Вчера се случи нещо, което ме постави в твърде сложна ситуация. Пиша по този повод, понеже наистина съм крайно затруднен и не зная вече какво да мисля. А въпросът е изключително важен, струва ми се не само за мен, а и по принцип. Разбира се, мога сам да взема решение, аз и взех решението си, но ми се струва, че въпреки това казусът сам по себе си представлява обществен интерес, поради което го и поставям тук, в блога.Накратко: вчера ми се обадиха от една от участващите в изборите партии (коалиции) - разбира се, не мога сега тук да споменавам точно коя, но не е от СИНЯТА КОАЛИЦИЯ - и ми предложиха да им бъда консултант на кампанията. Срещу заплащане, разбира се. И срещу известни бъдещи изгоди, за които съвсем директно ми намекнаха. Най-лошото беше това, че техният човек, който ми каза всичко това, е мой отдавнашен познайник, били сме в едни по-отдалечени времена най-близки приятели, а пък отдавна след това не се бяхме виждали, всеки си вървя по своя път. Той стана най-успешен бизнесмен, а моя милост се занимаваше с философия. Ето поради това, че се чувстваме все пак близки, ми беше много трудно веднага да откажа. Разбира се, наложи се да откажа. Но не за това пиша сега, а за нещо съвсем друго.
Бях поканен в предизборния щаб на тяхната партия (коалиция). Голямото помещение беше оборудвано по последна дума на техниката, с лукс даже, бляскаво от чистота, всичко ново, бюра, компютри (лаптопи), личеше си, че някой пръска пари за кампанията с широка ръка, най-щедро. Едно складче до него (с отворена врата, та по тази причина видях) беше препълнено с топове плакати, брошурки, листовки, някакви транспаранти, отпечатани върху здрав материал (не на хартия), върху които е изобразено мило усмихващото ни се лице на техния водач на листата за евроизборите. За тия предизборни материали идваха разни хора, някои от тях с добре отгледани шкембета, разбира се, всичките с най-бляскави мерцедеси, активисти на партията (коалицията) им, и товареха от агитационните материали; не лично де, и не в мерцедесите си, ами си водеха работници и товарни коли, явно от своите фирми.
Усетих огромна икономическа мощ в тази предизборна кампания. Явно се пръскат луди пари, а пък за да се пръскат толкова луди пари, явно някой ги дава, а той обаче няма да ги дава ей-така, заради хубавите очи на политиците от тази партия! Не, напротив, знайно е, че бизнесмените винаги инвестират парите си, т.е. като ги дават сега за изборите, те явно го правят с дължимата увереност, че не само ще си върнат инвестицията, ами и ще излязат на печалба. Ясно е как се излиза на печалба в този вид бизнес, в "политическия бизнес", в който са такива големи специалисти босовете на мафията от БСП и Догановата ченгесарница: ами като се краде от нас, и то като се краде така, както никъде по света не се краде, както се краде само в Русия и Узбекистан де.Та ето такива наблюдения и размисли ме обхванаха докато още бях в офиса им. Иначе там бях почерпен с кафе и натурален сок, има си в този офис всичко, има и красиви момичета, обслужващи шефовете си, опитни секретарки и пр. И ето че и мен ме съблазниха (не говоря за момичетата, а за босовете на "партията" (коалицията)!), даже ми намекнаха, че ако приема, имат такива връзки, че като едното нищо ще ме върнат пак на работа в университета, т.е. че ще пожъна в близко бъдеще и други големи ползи, примерно че ще се погрижат книгите ми да се продадат за броени дни и пр.
Искаха от мен само едно нещо: да си продам душата, да си плюя в лицето, да се откажа от ценностите си. Аз, разбира се, им рекох, че съм политически ангажиран човек, и току-така не мога да се откажа от идеите и позициите си. Те възприеха моята реплика в смисъл, че искам да се пазаря, да си вдигна "мизата", и директно ми рекоха: кажи колко искаш, кажи какво искаш, няма никакъв проблем, ще го получиш. Само стани "наш човек". Аз отвърнах на човека, че не ме е разбрал. Не се пазаря.
Казах им, че принадлежа идейно и ценностно на автентичната десница, на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Нищо че сините не ме щат, аз принадлежа на тях, по-скоро не на тях, а на тяхната кауза, на каузата, която съм принуден да свързвам в този момент с тях. Оня, бивш мой приятел, ме погледна с широко отворена уста, и знаете ли какво ми рече? Сигурно знаете, сигурно се досещате, но аз ще ви кажа точните му думи, за да не се мъчите да разгадавате, въпреки че съвсем не е трудно да разгадаете тази лека загадка; рече ми:
- Ей, прощавай, приятелю, ще ти кажа нещо, не ми се обиждай обаче, щото ще ти кажа самата истина: ти си непоправим идиот! Мислех, че след толкова години малко си се променил, а ти си си бил останал все същия: да гониш ветрени мелници! Засрами се бе, човече, стъпи на земята, не ти отива на възрастта: стига толкова глупости, не се ли пресити вече от глупостите, които сътвори?! Ти на кой свят живееш бе? Леле, аз те мислех, че поне си пораснал малко, а ти си си все същия наивник!Това ми рече човекът, който е шеф там на оня предизборен щаб, пък е и мой отдавнашен бивш приятел. Не си измислям, точно това се случи вчера, и ви казвам самата истина. Нямам интерес да лъжа и да се преструвам на не знам какъв си: тия, които ме познават отблизо, знаят, че съм точно такъв, че не се преструвам, не лъжа, че казвам самата истина. Аз наистина не съм от този свят.
На раздяла обаче моят познат, който е добър психолог - впрочем, моя милост го е учила на философия и психология, как няма да е добър в тази област?! - ми рече да си помисля най-внимателно; рече, че очаква да преразгледам решението си. Казах му да не се надява, моята душа, му рекох, е безценна и с пари не може да се купи. Той се изсмя най-нагло и ми рече да ида да се прегледам при психиатър. Ние, впрочем, винаги така сме разговаряли с него, още от едно време, когато "Партията" властваше, а пък той беше близък на някои нейни най-примерни служители. Вижда се, че "Партията" умее щедро да се отплаща на слугите си.
Като капак на всичко отгоре като се върнах в къщи - по пътя размишлявах най-вече за това как да запазя в тайна от жена си това, което ми предложи този - на вратата ме посрещна жена ми с точилка в ръка: представете си, оня гадняр веднага след като ме изпрати, се сетил да звънне и на нея и да я помоли да ме принуди да приема! Той и с нея се познава от едно време. Какво се случи по-нататък в антрето между мен, жена ми и точилката не мога да пиша, понеже този блог се чете и от мои ученици. Мога само да кажа, че на доста места по гърба си тази сутрин усещам силни болки от проклетата точилка. Ама за сметка на това вътрешно съм щастлив: удържах на изкушението!
А вие, мили ми дами и господа, читатели на този блог, моля ви, кажете ми: и вие ли ме мислите за непоправим идиот сега, след като ви разказах тази съвсем истинска история - макар и звучаща съвсем невероятно? Ще ви бъда крайно признателен ако ми кажете точно какво мислите. За мен това е важно. Взех да се плаша че наистина нещо не съм наред щом се държа така на моите години...
Постскриптум: За малко да пропусна нещо много важно. Докато си говорехме с моя познат в щаба на тази партия (коалиция) едно от момичетата, играещо си на компютъра, радостно изкрещя и с вълнение рече: хей, знаете ли, на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ отказали регистрация, "костоваците" са резнати, бравос, ето сега техните фенове няма за кой да гласуват, и ще гласуват за нас! Рече това умната блондинка, а пък шефовете й се впуснаха да четат щастливата вест! А после почнаха да се ръкуват и прегръщат: техният час сякаш дойде! Това, че аз твърдо отказах на съблазните на оня се дължеше най-вече и на този малък инцидент, на толкова спонтанната радост на тия "демократи" от това, че на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ е отказана регистрация. Това исках да допълня, за да не ме мислите че се правя на стоик. Наглостта на комуноидите стана безпределна и няма как в такъв момент да съблазнят на своя страна син до мозъка на костите човек като мен.
13 коментара:
Вашият приятел е напълно прав- в поведението ви действително има нещо инфантилно. Вие сте и оставате сляп за факта, че сините са една фракция на БКП, която вече 20 години замърсява душите ни с критикарство, песимизъм, нихилизъм и... нищо повече.
Тя няма какво да ни дадат, те не са наясно със самите себи си, те са отживелица от миналия век и мястото им е на боклука.
Знаете ли къде е бедата? Редно е Синята коалиция да ви покани, не за друго, а защото хора като вас са гръбнака на партията.
Иначе, не ми казвайте дали съм прав, но подозирам, че споменатата партия е или РЗС, или ЛИДЕР или "Напред"...
Ако принадлежите на синята кауза, както твърдите, може би трябва да ратувате за основаване на партия на "идиотите", привърженици на тази кауза. Бих гласувал за такива "идиоти".
Колкото до предстоящите избори - за кого да гласуваш - май стигнахме до съветите на хаджи Ахил за избора на съпруга - а това е страшно!
Правилно си постъпил!
Dobrata
Разбира се, че си постъпил правилно! Аз и затова те ценя и уважавам много.
А колкото до отказа на ЦИК да регистрира Синята коалиция, убедена съм, че че последен се смее... знаеш кой.
Ана Грег
Въпрос на свободата на съвестта. Ако Вашия приятел има съвест, която му позволява да бъде свободен по този начин, той избира това което е.
Вие обаче също сте свободен да имате съвестта, която имате. Мислете върху Евангелията и особено пасажите, където Исус трябваше да отхвърли изкушенията.
За жалост много добри и честни хора са изкушавани да се заемат с нечистоплътна партийна политика. При това добри професионалисти. Каквото и да е тяхното решение, ние трябва да го приемем, защото те имат свобода на собствената си съвест.
При все това, предразсъдъкет и лошия привкус остават. Затова нека Бог ни предпазва от изкушенията. Бог ни дари съвестта и нейната свобода. Остава ни само да вземаме решения със съвестта си и да я пазим чиста.
Не сте идиот, в никой случай. Иначе нямаше да са Ви поканили за експерт при тях...
време е червените ( цвета не е техен между другото, по ще им отива кафяво ) да си ходят. така че в стратегически план дори и от финансова гледна точка сте постъпили правилно :)
инвестицията в отказа е правилна :)
Ангеле, знаеш ли какво, на древногръцки "идиот" означава човек, който "обича страстно свободата и демокрацията".
Тази дума в съвремието не се използва хич по предназначение. Така, че човекът ти е направил комплимент. А ти, с отказа си показваш много- показваш, че не си като другите псевдоинтелектуалци, псевдофилософи, които говорят постоянно за морал, спекулират с него, използват го за парцал, за да забърсват следите от мръсните си дела.
С твоя отказ показваш, че зад всичко твое стоят едни исполински и непоклатими ценности и убеждения, стои дълбоката и здрава като скала вяра в човека и доброто. Делото ти е право- ти не си изневерил на себе си, на принципите си, не си изневерил на мен, на всички, които си ни учил да следваме този път.
Ето защо, аз толкова те уважавам. А си мисля и нещо друго. Защо този "приятел" те тласка към бездната, подлага те на изкушение. Какво му е приятелското в това да ти предлага сатанинска сделка- аз ще ти дам всичко, но искам само "душата ти", т.е всичко, което имаш.
Като загубиш душата си, съвестта си- за какво са ти парите. Нима ще можеш да им се наслаждаваш истински. Аз те познавам и знам,че винаги при всеки изхарчен лев от тези мръзните пари, ще те яде съвестта и ще си викаш- продадох се, прекараха ме, измамих се.
Душата ти е свободата. Нямаш ли нея, не си свободен, не си богат, вече си наполовина мъртъв. ЩЕ бродиш мъртъв сред живите. Така,че дерзай, и не се колебай. Съвестта ти, интуицията ти са ти подсказали какво точно да направиш, и ти си го направил.
Аз винаги съм страдал, ако съм правил нещо напук на вътрешния ми глас, напук на съвестта ми и интуицията. Винаги съм вървял срещу себе си в тези моменти, и след това триж по-скъпо съм заплащал.Виж много тънка е границата между Рая и Ада.
Една крачка на криво и тръгваш с бясна скорост към бездната на духовната разруха и унищожение. А и не знам защо го криеш този твой приятел и жалката му коалиция. Можеш да спасиш много наивни българи, като им отвориш очите за истинските помисли и идеи, които преследват тези "лъжепатриоти".
Можеш да им спестиш разочарованието, и да помогнеш на Синята коалиция. Истината се казва право, директно с очите, с истинските имена, цели, идеи на лъжците. Не ги крий, а ги разобличи пред цяла България, за да не берем отново срам пред света утре.
Защото такива хамелеони са истинските виновници за състоянието на страната ни, на душите ни, които спекулират с националните добродетели и идеали, за да задоволят алчните си стремежи за власт и пари.. Не си струва да се кахъриш.
Аз постоянно си правя такива тестове с хора, които се бият в гърдите, че са големи патриоти и много морални. Като им заговоря за пари и власт и всичките сменят боята, превръщат се в малки невинни котенца. Така, че правилно си постъпил. Изкушенията са на всякъде, и истински силната и свободна воля може само да им устои.
Е, постъпката несъмнено е правилна и заслужава адмирации.
Човешкият живот безспорно има своите материални измерения и дори за един философ не винаги е лесно да остане равнодушен към материални съблазни. Очевидно е необходима някаква минимална, базисна материална осигуреност, за да съществуваш що-годе достойно и да можеш да живееш пълноценен духовен живот. Ако ежедневно се бориш за чисто физическото си оцеляване, трудно можеш да се отдаваш на високи помисли. Но и ако безогледно се стремиш да забогатееш с всички позволени и непозволени средства, духовността също изчезва. И в този случай се приравняваш към животните. За съжаление посткомунистическите новобогаташи попадат в тази категория. Тяхното съществуване е едно животинско съществуване. Те, разбира се, не го осъзнават, също както животните не осъзнават, че са животни. Но ние виждаме, че животните са животни.
Това, че много или дори повечето хора са податливи на материални съблазни, не означава, че моралните хора, които при определени обстоятелства може да са малцинство, са идиоти. Въпрос на терминология. Ако моралните са идиоти, а аморалните нормални, предпочитам да съм в групата на идиотите.
Впрочем комунистите в съзвучие съs своята груба материалистична доктрина наивно вярват, че светът се управлява от материалното, т.е. от парите. В някаква степен марксизмът е жив. Защо посткомунистическият капитализъм е толкова уродлив? Защото дори само на посъзнателно ниво действа марксизмът. Посткомунистите вярват в „екплоатацията”, „принадената стойност” и под. марксистки глупости, само че сега те се изиживяват в ролята на капиталисти. А Маркс е казал, че за печалба капиталистът е готов на всичко. На посткомунистите и през ум не им минава, че западната демокрация не е силна, защото там всеки безогледно се стреми към забогатяване. Западната демокрация и капитализмът са силни ЗАРАДИ СВОИТЕ ДУХОВНИ И ЕТИЧНИ ЦЕННОСТИ. СВЕТЪТ СЕ УПРАВЛЯВА ОСНОВНО ОТ ИДЕИ, НЕ ОТ МАТЕРИАЛНОТО. ИКОНОМИЧЕСКАТА МОЩ НА ЗАПАДА СЕ ДЪЛЖИ НА НЕГОВИЯ ЦЕННОСТЕН ФУНДАМЕНТ, НЕ ОБРАТНОТО. Комунизмът рухна именно поради липсата на ценности. Тъкмо липсата на ценности и свеждането на всчко до материалното доведе до икономическа неефективност.
Ето защо ако сега ми отворят едно куфарче с един милион долара, за да извърша тази или онази услуга на мафията, само бих се изсмял. И какво точно ще направя с тези пари? Може би като посткомунистически новобогаташ си купя джип, уиски и фъстъци? Или ще отида да лежа на плажа в някой моден курорт? Или ще ги внеса в банкова сметка, за да осигуря „поколенията”? А можа и да ги натъпча по пощенските кутии на хората, за да се отърва от тях...
24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
Википедия: Епаминонд (ок. 418 пр.н.е.–362 пр.н.е.) е тивански пълководец и държавник от 4 век пр.н.е., който трансформира елинския полис Тива, извеждайки го от спартанската хегемония към лидерска позиция в Елада... Епаминонд прекарва целия си живот в бедност, отхвърляйки възможността да забогатее, като се възползва от политическата си власт. Корнелий Непот отбелязва неговата неподкупност и описва отказа към персийски посланик, който пристига при него с подкуп
Википедия: Мария Вениаминовна Юдина (28 августа (9 сентября) 1899, Невель — 19 ноября 1970, Москва) — советская пианистка...
Несмотря на признание со стороны вождя, пианистка оставалась бескомпромиссным критиком сталинского режима. А когда ей выдали Сталинскую премию, то она пожертвовала ее Православной Церкви на покрытие "бесконечных сталинских грехов"
…Юдина прожила всю жизнь в бедности и лишениях: не имела собственного рояля, ходила много лет в одном платье, часто недоедала. ОНА БЫЛА УБЕЖДЕНА, ЧТО ХУДОЖНИК ДОЛЖЕН БЫТЬ БЕДЕН.
Диоген Лаерции за Сократ (цитирам по памет): „Той често си казваше при вида на масовите стоки на пазара: „Колко многобройни са нещата, от които не се нуждая!...който има най-малко потребности, е най-близко до боговете.””
Ангеле, приятелю, Ти си най-прекрасния "идиот", който познаваме! Обичаме те и те харесваме такъв какъвто си, ние затова те ценим! Радваме се, че не сме се излъгали в теб. Гордеем се, че сме твои приятели!!!
Стефка и Иван
Особено интересен за мен е момента, в който става дума за автентичната десница и партиите, които се определят там. Интересен защото за себе си чувствам същото... неразположение между убеждения и възможностите им за реална изява, чрез една или друга партия.
Не е интересно така като не казваш коя е партията или коалицията.
Ами опитали са са се да те вербуват, но явно са аматьори:))) Защото преди вербовка се прави проучване на жертвата, ако те бяха проучили добре, нямаше да се опитват даже да го направят.
Обаче не казваш кои са. Ако са от партия почти сигурен участник в парламента, трябваше да се пазариш за избираемо място в листата им, да приемеш, ако и те се съгласят. Пък след това в парламента, ще ги напуснеш и ще станеш независим или ще отидеш при идола си Костов, ако той изобщо се добере до парламента. И така щеше да ги преебеш:)
Вероятно мнението ми по темата идва твърде късно, но независимо от това ще го предложа.
Безспорно за мен постъпката Ви е морално оправдана от всякаква гледна точка. Дори предложението по-горе да влезете в парламента по заобиколен начин, за да служите на идеалите си, в огромна степен ги дискредитира, да не кажа омърсява.
За мен по-важно е човек да се вгледа в нещата според силите си по-дълбоко. Това съм се опитвал да го кажа на много хора, които са идеалисти. Защото, дайте да не се лъжем, в България идеалистите сме прекалено много. С това уточнение, разбира се, че разните хора имаме разни идеали. От тази гледна точка антикомунистическите идеи са съвсем верни (макар и съвсем непоследователни), защото материализмът определя идеалите и ценностите на нашето време.
Идеалистът вярва, че щом има идеали, значи те са чисти и неопетнени (което всъщност само по себе си не следва). По подобен начин е възприето да се счита, че щом нещо е изкуство, то представлява ценност и следователно е добро само по себе си. Нека обаче си спомним, че комунизмът също е идеал и то далеч не лош (поне на пръв поглед). Идеалистите на хитлеризма и нацизма също са се опитвали да пазят чистотата на идеала си, защото по този начин човек усеща увереност в правотата на позицията си. Усеща. Но това отново от никакви разумни доводи не следва само по себе си.
За мен е безспорна истина това, че демократичните идеи и типично дясното европейско схващане за морал са изградени върху същия антропоцентричен и материалистичен мироглед, върху който е изградена философията на комунизма, - а именно идеите на хуманизма. Това ме кара от определена гледна точка да не правя принципна разлика между идеалист-демократ и идеалист-комунист. Считам, че тази позиция е много добре защитена в сборника "Философски пропасти" на сръбския архимандрит Юстин Попович, който е живял миналия век, както и на други места.
От гледна точка на европейското ни разбиране и страсти десните идеи дават по-добри и по-нормални резултати от левите. Коректността и постоянството на идеалите са по-добрият избор отколкото политическата всеядност и извратливост от гледна точка на нормалната човещина. Поради тази причина аз не бих Ви укорил за избора, даже напротив. Само искам да отбележа, че стълбицата от избори, чрез които се доближаваме до истината, има множество стъпала, а ние сме просто в началото й.
Мнението си относно европейския мироглед в сравнение с източния, както и какъв би следвало да бъде нашия мироглед така, че да нямаме пречки в стремежа си да бъдем истинни, мога да илюстрирам с разсъжденията от "Над изтока и запада" на един друг сърбин, понастоящем канонизиран от Сръбската Православна Църква, - еп.Николай Велимирович. Текстът може да бъде намерен в интернет.
Публикуване на коментар