Най-решаващ момент в битката за достойно бъдеще на нацията

След като, по съвет на умния и модерно мислещ Николай Василев, правителството чака цели пет седмици учителската стачка да "спихне", и това, разбира се, не стана, тогава му се наложи да се опре на добре проверените стари комунистически способи за уталожване на енергията на бунта. А именно: да нареди на своите хора сред учителската гилдия, дори и на синдикални лидери по места, покрай гласуването за и против споразумението, да разделят учителите, да ги настроят едни срещу други! Принципът е добре познат: "Разделяй и владей".

Да всеят раздори сред учителството, та да почнат да превземат крепост след крепост, разбира се, било чрез данайски дарове, било чрез най-отровени предателства - наша отколешна българска склонност! - било чрез сплашване и груби инсинуации, това е гвоздеят на тази тактика. Сиреч правителството заложи на добре проверената комунистическа тактика "Превземи крепостта на врага изотвътре!". И така "изотвътре" почнаха да превземат крепост след крепост. За чест и хвала на учителството мнозинството не се огъна. Но коварната тактика продължава да се прилага и всички надежди вече се възлагат на нея. Целта е учителите да бъдат натикани обратно в недостойнството и мизерията, та да не дават повече "лош пример" на своите ученици, на гражданството, пък и на другите съсловия. Понеже непростимо е учителите да вдигат смело чела като свободни и достойни хора, като възпитатели на младежта и като граждани!

Сега във всяко училище вече се води жестока битка отвътре: учители срещу учители, шепата верни на "Партията" учители срещу непокорните и горди люде, които измиха срама от лицето на българския учител. В тази битка за управниците ни всички средства са позволени. Най-напред партията заложи на лицемерието: уж "грижата за учениците" бил светият мотив да се тръгва на работа, да се изменя на стачката, да се предават трайните интереси не толкова на самото учителство, ами на самата нация и на младите хора в нея. С което предателите само показаха низката си нравствена същност и природа: за комунист морал няма! Не е имало, няма и няма да има: погледнете го Серьожка Дмитриевич, та да усетите какво точно имам предвид. Нему и на челото е написано че е фалшив безскрупулен "малчик" с хулигански наклонности, от който може да се чака всякаква низост...

Къде се скриха Желязко и Константин, какво стана с тяхната демонстрация на загриженост за интересите на българските учители и на младежта?! Дали пък не ги купи правителството, та така млъкнаха?! Повече нямало да преговарят, щото, представете си, "лошите учители" не кандисали на мъглявото и унизително споразумение и ги обидили: ами като няма да преговаряте, разпускайте синдикатите, и ставайте и вие обикновени граждани! На обикновена българска заплата или пенсия: Тренчев вече не е ли за пенсия?! Те само двамата с Доган останаха неуязвими на всички бури, това нещо да ви говори: като в яка скала се разбива всяка вълна, щом е насочена към богатирите от ДС!

Сега е моментът да се удържи, ако сега се прекърши, ако се поддаде на мижави данайски дарове, ако клекне, учителството няма да стъпи на крака десетилетия, а агонията в образованието ще продължава. Правителството демонстрира престъпно безхаберие и пълно нежелание нещо да променя: на тия, на нашите управници, мислещи и образовани млади хора никога не са им били нужни. На тях са им нужни само унизени, послушни и покорни хора, не граждани. Учителите трябва да издържат на колосалния медийно-правителствен натиск, на който са подложени: от достойнството не трябва да се отстъпва на никаква цена! Няма нищо по-ценно от него: нека да докажем на нашите арогантни управници, че сме непримирими срещу недъзите и искаме реформата в образованието най-после да започне. Защото всяка реформа започва и се движи от т.н. "човешки фактор": унизени възпитатели не могат да възпитават достойна и граждански активна младеж. Ако образованието наистина стане приоритет, то едва тогава тази сфера ще започне да привлича най-кадърни и стойностни хора за учители и възпитатели. Всичко друго е мимикрия, в която правителството иска да ни държи, защото българското образование наистина им е последната грижа. Те го показаха това по най-очебиен начин. Тия мислят само за своите бизнес-интереси, трябва да забогатяват, грижат се за своите обръчи от фирми, грижат се за далаверите си, сега им е паднало, докато са на власт, нали така, таварищ-министър Вълчев?

За да удържи докрай волята си за промяна, учителството трябва да не се отказва от нито едно свое искане по време на стачката, например от искането си за оставка на министър Вълчев, пък и на седенкаджията Орешарски. Тук вече трябва да натисне и гражданското общество: ако простим за тежките щети, които тия двамата с протакането си по време на стачката нанесоха на страната, не само на образованието на младежта, то това означава, че си заслужаваме участта. Тия министри трябва непременно да изгърмят като бушони, а ако малкият (Станишев) упорства и ги държи, и правителството трябва да си иде. Това са правилата на демокрацията: демокрация има само тогава, когато гражданите, демосът, е изпълнен с непримиримост спрямо злоупотребите, некадърността и безхаберието на управниците си! Ако им простим сега, това значи че се определяме сами като недостойни за демокрацията. Има ли някой, който още се съмнява в некадърността на лицето Вълчев, подвизаващо се като министър на образованието?!

Дойдоха решаващите мигове. Днес-утре излизат на улицата преподавателите от висшето образование и учените от БАН. Крайно време беше да подкрепят учителите. Учениците пък излизат на протест срещу матурите, и тях трябва да подкрепим. Утре, в Деня на будителите, всички, които искаме поврат в духовната област, трябва да сме на улиците. Сега е момента за провеждане на мощен национален митинг. Синдикатите издайнически мълчат и са се свили, щото изглежда ги купиха. Купиха лидерите им. Гражданството, всички ние, трябва да подкрепим своите учители, да подкрепим духовния елит на нацията ни. Иначе ще докажем и че като нация сме нефелни и не ставаме. Срамота е че безучастни гледаме с очите си екзекуцията на българското образование и пръста си да не мръдваме даже! А точно това става пред очите ни вече месец и половина, ако не и два: срам и резил!!! Освестете се, хора, не се опозорявайте тотално! Да покажем, че сме народ, а не стадо: крайно време е!!! Ше завърша с това. Нещо като призив. Братя и сестри български учители: бъдете твърди и непреклонни в най-решаващия момент на най-величавата битка за достойно бъдеще на нацията!

Добави в Svejo