бъда наказан. А ми писна да ме наказват и глобяват, да ме уволняват и пр.

Един въпрос ми се върти в главата тия дни, ще го задам тук за завършек:

Ти претендираш, че си християнин, предполагам, добре де, но някога бил ли си на кръста, някой разпъвал ли те е на кръст (или на... петолъчка!), гонил ли те е, плюл ли те е, обиждал ли те е, надсмивал ли ти се е подигравателно, уволнявали са те от работа, бил ли си в съд да си търсиш правата, губил ли си съдебни дела, въпреки че си прав, въпреки че правото е на твоя страна, знаеш ли що е несправедливост, страдание и пр.? 

Или вие специално сте тарикати и дотам не сте стигали, мили и драги нашенски "християни"? На вас ви върви в живота, вие сте от успешните и умните, нали добре ви разбрах? Вие сте от оправните, нали така?

(Ний, християните сме си, тъй да се рече, аутсайдери и маргинали, ние не сме успешни, нито пък сме тарикати! Ние не сме и пичове и милионери като Боко Борисов, като Слави Учиндолецо, като Костя Копейкин, като проф. Иво Христов, като патриарх Даниил и или двойника му мутрополит Николай, като тъй умният Мартин Карбовски и събрата му Явор Дачков, като Валерия Велева, пардон, като "Мадам М", като Ахмед Доган, като Шиши Пеевски, брях, за малко да го забравя, като Киро Брейка..., да продължавам ли още или вие си знаете вашите кумири, вождове, велики звезди и пр.)

Благодаря! Това исках да зная! (Е, знам, че няма ди ми отговорите, но се досещам как мислите!)

Весел и сит празник! Гледайте да не преядете, че ще имате киселини. Гледайте да не препиете, че ще ви мъчи махмурлук. 

С Богом!


ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Случихме на патриарх този път. Достоен!