Неуспели стачки в Европа е имало и ще има – когато правят локаут, когато проявят твърдост управници като Маргарет Тачър например и т.н. Но българската учителска стачка ще бъде сломена както Троя – с дървения кон на синдикатите. Тези, на които вярвахме, които ни “вдигнаха”, за да ни предадат и прецакат. Колко абсурдно и тъжно! Каква огромна енергия, какво доверие трябваше да се срути?! “Достойният” ни труд от стачните лентички ще се превърне в жалко спазаряване. Големите държавни мъже Серьожа и Ахмед ни казаха колко нищожни са нашите усилия, колко некомпетентни и незначителни сме. Ние им показахме колко голям потенциал носим у себе си, как може да се стачкува интелигентно с остроумни лозунги, усмивки, песни и стихове. Срещу духа ни те възправиха цинизма на отлагането и желанието да ни пречупят с глад – като обсадена крепост. В надменността си те не сплашват, че можели дори да ни намалят заплатите! Съветват ни да вземаме подаянията и да бягаме!
Те не са очаквали че даскалът може да прояви солидарност и да заяви че съществува. Затова ни противопоставяха на родители, на работници и служители. Затова ни унизяваха ту като печалбари, ту като некадърници, ту като маргинали. Тези господа не се интересуват от това, че учителят-роб възпитава ученици-роби. Защото опростачването на нацията ги обслужва отлично. Интелектът винаги е будел подозрение. Гордостта е стряскала.
А достойнството, уви, може да се “напазарува”. И за да са сигурни че са били щедри, те ни посъветваха да се върнем в клас “С ГОРДО ВДИГНАТИ ГЛАВИ”. Може би за да кажем на младите, че който се е осмелил да поиска човешко възнаграждение, ще бъде смачкан с изпитания принцип “Разделяй и владей”.
Ако урокът, който трябваше да има за тема човешкото достойнство, бъде провален не без наше участие - от умора, изнемогване, малодушие или бедност - тогава организираната надменност на парвенютата ще триумфира. И афишираният приоритет “образование” ще остане само едно байганьовско намигване на властта. А обществото ще чака “златни яйца” от своите млади хора, без да е положило труда да възмезди най-важния труд: който създава морала и знанието.
Все едно да живееш с илюзията да си купиш качествени стоки от магазините за един лев. Да натовариш с очаквания бедните учители да мотивират деца, да им дават ума и сърцето си, е опасна илюзия, която засяга националната ни сигурност дори. Нали американската максима беше: “Като си много умен - къде са ти парите?” Как така двете неща могат да бъдат разделени изкуствено. С аргументи за времетраенето на нашия труд, за отпуските, и прочие профанизирани съждения, охотно насърчавани от властниците. Същите, които издигнаха заграждения пред онези, които им хвърлиха само книжни лястовички, но бяха заклеймени като “деструктивни елементи”.
За комерсиалните души на управниците е важно само едно – личното удобство и просперитет. А коренните интереси на нацията са на най-заден план.
Затова те се презастраховат като обвързват някакви си 200 милиона с хиперинфлацията, която щели да предизвикат даскалите. Френските корвети и шведските самолети, депутатските 44% към възнагражденията, и т.н и т.н. не водели към икономически апокалипсис.
Ако по времето на Симеон Велики България е била страна на духа, сега е просто страна на “разчета”, на скъпите хотели, лъскавите лимузини и нискочелите кормчии в тях. Благоговението пред учителския труд е отстъпило на недооценяване, на пренебрежение. Образованието у нас беше проядено от търгашеския нагон, от чувството, че всичко се продава и купува. Всякакви скудоумни учебници, всякакви дипломи, всякакви там “имиджи”, авторитети и лесни слави...
Може би утре велможите ще искат да ни поздравят за Деня на народните будители или 24 – ти май с лицемерни слова?! Но ние трябва да отхвърлим тартюфщината им. Защото подигравката им изкопа пропаст помежду ни. И ние винаги ще я съзираме – особено когато се опитват да флиртуват с нас.
Държава, в която полицаят и шофьорът са национален капитал, а учителят не е, горко й! Защо не отделят труда на по-можещите лекари, юристи, журналисти? Защо само учителите ще бъдат вкарвани в категории, нали хората навсякъде са различни? Здравето на нацията ли е процъфтяло, справедливостта ли се е възвърнала, четвъртата власт ли е станала морален коректив на обществото? Кой тинейджър мечтае да поеме по благородното поприще на преподавателя? Защо не виждаме наплив?
Диференцирайте заплащането на министрите, на полицаите, на военните! Мерете с един аршин! Нека най-можещите, най-първите ни хора да се ангажират с учителската професия. И как ще ги привлечете, господа? За да достигнем икономическия разцвет на Ирландия, например. Или както винаги ще сме скъпи на триците и евтини на брашното?
(Стачкуващи учители от ПТГ "Иван Райнов" - град Ямбол с нищожни корекции от мен, А.Г.)
Те не са очаквали че даскалът може да прояви солидарност и да заяви че съществува. Затова ни противопоставяха на родители, на работници и служители. Затова ни унизяваха ту като печалбари, ту като некадърници, ту като маргинали. Тези господа не се интересуват от това, че учителят-роб възпитава ученици-роби. Защото опростачването на нацията ги обслужва отлично. Интелектът винаги е будел подозрение. Гордостта е стряскала.
А достойнството, уви, може да се “напазарува”. И за да са сигурни че са били щедри, те ни посъветваха да се върнем в клас “С ГОРДО ВДИГНАТИ ГЛАВИ”. Може би за да кажем на младите, че който се е осмелил да поиска човешко възнаграждение, ще бъде смачкан с изпитания принцип “Разделяй и владей”.
Ако урокът, който трябваше да има за тема човешкото достойнство, бъде провален не без наше участие - от умора, изнемогване, малодушие или бедност - тогава организираната надменност на парвенютата ще триумфира. И афишираният приоритет “образование” ще остане само едно байганьовско намигване на властта. А обществото ще чака “златни яйца” от своите млади хора, без да е положило труда да възмезди най-важния труд: който създава морала и знанието.
Все едно да живееш с илюзията да си купиш качествени стоки от магазините за един лев. Да натовариш с очаквания бедните учители да мотивират деца, да им дават ума и сърцето си, е опасна илюзия, която засяга националната ни сигурност дори. Нали американската максима беше: “Като си много умен - къде са ти парите?” Как така двете неща могат да бъдат разделени изкуствено. С аргументи за времетраенето на нашия труд, за отпуските, и прочие профанизирани съждения, охотно насърчавани от властниците. Същите, които издигнаха заграждения пред онези, които им хвърлиха само книжни лястовички, но бяха заклеймени като “деструктивни елементи”.
За комерсиалните души на управниците е важно само едно – личното удобство и просперитет. А коренните интереси на нацията са на най-заден план.
Затова те се презастраховат като обвързват някакви си 200 милиона с хиперинфлацията, която щели да предизвикат даскалите. Френските корвети и шведските самолети, депутатските 44% към възнагражденията, и т.н и т.н. не водели към икономически апокалипсис.
Ако по времето на Симеон Велики България е била страна на духа, сега е просто страна на “разчета”, на скъпите хотели, лъскавите лимузини и нискочелите кормчии в тях. Благоговението пред учителския труд е отстъпило на недооценяване, на пренебрежение. Образованието у нас беше проядено от търгашеския нагон, от чувството, че всичко се продава и купува. Всякакви скудоумни учебници, всякакви дипломи, всякакви там “имиджи”, авторитети и лесни слави...
Може би утре велможите ще искат да ни поздравят за Деня на народните будители или 24 – ти май с лицемерни слова?! Но ние трябва да отхвърлим тартюфщината им. Защото подигравката им изкопа пропаст помежду ни. И ние винаги ще я съзираме – особено когато се опитват да флиртуват с нас.
Държава, в която полицаят и шофьорът са национален капитал, а учителят не е, горко й! Защо не отделят труда на по-можещите лекари, юристи, журналисти? Защо само учителите ще бъдат вкарвани в категории, нали хората навсякъде са различни? Здравето на нацията ли е процъфтяло, справедливостта ли се е възвърнала, четвъртата власт ли е станала морален коректив на обществото? Кой тинейджър мечтае да поеме по благородното поприще на преподавателя? Защо не виждаме наплив?
Диференцирайте заплащането на министрите, на полицаите, на военните! Мерете с един аршин! Нека най-можещите, най-първите ни хора да се ангажират с учителската професия. И как ще ги привлечете, господа? За да достигнем икономическия разцвет на Ирландия, например. Или както винаги ще сме скъпи на триците и евтини на брашното?
(Стачкуващи учители от ПТГ "Иван Райнов" - град Ямбол с нищожни корекции от мен, А.Г.)
2 коментара:
Saluti dall'Italia!
Ciao
слабото място на всяка могъща и велика йерахична сила е предателите..дори цезар е бил убит от предатели..йерахия..ако няма йерахия..трудно би се сломила групата..сега манипулират шефовете от горе,а с голямата риба държат и малките и подчинени..ако малките риби не са под контрола на голямата - риба шефф, ще трябва да бъдат всички по единично индивидуално сломени..а това би било изключително трудно. на пракрика доста по голяма заплаха(от която да се страхуват и най-малкото вземат доста по-сериозно)..учителите трябва да си РЕорганизират стачката наново сами и без йерахия.
Публикуване на коментар