На 6 април 2001 г. гражданинът Симеон Сакскобурготски произнесе своето знаменито Обръщение към народа, с което започна неговия възход в политиката - но това беше и началото на неговото сгромолясване и падение. Така стават нещата у нас: политиката стана рулетка. Симеон я направи това. А днес вече хазартният играч Симеон се сгромоляса тотално, той загуби всичко, уважение, респект, достойнство, царска титла, династия, но пък за сметка на това спечели... няколко имота! Някой и друг милионец спечели наш Симеон: той, понеже е известен хазартен тип, спечели няколко имота, ала проигра цяло царство. Какво падение!!!Тогава, преди 8 години, кръговете около ДС и БСП, уплашени от грозната опасност Иван Костов да получи още един мандат - и това тогава беше съвсем реална възможност, международният рейтинг на България и на онова правителство беше изключително висок! - решиха да разиграят последния си силен коз: Симеон. Ченгесарско-комунистическата руско-българска мафия домъкна това чудо от Мадрид, примами наивниците, които със зяпнали от захлас и умиление уста гласуваха за "Царо", и така си осигури осемгодишна хегемония. Малко след това и най-висшият пост в държавата - президентският - беше овладян от същите сили: държавен глава на България стана агентът от ДС Гоце Първанов.
Заговорът спечели. И Симеон спечели. И ония, които Симеон домъкна, спечелиха и яко се облажиха. И комуноидните олигарси от БСП спечелиха и яко се облажиха. И хората на Доган крадоха така, както само комунист у нас е крал - и както изобщо може да краде. Загуби обаче България. Горката и милата: вечно си страда от малоумието на доста големи части от толкова многострадалния, но не поумняващ нейн народец...
А пък наивниците, които гласуваха за Симеон, бяха прецакани напълно, без жалост - и едва сега го осъзнават. "Царското движение" се изпари яко дим и сега събира някакви си там мижави процентец и половина. А пък наивниците, които сложиха на власт мадридския мошеник, сега гледат със същия влажен поглед, със същински кучешки захлас по новия си спасител-месия - бат им Бойко, бодигардът на Симеона. И по Воленчо гледат с подути от безумие и алкохолизъм очи. И по Яне Янев гледат с кръвясали от чалга и от неудържима простотия очи.Да се готви следващият - когато се провалят тия херои: тогава ще изгрее истински звездния час на Слави Трифонов. Или на Азиса. Или на Стоичкова. Они тогава ке спасяват Бугарията. На нищо не мога вече да се учудя, всичко е възможно в тая страна, изтерзана от комунизъм. Всичко тук е възможно.
За жалост май само едно нещо не е възможно у нас: цялата нация да стане със всичкия си (акъл) и да не допуска повече такива шарлатани и мошеници до властта. Да им отреже квитанциите веднъж-завинаги. Имаме този шанс на идващите избори, ама откъде ти толкова акъл у непоправими наивници?!
Много съм писал за "новия морал" на Симеона из блога си, и две книги написах и издадох за случилото се в тия 8 години, пък и в 12-те преди тях. Днес си намерих нещичко от преди време, което копирам тук:
СИМЕОН НЕ Е ЦАР. ТОЙ Е КРАЛ. МНОГО Е КРАЛ...
Тия думи могат да участват в необявения още конкурс за най-кратък политически анализ. Те могат да бъдат изсечени и за надгробна епитафия на Симеона. Който беше цар, а после стана кукла на конци на ДС, за пари, естествено: поради което проигра най-хазартно цяло царство. Но тия, които го домъкнаха, удариха, както се казва, с един куршум два заека: налапаха се яко и при това завинаги унищожиха един свой исконен и принципен враг, именно монархията. (За отбелязване от бъдещите историци на нашето абсурдно време: монархо-комунизъм е имало и има само в България, никъде другаде по света!) Днес българската корона беше натикана от нейния недостоен носител в калта, дори сякаш не просто в калта, а тъкмо в оня нужник, който стои покрит с черен плат на инсталацията в Брюксел...
Сега просто е "гражданинът Симеон Борисов", както го величаеха преди време днешните му приятели, комунистите. Гражданин, който неизвестно защо живее в бившите царски дворци. Да му се неначуди човек как е възможно това. Абе българска му работа, какво повече да каже човек...
(Забележка: снимката я взаимствах от блога на Бедров.)
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?
5 коментара:
http://smqh.info/mydrosti-i-aforizmi/забавни-руски-мъдрости
А вашето приятелче - царедворецът Цеков отново е редил за Кобурга ситни мъниста, комай пак искат да завземат властта с измама за 800 дни. Не им ли писна на тия?
http://www.btsekov.com/?p=736
Много хубав и точен анализ. Заговорът на мафията срещу управлението на ОДС действително е донякъде успешен. Но само частично.
Първо, показателно е, че на КГБ-ДС им се наложи да разиграват този цирк със Симеон. В този момент това очевидно беше последното им оръжие, значи са били в пълна безизходица. Браво на правителството на ОДС, че докара мафията до задънена улица! Можем само да се радваме, че Москва е била поставена до стената.
Второ, Симеон не постигна основната си цел – да предотврати членството на България в ЕС и НАТО.
Трето, мафията наистина получи възможност да краде, както може би никога досега в новата българска история. И Симеон пооткрадна това-онова. Но за разлика от мафията, ТОЙ НИЩО НЕ СПЕЧЕЛИ. Неговата роля и отговорност като историческа фигура с всичките позитиви и негативи на династията е несъвместима с каквито и да било далавери и кражби. ТОВА, КОЕТО МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ ДРУГИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЦИ, Е НЕДОПУСТИМО И НЕМИСЛИМО ЗА БИВШИЯ БЪЛГАРСКИ МОНАРХ. Дискредитирайки себе си, Ахмед Демир Доган например дискредитира само себе си. И какво от това? Става дума за едно нищожество, от което никой историк няма да се интересува. При Симеон положението е различно. Независимо от отсъствието на каквито и да било лични качества, той не е обикновен политик и гражданин, а е натоварен със съвсем друга отговорност и мисия. Дискредитирайки себе си, той не дискредитира просто себе си, а ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ ОТ 1887 Г. НАСАМ, КАКТО И САМАТА МОНАРХИЧЕСКА ИДЕЯ. Това не може да бъде компенсирано с нищо, най-малкото пък с няколко реституирани къщички. По принцип най-важното за един политик е как ЩЕ СЕ ИЗПРАВИ ПРЕД ИСТОРИЯТА (и бога). Това важи с двойна сила за Симеон. И той определено не издържа този тест.
Наивен ли се оказа българският народ, гласувайки за Симеон? Ами в някаква степен да. Ако имаше достатъчно политическа култура, „народът” може би трябваше да прозре манипулацията. Но дори на хората да не им беше ясно защо идва Симеон и кой стои зад него, те трябваше да се отвърнат от него най-късно след обещанието за 800-те дни, казвайки приблизително следното:
„Ние с радост щяхма да гласуваме за Вас, но прекалихте. Много добре знаем, че за 800 дни и бог бе може да „оправи” една държава. От вас очаквахме една разумна, реалистична програма. Очевидно става дума за манипулация и лъжа. Вие ни правите на наивници. Затова въпреки добрите ни чувства няма да Ви подкрепим на изборите.”
Има обаче един друг момент. „Чудото” на Симеон през 2001 стана възможно най-вече благодарение на медиите, които отразяваха „завръщането” му не само безкритично, а направо апологетично. Излиза, че и медиите са показали не по-малко ниска политическа култура от голяма част от избирателите. Или че са били злонамерени и съзнателно са участвали в манипулацията. Което и да е вярното обяснение (разбира се, първото е по-близко до реалността), ясно е, че ДА СЕ ИЗИСКВА В ТАЗИ СИТУАЦИЯ ОТ „НАРОДА” ДА ПРОЗРЕ ИСТИНАТА И ДА ОТХВЪРЛИ ЛЪЖИТЕ НА СИМЕОН Е ДА СЕ ИЗИСКВА НЕВЪЗМОЖНОТО. Ако утре ВСИЧКИ медии в САЩ започнат В ЕДИН ГЛАС да хвалят даден политик, да му пеят дитирамби и да викат на черното бяло, вероятно немалко американци също ще се объркат и може да гласуват за него.
Има и един друг момент. Обществото и социалните системи са непредвидими практически по дефиниция. Въпреки това „сценаристите” от КГБ-ДС действат неуморно след 1989 г., за да тласкат процесите в България в желаната от тях посока. Да признаем, с частични успехи. Именно по силата на непредвидимостта на историческия процес обаче тези опити за прилагане на социално инженерство и политтехнологии често не само не водят до очакваните резултати, а постигат противоположен ефект. Така например не се знае дали България днес щеше да е в ЕС и НАТО, ако БСП не беше спечелила изборите през 1994 г. и не беше съсипала страната. През 1994 г. комунистите ликуваха, но именно тази победа доведе ОДС през 1997 г. на власт. А тъкмо правителството на ОДС проправи пътя на България към ЕС и НАТО. Сега изглежда така, сякаш довеждането на Симеон наистина помогна на мафията, забави развитието на България, разби партиите и политическата система и т.н. Ала не се знае дали в средносрочен план това няма да има обратен ефект и да ускори развитието на страната. Хитлер например идва на власт през 1933 г. с цел да унищожи омразната му демокрация. На първо време успява, но само 12 години по –късно Германия се превръща в образцова демокрация. Странно и абсурдно, но без Хитлер Германия вероятно нямаше да стане демокрация в такива кратки срокове. Е да, цената беше висока, може би прекалено висока – 8 милиона жертви. Така че остава да се види дали включването на Симеон в политиката няма по парадоксален начин да катализира развитието на демокрацията в Б-я. Наченки на това вече има – създаването на автентичната дясна партия ДСБ без съществено участие и влияние на КГБ-ДС и сега на коалицията СДС-ДСБ.
Стоян
"заимствам" се пише г-н Грънчаров, няма дума "взаимствам", дано книгите Ви имат добър коректор. Впрочем нямаше да се забележи, ако проявявахте малко скромност отвреме навреме
Не е нужно да се превъзнася ОДС. Мадридския козел здраво ни боцна, но слава Богу не всички сме поданици. За кражбата, безочието, лакомията - думи няма. Политици - калтаци! Мощеници бяха и си останаха. Умиране има, спасение няма. Така е било, така е и май така ще си остане. Казали са го не един и двама титани на мисълта. Ние можем да си чешем езиците и други места със сърбеж, но от това полза няма. Прост народ, слаба държава, силна червена мафията.
Публикуване на коментар