"Руската мечка щяла пази кошера с помощта на верните си български търтеи!". Точно това пише Иво Инджев в блога си. Днес цял ден ще се бистри в неговия блог - станал нещо като дядо Либеново или Хаджи Генчово кафене - написаното от този наш честен, смел и истински свободен журналист. По тази причина, за да се включа в разгорещения разговор, написах и аз ето това там:Много добре и съвсем вярно казано!
Аз обаче искам да помоля уважаваната общност от мислещи, загрижени и ангажирани съвременни българи да поразмишлява за това: какво самите ние сме длъжни да правим в тази нелека ситуация с нашите продажни български търтеи, които уж са български "държавници", а пък фактически са на кремълска заплата?
И какво правим в момента? Ами правим това: пишем, спорим, изобличаваме, съдим. То обаче не пречи на продажниците да продължават още по-активно да превръщат България в руския троянски кон - и да крадат като невидели от излишъци, европейски и всякакви български фондове.
Те действат, ний разсъждаваме, умуваме, а гаче не смеем и пръста си да мръднем, та да прогоним тази напаст от възловите й позиции, на които тя е толкова вредна за страната. Знаете ли колко му пука на този арогантен малчик-хулиган (той напоследък взе да се перчи че щял да бие самия Бойко Борисов!) от това, че някакви си там умници говорели и пишели за предателствата му? Пък и априори се знае: щом сме допуснали съветски гражданин, специалист по униформите в Червената армия, да е български премиер, какво друго да чакаме от него?! И след като го търпим толкова време нима не си е прав да ни се хили като девствена госпожица всяка вечер от екраните на телевизорите?! А пък позата на страдалци не ни отива: ний, като нация, сме виновни за всичко, което ни сполетява! Не някой друг ни е виновен, ние самите сме истинските виновници!
Та позволете ми, драги ми дами и господа, да призова към по-активни РЕАЛНИ действия. Какви са тия действия ли?Да започнем, най-напред, да подкрепяме най-активно опозицията. Каквато и да е, заслужава нашата подкрепа, защото без нашата подкрепа нищо няма да стане. А и без нея ние нищо не можем да постигнем. Ето, говори се, че опозицията щяла да внасят нов вот на недоверие. Поводи и мотиви за това бол, колкото щеш. В деня на вота трябва, изглежда, да си мръднем задниците от меките кресла и да излезем около Парламента, да крещим цял ден, та белким тая проруска напаст, дето ни управлява, поне малко се уплаши и онемее заради гнева ни. Можем ли да го направим? Нали уж всички недоволстваме? Недоволстваме, ама виртуално. Държим се като непризнати от бъдните поколения умници, "ентелектуалци" и гении. А трябва да се приложи груба сила, за да се отървем от тия отколешни и доказани вредители на българската държавност, на българския просперитет, на българското достойнство. Имаме ли волята да направим това, за което самата история вече ни зове?
Имаме. Преди една година ето точно в тия дни София и страната кипяха от протестите на учителите. Написах като спомен за ония паметни дни една кратичка статия; комай аз съм единствен, който се сети за това какво ставаше в тия дни през миналата година: Една година от учителската стачка - защо ли никой не се сеща за нея?!
Тогава никой не подкрепи учителството и стачката се провали. Умниците пак умуваха и съдеха: учителите били обречени, нищо не можело да се направи е пр. А можеше, но беше изпуснат сгодния момент. Заради нашия прословут ориенталски непукизъм, заради който толкова си страдаме.
Да, но от тогава мина цяла година. Брой нямат гафовете, скандалите, провалите, които направиха тия същите управници от тогава досега. Предполагам, гневът, потайният гняв у гражданството е растял за това време, трупал се е, пък макар и изливащ се в безсилни форумни и блогърски емоции. А ситуацията сега е много по-тежка, кризисна и катастрофална даже може да стане ако нищо не направим да предотвратим катастрофата. Ето, стигнахме до огромния провал и резил цяла Европа да заяви най-твърдо: ние не можем да търпим такива управници, драги ми български търпеливци, затова ви глобяваме като начало ето с този милиардец, ако вие искате, продължавайте да ги търпите, пак ще ви глобим! Рече го, а масовият българин, зает със салатката с рязани домати, поръсени със стъргано сиренце и магданосец, и, разбира се, с шльокавицата, изстудена в хладилника, цяло лято не си мръдна задника да протестира!И нашите управници, като видяха, че и това даже им се размина, тръгнаха хептен през просото: ето сега например искат да налапат бюджетния излишък! И други далавери въртят най-усилено: зер, времето им тече, требе да се краде докато сме на власт! А българското гражданство тъпее в сладка идилия, чакайки да види дали световната финансова криза няма да ни удари така, че пак да си спомним гладните дни на Жанчо Виденов...
Е, Иво Инджев и неколцина други като моя милост всеки ден пишат за безобразията на днешната власт. И зоват заспалите, надявайки се да провокират пробуждането на съвестите, на елементарното съзнание за дълг, което трябва да имаме като някакви си там уж български граждани. И какво става в резултат?
Ами ето какво: идат разни умници, пишат, казват мъдри или поне остроумни приказки, ала ефект кажи-речи никакъв. Ето защо според мен се налага да се прави нещо извън сферата на интернет, именно вън, на улиците, на влажните и хлъзгави павета пред Парламента. Скоро и студ ще ни сполети и паветата ще станат ледени. Понеже много чакахме. Можехме да бутнем продажните ни управници още преди една година. Проспахме оня момент заради това, че сме много умни и остроумни. Минаха още поне три също толкова важни и решаващи моменти: и тях проспахме в най-сладки и жалостиви умувания. Дойде есента, пак нищо. Иде зима, нищо. Само вяло спорим и умуваме: как добре го каза този път, Иво, бравос, нали така?! Е, и? Иво е журналист, върши своята работа, а ний, гражданите, това ли ни е работата, да му пригласяме, да му се мазним тук?!Не, нашата работа е да излезем там, долу, на хлъзгавите павета. И да не се прибираме докато не прогоним арогантната напаст от всички институции. Парижани знаете ли колко пъти са копали парижките павета, правили са барикади, хвърляли са същите тия павета подобно на гранати, та най-после да се доберат до достойния и благодатен демократичен ред?! А ние нищо, дремем! Похъркваме си! Пълна отврат!
Това исках да кажа. Простете за емоцията, вече наистина ми писна. Ако бях млад отдавна да съм напуснал тази сякаш прокълната страна. Обречена на толкова издевателства заради баснословната инертност на жителите си, на инертното си природонаселение. Страна на най-тъпи мързеливи търпеливци сякаш сме станали и, което е още по-лошото, искаме да задържим туй почетно звание завинаги. Това е моето възмущение, този е моят гняв...
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
12 коментара:
Не съм на мнение, че българите са толкова пасивни и инертни, както често се твърди. Между 1989 и 1997 те направиха много повече от всички други източноевропейци, за да се отърват от комунизма, като почти денонощно стояха по улиците и площадите. И накрая през 1997 постигнаха своето! Сегашното незадоволително състояние на нещата до голяма степен се дължи на една историческа случайност – наличието на престолонаследник, който през 2001 се постави в услуга на Москва и мафията. Мисля, че до ден днешен българите не са се възстановили от този шок и това разочарование. Като прибавим и раздробяването на десните сили става ясно, че хората не могат току-така да излязат на улицата и да свалят правителството. Истински „спонтанни” акции и истинска промяна в историята са рядкост, а долколкото ги има, по силата именно на своята хаотичност обикновено не водят до предварително планираните резултати. Необходими са ясна алтернатива и организация.
Между другото искам да попитам какво постигнаха „активните” унгарци, които преди време се опитаха да свалят комуниста Дюрчани заради лъжите му с улични протести? Долколкото знам, той се е все още си е жив и здрав и на власт. Защо не продължават с протестите, нали са уж големи антикомунисти? И как така големите антикомунисти унгарци и поляци след 1989 все си гласуват за посткомунистите?
Въпреки националните катастрофи Б-я съвсем не е била една толкова „прокълната от бога” страна между 1878 и 1944. Определно по-демократична от съседите си на Балканите и икономически по-просперираща. Вярно че, че нещата в момента не изглеждат добре, но да не забравяме, че периодът 2001-2008 исторически не е така дълъг. След 3,4 или 5 години всичко може да е съвсем различно. Предпоставките за това – ЕС и НАТО – са налице. Да се надяваме, че скоро гърците ще идват да берат череши в Б-я, а не българите да се унижават да берат маслинки в Гърция.
Въобще има нещо странно в логиката на някои хора. Питам се защо напр. мексиканците скачат през оградата и работят нелегално в САЩ. Бих им казал: вместо да се унижавате, направете така, че вашата страна да стане като САЩ, за да не ви се налага да емигрирате. Участвайте в политиката, гласувайте, организирайте се, създайте демократични партии, променете страната си, щом сте недоволни, а не се оплаквайте и не се вайкайте.
Друг проблем е, че повечето от тези гастарбайтери не са движени от политически, а от чисто икономически подбуди. Ако на гастарбайтерите им се предложи голяма заплата в собствената им, макар и не дотам демократична страна или малка заплата в демократична страна, те безусловно ще изберат собствената страна. Което показва, че мотивацията на повечето хора – за щастие или нещастие - е материална, а не идеална. Сигурен съм, че мнозина биха предпочели да работят дори в Северна Корея за 5000 долара, вместо за 500 долара в САЩ. Такива са хората, те не следват максимата на Карл Попър, че дори демокрацията да беше по-ниско продуктивна от недемократичните режими, пак би трабвало да изберем нея, защото свободата за нас стои по-високо от всякакви материални съображения. За повечето хора всичко обаче опира до пари и до това да пият 2 бири вместо 1.
Добре, Ангеле. (Мисля, разменили сме достатъчно коментари, за да мина на "ти").
Обясни ми следното:
Как можем да очакваме хората да протестират на улицата, ако те дори не са склонни на символичен протест? С други думи, как така ще си мръднат краката, след като дори не искат да си мръднат пръста?
Ти призоваваш към по-голямото усилие, без да има воля за по-малкото.
И още нещо - ти самият не искаш да се включиш в една символична форма на протест, при всичката си словесна борбеност, а критикуваш апатичните си съграждани за липса на активност. Не те разбирам.
Радо, коя е тази символична форма на протест, в която не съм бил искал да се включа? Не го разбрах това.
А иначе у нас когато човек влезе в диалог с някой има чувството, че той му опонира, без изощо да е вникнал в аргументите на другия; без дори да е прочел и разбрал какво мисли другия човек. Това е една от причините да нямаме никакъв напредък даже и в дискусиите; не се разбираме защото не уважаваме мнението на другия...
Е, ако намекваш за мене - ако не ти уважавах мнението, нямаше всеки ден да надниквам какво си заснел или написал.
Виж, от половин година търся идея, около която активните и отговорни хора могат да се обединят, без да се притесняват. Понеже не намерих такава наготово, съвсем скромно предложих да си вържем по една бяла лентичка на ръцете, с която да покажем, че повече не сме съгласни с простотията, престъпността и корупцията. Страничката с идеята, допреди да я изтегля, имаше 388 посещения. За 2 месеца получих само 1 коментар. Целта на занятието беше да видя доколко мога да разчитам на подкрепа и най-вече да излезем от света на думите и да започнем да правим нещо в реалния свят. И то заедно. Предположих, че ако не ми харесате идеята, ще измислите нещо по-добро - само и само да тръгнем отнякъде. Никой не се включи, а коства много по-малко усилия, отколкото да изпишеш 1 страница текст и се забелязва.
ОК,Ангеле,прав си.Но... Искам да ти задам няколко въпроса и да ти припомня няколко твои твърдения.В момента съм страшно объркан.Иво Инджев е бил агент на ДС.Ти винаги си бил против всички ченгета,но засега повечето бяха "врагова".Ами сега...има ли добри ченгета???Или са добри,ако са от нашите????Голям проблем,а ти не реагираш...Сигурен съм , че и ти мислиш.Доколкото знам и г-н Инджев мълчи.Сега изникват хиляди въпроси и се губи доверието.Ами ако е провокатор???Защо досега е мълчал????Може би заради спецификата на агентурната си работа?Аз не знам,но знам ,че искам някакво обяснение!
Сега разбирам,че това всъщност не е такава тайна! Ти знаеше ли? И какво мислиш? Ще се радвам ако отговориш.Само да добавя,че не злорадствам,а по-скоро се чувствам леко отчаян.
Радо, признава си, че не знаех за твоята инициатива, ето сега от теб чувам, наистина е така; би било добре да дедеш линк, да го прочета, и непременно ще реагирам; готов съм да подкрепя всяка идея, което е предложена искрено, от сърце, с чист помисъл.
wanderer, отдавна г-н Инджев писа, и то много време преди да разкрият досието му, че е бил сътрудник на ДС. Аз съм чел тия негови признания във в-к Седем. Казусът, който поставяш по свой си начин, е твърде заплетен, интересен и важен, и непременно скоро ще напиша своето мнение; същото обещах и в блога на Иво Инджев...
Така да бъде: http://radobg.wordpress.com/2008/08/08/white_band/
Ето и текста, с който 2 месеца напразно очаквах подкрепа:
"Все още не съм получил нито една снимка за инициативата си от 08.08.08 "Бяла лента". Нека се позабавляваме с това: направете си реклама, покажете се колко сте хубави или къде сте били - единственото условие е да имате бялата лентичка, символ на желанието ни за справедливост и просперитет и на протеста срещу корупцията, беззаконието, мизерията в България.
Всички автори на блогове могат да се чувстват поканени да ме контролират, критикуват или да ме подкрепят - както и всички вие."
Радо, включвам се и ще те подкрепя непременно и то в най-скоро време. А иначе не се учудвай че до този момент почти никой не те е подкрепил: откакто имам блог (две години вече) съм имал много предложения и инициативи, и нито една досега (НЕТО ЕДНА!) не е била подкрепена (с нищожни изключения). Защо е така е отделна и любопитна тема, по която също съм писал и си имам своите обяснения, заради които - отбележи добре! - ме намрази кажи-речи цялата т.н. блогърска общност. Това също е безкрайно показателно: всичко написано или казано от мен се посреща с пълно мълчание от т.н. блогърска общност сякаш съм жигосан или прокажен - и това е в нашенски стил, и то говори нещо. Аз обаче вече на нищо не се учудвам...
Аз съм просто един вече много обезверен човек.При всичкото ми желание да видя наистина промените,които да доведат до истински по-добър живот за гражданите - не мисля,че това вече е възможно на практика...Самата ни система е такава - нали е уж демокрация - че трябва да се управлява според волеизявлението на мнозинството избиратели ??? Но самите тези избиратели не гласуват,когато трябва да го правят,и не се интересуват от възможностите за промяна,които са им в ръцете...е как да искаш да промениш нещо,което не интересува самите тези,които се оплакват от дереджето,в което са,но нехаят как биха могли сами да въздействат на този процес...И това много добре се знае от политиците,яхнали точно този мързел,сеирджилък и незаинтересованост на избирателите...за да си останат в парламента по един лесен и елементарно прост начин...няколко мандата подред.Е,баницата е твърде вкусна,за да я оставиш другиму...Моето лично и голямо желание е да накараме хората да разберат,че трябва всички да гласуват - тогова такива като Доган ще си отидат...но не виждам как би могло да стане.
Ангеле, нека тогава поне опитам да ти помогна с качеството на звука във видеоклиповете. Много са тихи, има пукот и трудно се чува.
Можеш да ми пишеш на мейла, който излиза над коментарите ми или пък да кажеш аз да пиша на адреса, който виждам в твоите коментари.
Ще ти бъда безкрайно благодарен ако ми помогнеш за звука, ето тук има начини за контакт с мен: http://angeligdb.wordpress.com/%d0%9a%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8/
Публикуване на коментар