Можем ли заедно да изработим проект за реформа на българската демокрация?

Разговаряйки всекидневно най-вече с млади хора, често напоследък ми се налага да размишлявам за това: възможно ли е да намерим изход и да излезем от мъртвилото, което с основание свързваме със сегашното състояние на българската демокрация? Възможно ли е да се вдъхне живот в нея? Възможно ли е тя да бъде сложена на здрава основа? Възможно ли е да се надмогне така широко разпространения нихилизъм спрямо политическото, който се е настанил в душите на мнозинството българи? Какво обикновеният човек, избирател и данъкоплатец, може да направи за да допринесе за промяната на нашата т.н. "политическа система"? Това са малка част от другите, производните въпроси, на които като нация ни се налага да търсим отговори.

И то най-настойчиво трябва да търсим тия отговори, защото обикновено се получава така: замислят се, ала усетили изключителната трудност да разбереш подобни сложни човешки, социални и политически реалности, махват с ръка и се отказват. И обявяват всичко за крайно объркано, за неразбираемо, за непоправимо увредено, т.е. "надежда всяка тука оставете, надежда никаква вече няма". Та в дискусиите, които почти всекидневно водя с млади хора за ситуацията у нас, много често заедно достигаме до различни идеи, които ми се иска тук да изразя колкото се може по-категорично и то в пределно ясна, понятна за всички, форма. Наистина политическият живот е една изключително трудна за проумяване човешка и социална реалност - човешкото, индивидуалното винаги е в основата на социалното и политическото! - но точно това изисква да сме колкото се може по-настойчиви, ако искаме да задоволим интереса си. И същевременно да спомогнем за промяната към по-добро, което е най-важното. Защото всички по някакъв чуден начин сме крайно зависими от случващото се в тази сфера, а пък позицията на "от всичко недоволния" мърморко, който и пръста си не ще да мръдне нещо да се промени едва ли е най-достойната позиция.

От друга страна един такъв разговор е още по-необходим в светлината на този бляскав пример, който ни дадоха сега американците с тяхната толкова жизнена и успяваща да намери изход и от най-тежките ситуации демокрация. И Америка си има демокрация, и ние уж се смятаме за демокрация: как е възможно американската демокрация да работи така ефективно, а пък нашата не само да боксува, не само да не функционира нормално или приемливо, ами и да е така ощетена, изкривена, непълноценна? Изопачена е дори дотам, че някои с основание смятат, че тя шеметно се движи към своето отрицание, именно към авторитаризъм и диктатура, подобни на случилото се в путинска Русия. Можем ли да се примирим с това положение и да си направим горчивия извод, че у нас демокрацията изобщо няма никога да проработи?! Или дори че нам даже и не ни е потребна демокрация, ами се нуждаем просто от една по-силна ръка, която да поеме поводите или юздите, та работите да потръгнат? Явно на някои сили този извод е прекалено изгоден, и затова те не се спират по всевъзможни начини да отвращават хората от демокрацията, да я опошляват, да използват медийния си монопол за да сеят неверие, отчаяние, нихилизъм, пасивност, покорство и пр. На тия процеси трябва да се противопоставим най-решително ако все още не сме се отказали от желанието си да заживеем един ден по-нормално, богато, спокойно и достойно - както примерно живеят американците и европейците. Но каквото ще бъде зависи най-вече от нас: ще живеем така, както сме заслужили.

Така поставена, темата е огромна, по тия въпроси може да се напише цяла книга, и то от по-дебелите. Разбира се, една такава книга сама по себе си може да е нещо безкрайно ценно, ала едва ли е подходящо в този момент, в който са необходими спешни действия, да се умува прекалено и да се водят чисто "академични спорове". Необходимо е да се направи нужното за да се родят прагматични, изпълними, внедрими в реалността идеи, които бързо да проработят, та малко по малко мъртвилото да почне да се разсейва, да потече кръв във вените на демокрацията ни, тя да се оживи, да започне така желаният поврат към добро. Защото сегашното положение вече е нетърпимо. Нищо че мнозинството от хората не го възприемат като такова и вероятно са се съвсем отчаяли че можем да намерим някакъв изход.

Аз не съм толкова самонадеян та да излизам с претенцията, че сам мога да открия и да формулирам спасителните мерки, с каквито претенции излизат разните там амбулантни търговци на "политически проекти и идеи" или пък шарлатани на дребно, примерно като оня Гамизов, комуто даже и Президентът на република се притече на помощ, та да му даде едно рамо на това поприще, а пък олигархичните медии вече доста време се бият коя по-напред да му даде думата и да получи интервю, та зрителите (читателите, слушателите й) да се насладят донасита на така скудните, впрочем, ала за сметка на това прекомерно претенциозни негови "дълбокомислия". Аз съм диалогичен човек и по тази причина предпочитам да предизвиквам към размисъл и други хора, та заедно да участваме в ония плодотворни и смислени дискусии, които ни са толкова необходими именно в този момент, когато още нещо може да се свърши преди да са дошли изборите и да са ни сварили, както обикновено става, съвсем неподготвени. Ала за които дискусии нямаме неограничен ресурс от време, понеже наистина се налага някои неща да бъдат направени колкото се може по-спешно. В противен случай пораженията върху страната и нацията могат да бъдат огромни - както и досега ни се е случвало в историята. Защото когато не сме мислили, действали сме слепешката, после всички съжаляваме за глупостта си - и я изкупваме със страдания.

Според мен най-напред трябва да се помъчим да формулираме в пределно ясна форма ония въпроси, по които се налага да помислим съвсем сериозно. Ето, аз днес откривам дискусията и предлагам от моя страна някои въпроси, по които, по моя преценка, е наложително да се замислят колкото се може повече хора. Предлагам също и други хора да дадат своите предложения. Когато изработим с общи усилия списък на най-важните въпроси, касаещи това как да задвижим, да приведем в действие демокрацията си, как да а извадим от мървата точка, след това ще трябва да започнем да ги нищим един подир друг та да намерим задоволителните и верни отговори. Такова е моето виждане и предложение за една смислена дискусия, към която призовавам всички честно мислещи хора в свободното простраство на българския интернет (някоя печатна или електронна медия едва ли ще ни подкрепи, понеже те са заети със съвсем други грижи, те, горките, гонят тиражи и печалби, тях слабо ги интересуват реалните и същностни проблеми на страната и нацията!). Аз най-гостоприемно предлагам страниците на моя блог за една такава дискусия. И съответно каня за реакция и участие по-специално следните лица, които според мен могат да допринесат за намирането на жизнено важните за всички нас решения: Иво Инджев, Иван Бедров, Александър Божков, Балтазар Иванич, Мартин Димитров, Константин Павлов, Илия Марков, Пламен Асенов, Иван Стамболов, Пламен Даракчиев, Симион Патеев, Радан Кънев, Евгени Тодоров, Даниел Стефанов, Христо Христев, Николай Павлов, Георги Ангелов, Радо, Станислав Касчийски, Борислав Цеков, Ангел Ангелов, Александър Долев, Калин Манолов, Люба Манолова, Петър Стойков, Румен Лозанов, Тодор Христов, Невена Гюрова, Николай Слатински. Каня и всеки друг, който сам се чувства ангажиран с проблемите, които поставя този проект.

А ето сега и моя вариант, моите предложения за най-важните, за същностните по моя преценка проблеми, над които се налага да се потрудим, да помислим и заедно да открием рационалните решения:

1.) Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

2.) Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

3.) Защо, какво наложи у нас да бъде разбита двуполюсната партийна система, след като всяка развита демокрация, знайно е, винаги, по принцип и дори на практика е двупартийна?

4.) Ако е вярно, че "безпартийна демокрация" няма и не може да има, то каква е ситуацията днес в българските партии; вътре във всяка от тях кои са най-главните проблеми, подлежащи на колкото се може по-спешно решаване?

5.) Загубилият доверие български политически елит има ли шанс да си го възвърне - и как е възможно да стане това? Може ли да се осъществи някаква съдбовна "смяна на елитите"?

6.) Как може да се преодолее задкулисното дирижиране на политическите процеси у нас от мощните олигархични кръгове, свързани с различните крила на комунистическата мафия?

7.) Как да намерим път до съзнанието на масовия българин, как да му помогнем да надмогне апатията, неверието, отчаянието, песимизма и нихилизма си спрямо политиката, демокрацията и свободата изобщо? Какво можем и сме длъжни да направим в тази насока?

8.) Как, по какъв начин следва да се разпространяват в съзнанията автентичните и душеспасителни ценности на свободата, демокрацията, просперитета, хуманността? Как да направим хората у нас отново да повярват в българската демокрация и да допренесат за възкръсването й?

9.) Кой е начина за активизиране на гражданското участие и действие в политиката, включително и по отношение на извънпарламентарния, "уличен" граждански натиск на колкото се може по-широки слоеве?

10.) Как можем да накараме управляващите да имат респект пред справедливия гняв на гражданите, причинен от техните безобразия?

11.) Можем ли да направим така, че масовият избирател повече да не се оставя да бъде лъган и съблазняван от лъжливи политически спекуланти? Как да накараме този масов гражданин да прозре собствените си, и то най-дълготрайните си и същностни интереси?

12.) Ако е истина, че функционираща демокрация може да има само ако има функциониращи демократични механизми вътре в партиите, а така също и демократични процедури в техните междупартийни отношения, то по такъв начин тогава ние, избирателите, можем да спомогнем за вътрешното демократизиране на по-сериозните български политически партии?

13.) Как можем да провокираме условията за възникването на здравословна демократична атмосфера и среда, която да благоприятства изявата на стойностни, алтруистично и идеалистично настроени, способни, твърди, дейни, прагматични, умни, но и съзнаващи висотата на мисията си политици и държавници?

14.) Как да изолираме от политиката крайно компрометираната напаст от безскрупулни политици, доказали в годините само това, че са работили единствено за себе си, за собственото си облагодателестване, и по тази причина не само че не са допринесли нищо добро за България, ами постоянно и най-настойчиво са й вредили през всички години на преход (имам предвид безскрупулни и безсрамни политически играчи като Гоце, Доган, Симеон, малкият Дмитрич, Желю, Беров, Жан Виденов и пр., а също и огромната кохорта от по-незначителни политически въжеиграчи, спекуланти и далавераджии)?

15.) Как да отличим искрено милеещия за страната политик с държавнически потенциал от дребния шмекер, въжеиграч, използвач с престъпни и даже бандитски склонности, който обаче има политически претенции?

16.) Как обикновеният човек може най-основателно да реши кой наистина заслужава неговото доверие - и по тази причина трябва да получи неговия глас на изборите? Наистина ли повечето от хората не са в състояние да решат тази съдбовна за функционирането на демокрацията ни задача? Как да помогнем на такива хора да прозрат истината?

17.) Това, че медиите у нас са под жесток олигархичен похлупак, това, че у нас де факто няма действителна свобода на словото, на медиите и на печата, не е ли всъщност главният фактор за блокирането, за обезсилването, за неработенето на младата българска демокрация?

18.) Как може да се преодолее това крайно неблагоприятно обстоятелство, как гражданите да принудят медиите да не изменят на високата си и отговорна мисия?

19.) Наистина, може ли да се внесе поне известен морал в крайно деморализираното съсловие на българските журналисти?

20.) Как можем да помогнем на журналистите да отхвърлят жестокия натиск, който ги е принудил да станат презрени слуги на контролиращата всичко в страната мафиотско-комунистическо-ченгесарска олигархия?

21.) Как да накараме, можем ли да принудим нашите управници да изпълняват обещанията си, които са дали в предизборния период? И т.н.

Този според мен е списъка от нелеки, но съдбовно важни въпроси, по които не само трябва да се мисли - мнозина от нас и без това само това правят, дори в известен смисъл цялата нация безсъзнателно и всекидневно се тормози от визираните тежки проблеми - но и трябва да се открият и изработят проекти за излизане от днешното тресавище, за съкрушаване на сложилото се крайно опасно за бъдещето на страната политическо статукво.

Разбира се, готов съм да добавя към този смисък всички други смислени и удачни предложения. С нетърпение даже ги очаквам. И след това в течение на недълъг период най-откровено да дискутираме по тях и да търсим някакъв задоволителен изход, да търсим верните решения. А пък след това да се задействаме и най-упорито да заработим - та да променим ужасното положение, в което се намираме. Мисля, че е назряла и даже е презряла нуждата от поставянето на една такава задача.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo