Обезчовечеността на обществото ни се дължи на жестокия и продължителен комунистически терор над личността

Прочетох току-що една превъзходна, дълбока, написана на съвсем разбираем и човечен език статия, поставяща обаче твърде важен проблем. Статията се нарича Страната на победилата социопатия и неин автор е руският свещеник Яков Кротов. Прочетох я в превод на български, а ето за тия, които предпочитат, и нейния оригинал. Съветвам ви да се позачетете в това четиво, ще научите неща, важни и за нас, българите: понеже явлението, наречено "социопатия", е също толкова разпространено и у нас. Нищо че сме уж европейска страна.

Аз принципно споделям изцяло твърденията и изводите от анализа на свещеник Кротов. Разбира се, тъжно ми е, че у нас нямаме лица от духовния ранг на Яков Кротов, което говори, че в някои отношения сме дори по-зле и от руснаците. Защото в Русия социопатията може да е в своя апогей, но там тя винаги е срещала и твърдия отпор от страна на интелектуалци, духовни лица, писатели и пр. Русия има имена като Достоевски, Михаил Булгаков, А.Платонов, Солженицин, Сахаров, Валерия Новодворская и други, каквито ние нямаме и не сме имали. У нас социопатията - а всъщност това е термин, обозначаващ крайна степен на отчужденост от човечността, която се дължи на десетилетното господство на комунизма - не среща дължимия отпор и противодействие, поради което излиза, че у нас и интелигенцията не изпълнява своята духовна мисия. От което едва ли има нещо по-лошо нещо, което може да сполети една нация...

Аз исках да оспоря в известен смисъл правомерността на употребата на термина "социопатия". Защото има един друг, общоприет термин, именно термина "психопатия", който обозначава следното (според един разпространен източник):

Болестно психично състояние. Този термин се прилага в по-тесен смисъл към отклоненията, особено характерологичните (афективност, воля), водещи до противообществени прояви без видима виновност. Психопатните субекти са нестабилни, импулсивни и трудни индивиди, от чието поведение страдат най-вече околните. Тъй като са социално дезадаптирани, те често имат неприятности с правосъдието. Понятието "психопатия", създадено от К. Шнайдер (1923), е сродно е американското понятие „антисоциална личност" (DSMIII, 1983).

Та в тази връзка възниква следния проблем - понеже, както забелязвате, сякаш термините "психопатия" и "социопатия" се покриват по съдържание, което е некоректно; но трябва да имаме предвид, че у нас и психологическите теории са писани от "социопати", т.е. от... комунисти - и затова всичко е така объркано. Ако "психопатът" е "асоциална личност", и то тъкмо поради това, че вреди на обществото - а знаете, че за комуниста личността, индивидът е нищо, а социумът е всичко - то тогава няма как термин с противоположна насоченост, именно термина "социопатия", където акцентът не е върху вътрешната, психична страна, а върху външната, социалната, да обозначава същото, което обозначава и термина "психопатия". Тази именно бъркотия ме смути, и ще си позволя да дам едно търкуване, което, струва ми се, може в известна степен да преодолее объркването.

И свещеник Кротов цитира психологически справочник, според който:

Диагнозата „антисоциална психопатия” или „социопатия” се поставя по няколко признака. На първо място – безразличие към правата на другите (включително роднини и дори собствените деца). Антисоциалните психопати не приемат моралните норми. Лъжат напълно безсрамно, често са склонни към мошеничество. В повечето случаи се ръководят от собствената изгода, но само в краткосрочен план; дългосрочните и отдалечени във времето последствия на собствените им постъпки слабо ги вълнуват. За своите собствени постъпки социопатите никога не съжаляват и не са склонни да извличат от тях поуки… Силно изразена склонност да обвиняват околните или да изтъкват благовидни причини за поведението си, водещо до конфликт с обществото.

Ще се постарая да обясня затруднението с тия термини пределно просто. Значи оказва се, че "социопатът" вреди на "социума", понеже неговото поведение било "асоциално". Оказва се, че личността, която не вреди на обществото, е "социална", е със "социално приемливо поведение". Усещате ли, че критерият за "полезност" на личността е... социален, ерго, е външен по отнешение на личноста: обществото задава нормите и цени личностите според това доколко са полезни за обществото. Следователно, критерият за ценност на личността се изнася извън нея, т.е. приема се по презумпция, че "масата", "колективът", "стадото" имат приоритет и следва да доминират над индивида. Объркването се дължи на това, че подобни теории са правени от комунисти, които всичко в крайна сметка трябва да изопачат, изкористят, извратят.

А всъщност нещата са пределно прости и разбирането им е заложено от западната философия на свободата и индивидуалността, която най-ясно е изразена от Имануел Кант. Според който личността е самоцел и самоценност, тя е автономна; човекът намира в самия себе си, а не някъде отвън, основанието за своята човечност. И ако едно общество се е обезчовечило, то това се дължи не на "субективен каприз" на този или онзи самозабравил се индивид, който, представете си, бил изпаднал в някакво суетно "асоциално поведение". Напротив, причината за обезчовечаването на общността се дължи на това, че тази общност десетилетия наред е била подложена на нечовешки натиск от една по същество антихуманна, дива, варварска, социална и дори социалитарна доктрина, имам предвид комунистическата доктрина. За която, както и името и показва, комуната стои над индивида и го моделира според себе си, т.е. отнема свободата му. Поради което тия "асоциални индивиди" са продукт на комунизма, а не са някакво случайно порождение на "асоциални тенденции" и деформации във волята, в личностното развитие и в поведението, както ни го обясняват верните на марксистко-комунистическата парадигма психолози и "философи".

Надявам се, схванахте фалшификацията в господстващите още не само в Русия, но и у нас, "социалитарно-психологически" теории. А това означава, че комунизмът в сферата на психологическата наука у нас и в Русия си стои непокътнат - и продължава да сее заразата и отровата си. Това обстоятелство е подвело и свещеник Кротов, който, разбира се, в описанието на феномена е съвсем прав, той също така схваща превъзходно и неговия генезис (почващ с разпространението на болшевишко-комунистическата напаст), ала обяснението му в понятиен (терминологичен) план малко куца - понеже, както казах, е бил подведен от справочници, правени от социалитарни позиции, които, както и подобава, изопачават реалното състояние. И прехвърлят вината от от болната глава на здравата.

Защото не индивидът и не личността трябва да бъдат винени за обезчовечаването на едно общество, подложено на грозната десетилетна инвазия на най-яростната, жестока, кървава и антихуманна доктрина: комунистическата. Причините за разпространението на тази опасна т.н. "социопатия" не са психични, личностни или духовни, а са социални, исторически, външно-екзистенциални (условията, в които бяхме принудени да живеем ние, жертвите на комунизма, доведоха до обезчовечаването, дехуманизирането на човешката общност като цяло). Това, което отец Кротов нарича "социопатия", са най-отвратителните метастази (разсейки) на социалното раково образование, на социалната проказа, каквато по естеството си е комунизмът.

Смятам, че е дошло времето да назоваваме нещата със собствените им имена, и да погледнем на трагедията си не през очилата на изопачаващи реалното състояние на нещата и крайно остарели, анахронични теории. По тази причина и се опитах да внеса известна яснота: понеже понякога думите са способни да замъглят същността - пък доста често и умишлено. А само тя, същността, е важна: понеже ни дава истината.

Добави в Svejo