Учителската стачка е на път да свърши. Впрочем, не се знае какво мислят стачкуващите още учители по училищата, понеже медиите услужливо не казват нищо по този въпрос. Те говорят и пишат само за изборите: заети са да описват триумфите на "батбойковистите". Немат време за друго, миличките...Знае се едно: синдикалните лидери предадоха стачкуващите и позорно клекнаха пред управляващите. Говоря за Тренчев и за Желязко, за ревльото Желязко. Дето рева на всеки митинг като пускаха песента "Учителко любима!". Пък после не се посвени да забие нож в гърба на любимата си учителка. Всичко било театро, така ли?!
Всяко българско надигане е свършвало позорно: с измяна, с малодушие на водачите особено, с предателство. Така и сега. Но независимо от това морален победител в тази историческа стачка е онеправданият български учител. Не триумфиращото правителство, а учителите победиха. Нищо че Станишев си мисли, че е обратното: това момче изобщо може ли да мисли?! Той бил "победил", сиреч: разрухата в българското образование продължава! И каква победа е това? На това му викат "Пирова победа"...
Първо, учителите победиха, защото показаха нечувана смелост, решимост и себеотрицателност. Те стачкуваха месец и половина. Месец и половина стотина хиляди учители на нашите деца останаха без заплати и доходи: и това било възможно по нашите краища! Имало значи и идеалисти из родните български простори! Пък нека мизерниците да обвиняват българския учител че бил стачкувал за... заплати. Не, за друго стачкуваха нашите учители, но някои не могат да разберат какво е то. Но въпреки това нашите учители дадоха един урок по благородство и гражданска чест на цялата нация. Това е нещото, заради което те жертваха така много. Затова учителят днес е победителят, не Дмитриевич...
Учителите показаха непреклонна воля за промяна. Правителството показа, че не желае никаква промяна. Че ни баламосва само с пороища от нищо не значещи думи: погледнете какви мъгляви "проекти за споразумения" предлагаха другарите! Правителството показа на цялото общество, че пази единствено статуквото, сиреч че иска катастрофата на образованието на българската младеж да продължи. В нормалните страни правителствата, които си позволят да покажат така явно, че работят срещу обществения интерес, си ходят немедлено! И тия, нашите, ще си ходят, ама преди това бързат да направят още някоя и друга поразия...
Чухте ли, управляващите така се изплашиха от учителите, че Станишев освен че огради с с железа и Парламент, и правителство, и Президенство, но и стигна дотам в страха си, че бил поръчал спешно 30-тина специални коли с водни струи и бронетранспортьори, та да разгонват за в бъдеще масови демонстрации в столицата?! Сиреч пак това тяхното, добре известното, комунистическото: "По-добре танковете да дойдат..." Тия наистина са непоправими: но щом така ги е страх от учителите - съвсем мирни, възпитани, кротки хора - представете си как ги е страх от разгневения народ! Българи и българки, не е ли време вече да се разгневим?!
За учителската стачка, която протече пред очите ни, един ден ще се пише в учебниците по история. Българските учители показаха, че са истински европейци. Че са достойни граждани на Европа, които искат достойнство, които държат на правата си и се борят смело за тях. Които са способни на бунт за повече права и човечност - като французите, като германците, като унгарците, като чехите. Тази е същността на европейския свободолюбив манталитет. Българските учители показаха, че на никаква цена повече няма да търпят униженията. Те показаха, че единствената им мисъл е грижата за бъдещето на нацията. Затова да кажем с признателност: чест и слава на нашите учители! Тяхната морална победа е призив за освестяване на задрямалата нация. На всички нас, дето не си мръднахме пръста да ги подкрепим. Нашите учители са нашите съвременни будители - и затова те са гордостта на България!
Да, приятели, нашите учители с примера си показаха, че европейският поврат в душите ни е назрял. И ако този поврат овладее и душите на другите съсловия, то България ще стане съвсем друга. Иска се малко смелост, иска се непримиримост спрямо недъзите. Иска се непримиримост спрямо арогантността на управниците. Иска се и повече честност. Иска се най-вече решимост за свободата. Ако мнозинството от гражданите по примера на българското учителство по-скоро узрее за този поврат, България наистина ще стане съвсем друга. Ще стъпим на краката си най-сетне след десетилетията страшни унижения. Дай Боже да дойде по-скоро този миг...
1 коментар:
Статията ми хареса, да е казвам, че ме вълнувая пряко. То може и за това да ми харесва...
Дявол да го вземе, не е ясно дали изобщо свърши стачката или трябва ние да свършим, че да свърши и тя?!
В този смисъл тя никога няма да свърши - през тези близо два месеца учителите показаха какво мислят за управлението в образованието и държавата таено от много години. Всичко това беше изречено (извикано) на висок глас и с вдигната глава защото те знаеха , че са прави. Точно за това толкова дълго имаха сили да издържат, макар финансовият и йерархично-професионалния натиск да беше голям и безпардонен. Нагъл!
Едно лице беше споменало за Халеевата комета...май се оказа право това лице, даскалите заплашително озариха със светлина коалиционната нощ, и предизвикаха страх у безбожниците и досада и разтакаване у Еквизицията.
Дано не чакаме още 76 години за следващата учителска изява. Иначе, както се казваше в един български филм "...ще ми стане лошо".
Публикуване на коментар