Беше зададен въпросът защо българските деца вече повече от месец не са на училище и кой носи отговорност за това. Научихме преди половин час от министър-председателя господин Станишев, че за това са виновни българските учители. Отговорността не може да бъде прехвърлена в пленарната зала от тези, върху които тя тежи, върху когото и да било.Въпросът вече за вината, че 35 дни няма българско училище, е Ваша, на вашето правителство, господин министър-председател! И за да се гласува срещу правителството, има поне седем причини:
Първо - министър-председател, който е обещал, че ще отдели за образование 5 процента от брутния вътрешен продукт, а днес те са по-малко от 3,8 процента и до края на годината, поради огромния приход, ще намалеят още; когато един премиер не държи на думата си – депутатите гласуват против него.
Второ, когато министър-председател обещае учителска заплата над средната за бюджетната сфера и не спази своето обещание, тогава той не удържа на собствените си думи и затова депутатите гласуват срещу него.
Трето, когато министър-председател отказва да се яви в Народното събрание от началото на стачката, превръща я в криза със своето поведение, в крайна сметка оглавява преговори и не постига решение; когато един министър-председател не умее да управлява кризисна ситуация – депутатите гласуват срещу него.
Четвърто - в продължение на 20 дни членовете на правителството и самият министър-председател твърдяха, че ако тази година бъде увеличена базата на учителската заплата, България ще загуби своята финансова стабилност. Това бе лъжа, която те сами опровергаха със своята оферта. Когато премиерът и министрите подменят реалността с цел да задоволяват своята надменност – депутатите гласуват против тях.
Пето - правителството е получило 100 процента съгласие от страна на учителските синдикати за реформи в средното образование. Това е безпрецедентно, но и при това положение не може да се договори с тях. Когато правителството не може да провежда необходимите реформи, депутатите гласуват срещу него.
Шесто - министърът на финансите и министърът на образованието отказаха да проведат разговор с учителите след тяхното излизане в стачка в първите дни на учебната година. Тази надменност доведе до обществена криза, непозната на българското общество. Когато стотици хиляди семейства останаха повече от месец в недоумение как да отглеждат децата си, това означава, че министрите пречат на хората, а когато те пречат на хората – депутатите гласуват против тях.
Седмо - министър-председателят заяви преди два дни: ако учителите не се върнат в класните стаи, правителството ще си върне офертата за заплатите надолу. Какъв е този тон? За какво става всъщност дума? Премиерът заплашва учителите, а какво трябва да направят депутатите, когато един български министър заплашва българските учители – да гласуват вот на недоверие.
И ще си позволя да завърша само с едно нещо, което слушам тук в продължение на три часа – за първи път Народното събрание е приело стратегически документ в областта на българското образование. Да, вярно е. Миналата година беше приет такъв документ тук, в тази зала.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Поне едно нещо призна!
Когато по време на дебатите попитах господин министъра на образованието защо се намираме в стачка, защо децата не ходят на училище – програмата ли не е направена добре или не се изпълнява добре, той ми отговори, че не вижда връзка между програмата и учителските заплати. Ето това беше отговорът на министъра. Така че днес, когато се говори за това защо децата не са в училище, разговорът, дебатът за българското образование, за реформите, за програмата някак си ни е навременен в този момент. Този момент изисква едно – децата да се върнат на училище. Благодаря ви.
(ИЗКАЗВАНЕ на Веселин Методиев, от ДСБ, при обсъждането на вота на недоверие към кабинета Станишев, дата: 22-10-2007)
Няма коментари:
Публикуване на коментар