Политическото въжеиграчество и шикалкавене е твърде вредно за практикуващите го...

Преди време написах бележката Опит за дискусия с един бъдещ надежден десен кандидат-депутат, в която помолих политика от ДСБ Радан Кънев да отговори на въпроси, съдържащи се в един коментар в неговия блог, които той беше отклонил щото били зададени от анонимник; аз го помолих да отговори все едно че аз съм му ги задал. Г-н Кънев обеща да ми отговори, сега гледам, че вече е отговорил: Вместо отговор.

Дали е отговор или е неотговор това, което той е написал, и дали са въпроси или не са въпроси ония безпокойства, които аз долових в коментара на анонимника, е несъществен момент. Похвално е обаче, че въпреки всичко успяхме да влезем в диалог, и то по една доста съществена тема: за моралните измерения на политическата активност - било на политици, било на блогъри, било на обикновени граждани като мен. Щото щом като все пак сме човешки същества, няма как моралният компонент да не е значим и дори водещ, т.е. съвсем нямаме право да го подценяваме или заобикаляме. Според мен точно този нравствен компонент все повече ще излиза на преден план в предстоящите политически битки. И ще има все по-решаващо значение и роля - що се касае до смяната на настроенията на обезверения, на достатъчно обръгналия на политическата арогантност на управляващите електорат. Та в този контекст аз виждам смисъла на подетия разговор.

Прочетете отговора "Вместо отговор" на г-н Кънев, съветвам ви, поучително е. И едва тогава всеки ще може да си състави собствена преценка. Аз не искам да налагам никому моята преценка, понеже въпросът с нравствеността на този или онзи политически деец е крайно комплициран и деликатен. Но който се е захванал с политика нека да има доблестта и добрината да отговаря на всякакви въпроси; народът в тази връзка мъдро казва: "Който се бои от мечки, да не иде в гората..."

А ето и моят кратък коментар на написаното от г-н Кънев, коментар, който написах съвсем спонтанно веднага след като прочетох отговора му:

Благодаря за отговора. Въпроси или невъпроси, анонимни или неанонимни, основателни или неоснователни, но подобни съмнения така или иначе битуват из съзнанията не само на симпатизантите на ДСБ, но особено много на безразличните, неориентираните, обърканите, не знаещите какво вече да мислят граждани, поради което ми се стори потребно да настоявам г-н Кънев да даде своя отговор. Особено в наближаващата предизборна обстановка.

Във всеки случай има смисъл да се разговаря, и също така да се привиква да се отговаря на най-неудобни и неприятни въпроси ("не-въпроси").

Аз, впрочем, държа на правото си да имам свои собствени преценки за нещата, включително и за моралната компонента на случващото се, която според мен е особено важна.

Преди време четох едно интервю на Радан Кънев във вестника на Явор Дачков, в което интервюираният, дето се каза, беше попаднал в небрано лозе: щото, от една страна, не се знаеше още коя линия (на взаимодействие с Бойко Борисов или на остракирането му от ДСБ) ще надделее, а също дали Иван Костов ще се запази като лидер на ДСБ. Аз това интервю го имам като пример за това че всеки човек, пък макар и политик, не трябва да се опитва да шикалкави, а да говори само онова, което мисли - независимо от всички рискове и опасности да сгреши и да съжалява после.

Този и е моя съвет към младия политик Кънев: политическото въжеиграчество и шикалкавене, на което някои викат "дипломатичност", създава крайно лошо впечатление у публиката, у обикновените граждани, у електоратеца. Ония политици, които имат достойнството да говорят което мислят, и които пренебрегват личните интереси заради едничката истина, такива хора от по-голям мащаб стават автентични и силни политически лидери...

Това написах там, в блога на Радан Кънев. Аз съм малко импулсивен, и по тази причина често правя грешки, но Бог ми е свидетел, че винаги се водя от подбуди, заради които не мога да се срамувам. Можеше, разбира се, да напиша по-други думи, а не тези, ала стореното-сторено, не можеш да го върнеш. А темата наистина е важна и има принципен, надличностен момент, извън конкретния случай. По тази причина смятам, че заченатият разговор - и заченатата тема - трябва да бъдат оставени открити, отворени за нови и нови разговори и дискусии.

Ще завърша с това, че моят съвет политикът да не залага много-много на въжеиграчеството, шмекеруването и шикарлкавенето, макар и отправен специално към Радан Кънев, чини ми се, има по-общ смисъл, т.е. е приложим към всеки наш съвременен политик, особено пък важи за "най-надеждните" като Бойко Борисов и останалите. Примерът на най-умели въжеиграчи в българската политика като Доган, Гоце Първанов, Симеон Сакскобурготски и пр. е така показателен, че просто не си струва повече да се говори за това какви страшни вреди и поражения в крайна сметка донася на въжеиграчите тяхното най-безскрупулно шикалкавене - независимо от временните успехи, печалби, възходи и триумфи краят им е еднакъв и доста жалък. Симеон пръв ще изпие тази така горчива чаша...

В същото време ония политици, които имат достойнството да говорят което мислят, и които са пренебрегвали личните интереси заради едничката истина, такива личности са от по-голям мащаб. Поради което и стават съвсем автентични и силни политически лидери - тяхното въздействие вържу живота на нацията е много по-трайно. Пример за такъв български политик е Иван Костов, който ще остане с добро име в историята ни - за разлика от гореизброените безсрамни въжеиграчи. За да твърдя това имам още едно основание, взето от самата история: ония политици, които са безкрайно възхвалявани приживе, биват забравяни по-късно, веднага след смъртта си; а ония, които приживе са най-яростно хулени и плюти (като горкият Стамболов примерно!), влизат и остават в историята.

Щото значимото държавническо дело може да бъде оценено едва от признателните потомци - не от крайно обърканите от медийното "отиквовяване" масови хорица. Да не говорим пък за подлизурковците, които обикновено са водени от най-презрени и долни страсти...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo