В дискусиите не помага нито интелигентското грандоманско мълчание, нито изгонването на неприятните дразнители!

Снимката от чата на Теодор

Вчера по време на обсъждането във Философския дискусионен клуб (той се събира малко след 8 часа всеки ден и дискусията се помества в ютюб-канала "Паралел 42", на моята страница във фейсбук и в тик-ток) когато се появи едно познато ни "лице със странно поведение", Теодор, млад човек, в чата запита:

Теодор: Тоя какво търси тук?

Той явно предлагаше въпросното лице да бъде мигновено изгонено. Аз обаче си позволих да се престоря, че не съм видял това настояване и въпросното лице остана и участва в дискусията. Ето обаче как тази случка биде обсъдена тази сутрин в месинджър-групата на клуба:

Теодор помести скрийншота от чат, който е по-горе и заяви:

Теодор: За добър ден!

Ивайло отговори на Теодор: Много е зле тоя!

Petar отговори на Теодор: Направо шизофренна работа. Всеки нормален човек изпада в различни емоционални състояния, вкл. гняв. Но при Любо това прилича на скрита ярост.

Аз: Аз все повече се убеждавам, че "канцлер Мерц" е провокатор. Нищо чудно да работи за някаква служба. Сее раздори. А това, което е казал на Теодор, е цвете в сравнение с гадостите, които е казал по мой адрес. Не вярвам да е просто луд. Провокатор е. Но ако не пускаме провокатора в дискусиите дали няма да нарушим свещения принцип на демокрацията: плурализма?

(ПОЯСНЕНИЕ: Въпросното лице има куп псевдоними, т.е. лъжливи имена.)

Petar ви отговори: Ние да пускаме, но как да не допускаме да бъде разрушена и дискусията и демокрацията, заради това, че сме много демократични и плуралистични, па накрая да си останем с голи демократичност и плурализъм. Тези неща не са самоцел а средства, състояния, начин на мислене, които изграждат личност и общество, базирани на ценностите и идеалите, кото изповядваме.

Petar: Демокрацията и плурализмът са също и ценности и идеали от това идеално общество, но не сами по себе си. А като част от него.

Petar: Това са сериозни неща, с реален риск и опасности. Ако се допуснат, после трудно може да се върнат назад.

Bat Tosh: "Мерц, Любо, Клиента..." е болен от шизофрения, трябва му доста здрава психиатрия, за нищо не става в момента, оставете го и не му обръщайте внимание.

Petar отговори на Bat: Дали е луд или го прави съзнателно няма особено значение, след като резултата е този, който е. Ако някой говори определени неща, ако постъпва по определен начин, въпросът дали го прави осъзнато или от лудост, е по-второстепенн.

Отговорихте на Petar: От нас зависи дали ще бъде разрушена дискусията когато в нея е попаднал провокатор. Или различно мислещ. Или прост човек, от когото се гнусим, щото сме много умни, интелигентни и учени. Да изгоним "дразнителя" е най-лесния начин за мнимо, лъжливо справяне с проблема. (Провокаторът или простият човек, изгонен от дискусията, отива на друго място и почва да злослови по наш адрес: "Тия там се правят на демократи, а ги е страх от мен и ме изгониха; значи не са никакви демократи!", от което излиза, че той е моралният победител, а ние сме се самоубили, направили сме си харакири!)

Въпросните "дразнители" би следвало, ако не сме мижитурки, да ги оставим и да се сблъскаме с тях фронтално и публично в дискусията и да ги победим с аргументни: и така да докажем че сме прави. (Изгонването е признак за слабост! То е и признание, че ни е страх от опонента!)

Интересно е, че тезите на Калоян (и на цялата демократична общност, за жалост!) продължават да битуват в много глави, и то въпреки неговото собствено поражение: той избяга от Клуба, създаде нов клуб и при него кой ходи? Ходи само "канцлера Мерц" и случайно отбили се хора (Диана ходи при него, но Калоян и нея вече я плюе, доколкото разбрах от вчерашния им разговор!).

Не знам дали забелязахте реакцията на Калоян когато "канцлер Мерц", като ме видя каза: "Я, Грънчаров е тук, да го пуснем!", а Калоян почна с плачещ глас да казва: "О, не, не, недей!". Но да оставим това.

Принципно важният въпрос е: в дебатите, в дискусиите не помага нито интелигентското грандоманско мълчание ("О, под достойнството ми е да говоря с прости хора, а те са прости, щот не мислят като мен!"), нито бягането (изгонването) на неприятните дразнители, щото то е де факто дезертиране от сражението, от словесната битка и дори война. (Който бяга от сражения, никога няма да победи във войната!)

Примерно мен до ден днешен демократите ме остракират, плашат се от мен, презират ме, мълчат като пънове когато кажа нещо важно (сакън да не покажат, че са забелязали изказването ми!), а причината за такова тъпо поведение знаете ли коя е?

Ами страх ги е от мен. Страх ги е да не би да засенча с нещо тяхната величавост. Тази е основната причина както ми се струва.

Защо, да речем, Веселин Дремджиев, като поисках да говоря при него за образованието, каза че щял да го има предвид, но "след нова година" (не съм му досаждал да му звъня по телефона и да нахалствам, нито пък да му се подмазвам, а му написах писмено съобщение, на което той отговори!). Направи си справка кой и какъв съм, установи, че не съм "звезда", прецени, че от мен полза няма да има, а може да загуби (сакън, да не засенча другите му звездни гости!) и толкова.

Но това е само пример. Проблемът е по-сериозен. Поради глупави комплекси демократичната общност и нейните лидери бягат от публичните дебати, включително и в Парламента, оставили са разните копейки, ивелинчовци, славиучиндолчовци, геловци и прочие лъжци и шарлатани да доминират в пространството, докато ние, демократите, си стоим и се топим като общност (подобно на парче лед под снънчевите лъчи!), загледани влюбено в собствения си тъй величав пъп!

Толкова от мен. Темата е чудесна, ако искате, елате да я обсъдим след 8 часа.

Прочее, тия дискусии е добре да ги правим не в тази скрита малка група на "избрани умници" (създадена е от Калоян, прочее!), а в публична група на Философския дискусионен клуб, която аз отдавна създадох, но която никой "демократ" не удостоява с внимание, защо ли?!

Bat Tosh отговори: Дайте линк за тая група.

Аз: И аз ако извадя този разговор да го публикувам в блога си или на страницата си във фейсбук, ще излезе, че съм предател и доносник, нали така излиза, кажете де?! ("Тоя пък все гледа публично да говори, сакън "гениалните му мисли" да не останат скрити само за нас, малцината избраници!")

Ето линка: (В първия коментар.)

ДОБАВКА: Нещо интересно: От няколко дни си направих експеримент: на един виден пловдивски демократ (член на "Да България"), който при това е завършил политология (баща му е стар седесар, депутат от Великото народно събрание: социологът доц. Николай Близнаков!), момчето се нарича Христо Близнаков (създал е фейсбук-група за политика!) започнах да му пращам понякога линкове от мои публикации, за които смятах, че ще му бъдат интересни. (С този човек влязох в остри дискусии по повод кандидатурата на Васил Терзиев за смет на София, той твърдеше, че щом в рода на кандидата има ченгета от ДС, не бива да бъде допускан за кандидат и то от ПП-ДБ, аз затпъпих тезата, че синовете не носят вина за направеното от дядовците и бащите им дори!) Вместо да ми бъде благодарен, че го информирам, той знаете ли що направи? Сещате се, нали? БЛОКИРА МЕ! (Това е много демократично, нема що!) Сфащате ли сега за какво говоря - и с какъв "демократичен" манталитет се боря от години?! Прочее, нашият Георги Рангелов, на когото също пращах някои линкове, простена веднъж: "Г-н Грънчаров, напрягате ме с тия неща, моля Ви, престанете!", е, аз престанах, но този път пък аз го блокирах. И толкова!

"Демократите" и умниците ни са много демократични и умни, нали така?! Що да правим, а?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo