В блога на САНДО, българин, живеещ, доколкото зная, във Франция, откривам интересна публикация, озаглавена Темите от днешния зрелостен изпит по философия във Франция – моят граждански поглед. Прочетете тази публикация, понеже тя става твърде интересна и актуална ако се свърже със ситуацията, в която се намира българското образование.
Аз за себе си открих нещо забележително: въпросите, които са зададени на френската матура, са формулирани по същия начин, по който аз лично се стремя да поставям проблемите в своята работа с нашите младежи, и го правя това не от вчера. И го правя - не само аз, а и всички преподаватели у нас - в ужасни условия, в които Министреството налага крайно остарели, немодерни, неизползваеми, негодни програми, учебници, помагала. Та в тази връзка тпри Сандо ми се наложи да напиша следния коментар:
На мен също ми е много интересна тази информация, понеже от много години сам преподавам философия. И я преподавам в пълно нарушение на всички инструкции, програми и директиви на Министерството, понеже те само вредят на едно отговарящо на нуждите на младежите, пък и на общността, преподаване на философията (и на предметите от т.нар. "гражданско образование".
И знаете ли какво открих сега като сравнявам своята собствена програма и стил на преподаване на философия с начина, по който са поставени въпросите във френската матура?
Ами открих нещо много интересно, а за мен изключително важно: всъщност аз за всичките тия години на търсения и на съпротива срещу нивелиращите (обезличаващи) държавни програми съм вървял в посока, която точно съвпада с тенденцията и духа на френското, а също така и на европейското образование по философия. Вървял съм във верната посока. Това ме прави щастлив и ми дава съзнанието за изпълнен дълг.
А ето и доказателството на горните думи. За период от 10 години аз написах и издадох учебни помагала по всички преподавани в българското училище философски предмети: психология, логика, етика, философия на правото, философия, гражданско образование ("свят и личност"). Всичките ми помагала са написани диалогично, представляват непрекъснат диалог на автора с младите хора и зачитане на тяхното суверенно право на позиция. Пример: в моето помагало по философия, наречено Лаборатория по философия (с подзаглавие: Книга за опитващите се да разбират) всички теми са развити като поредици от въпроси, като към въпросите съм прибавил кратки текстове от великите философи (нарекъл съм го ИДЕИ), също така съм доббавил КАЗУСИ, също АЛТЕРНАТИВИ на отговорите. И сега въпросите, които откривам във френската матура са от същия род и дори са идентични по формулировка на въпросите, с които е изпълнено моето помагало по философия. Същото мога да кажа и за останалите ми помагала, като там въпросите се съдържат имплицитно в самия текст. Диалогичността е основният ми методологически и методически принцип на преподаването.
Разбира се, образователната институция у нас не само че не ме подкрепи, напротив, пречеше на усилията ми, както се вижда сега, по европеизиране на преподаването по философия. Единствено помагалото ми по психология беше утвърдено от МОН, но чиновниците в инспекторатите с години наред забраняваха на учителите да преподават по него. Другите ми помагала, представени за утвърждаване в Министреството, продължават да събират праха в нечий луксозно обзаведен кабинет...
Пиша това не за да се правя на не знам какъв си, а просто за да разберат повече хора в каква тежка ситуация се намира българското образование, в каква абсурдна обстановка са принудени да съществуват българските ученици и учители. Българското образование е в тежка криза от десетилетия, то е болно, неефективно, глупаво организирано, то се намира в плачевна и нетърпима ситуация.
В тия избори сякаш само Синята коалиция има някои идеи за промяна, но и те, за жалост, не щат да се опрат на хора, практически ангажирани в образованието, т.е. познаващи реалната ситуация, ами и те често говорят ангро, по принцип и пр.
Аз за себе си открих нещо забележително: въпросите, които са зададени на френската матура, са формулирани по същия начин, по който аз лично се стремя да поставям проблемите в своята работа с нашите младежи, и го правя това не от вчера. И го правя - не само аз, а и всички преподаватели у нас - в ужасни условия, в които Министреството налага крайно остарели, немодерни, неизползваеми, негодни програми, учебници, помагала. Та в тази връзка тпри Сандо ми се наложи да напиша следния коментар:
На мен също ми е много интересна тази информация, понеже от много години сам преподавам философия. И я преподавам в пълно нарушение на всички инструкции, програми и директиви на Министерството, понеже те само вредят на едно отговарящо на нуждите на младежите, пък и на общността, преподаване на философията (и на предметите от т.нар. "гражданско образование".
И знаете ли какво открих сега като сравнявам своята собствена програма и стил на преподаване на философия с начина, по който са поставени въпросите във френската матура?
Ами открих нещо много интересно, а за мен изключително важно: всъщност аз за всичките тия години на търсения и на съпротива срещу нивелиращите (обезличаващи) държавни програми съм вървял в посока, която точно съвпада с тенденцията и духа на френското, а също така и на европейското образование по философия. Вървял съм във верната посока. Това ме прави щастлив и ми дава съзнанието за изпълнен дълг.
А ето и доказателството на горните думи. За период от 10 години аз написах и издадох учебни помагала по всички преподавани в българското училище философски предмети: психология, логика, етика, философия на правото, философия, гражданско образование ("свят и личност"). Всичките ми помагала са написани диалогично, представляват непрекъснат диалог на автора с младите хора и зачитане на тяхното суверенно право на позиция. Пример: в моето помагало по философия, наречено Лаборатория по философия (с подзаглавие: Книга за опитващите се да разбират) всички теми са развити като поредици от въпроси, като към въпросите съм прибавил кратки текстове от великите философи (нарекъл съм го ИДЕИ), също така съм доббавил КАЗУСИ, също АЛТЕРНАТИВИ на отговорите. И сега въпросите, които откривам във френската матура са от същия род и дори са идентични по формулировка на въпросите, с които е изпълнено моето помагало по философия. Същото мога да кажа и за останалите ми помагала, като там въпросите се съдържат имплицитно в самия текст. Диалогичността е основният ми методологически и методически принцип на преподаването.
Разбира се, образователната институция у нас не само че не ме подкрепи, напротив, пречеше на усилията ми, както се вижда сега, по европеизиране на преподаването по философия. Единствено помагалото ми по психология беше утвърдено от МОН, но чиновниците в инспекторатите с години наред забраняваха на учителите да преподават по него. Другите ми помагала, представени за утвърждаване в Министреството, продължават да събират праха в нечий луксозно обзаведен кабинет...
Пиша това не за да се правя на не знам какъв си, а просто за да разберат повече хора в каква тежка ситуация се намира българското образование, в каква абсурдна обстановка са принудени да съществуват българските ученици и учители. Българското образование е в тежка криза от десетилетия, то е болно, неефективно, глупаво организирано, то се намира в плачевна и нетърпима ситуация.
В тия избори сякаш само Синята коалиция има някои идеи за промяна, но и те, за жалост, не щат да се опрат на хора, практически ангажирани в образованието, т.е. познаващи реалната ситуация, ами и те често говорят ангро, по принцип и пр.
3 коментара:
Смело твърдя, че в българското образование има един основен проблем, който ако бъде решен, ще бъдат решени и всички останали. За мен основния проблем е пълната липса на участие на специалисти по методика на обучение в съставянето на учебни програми и одобряването на учебни помагала.
Другият проблем естествено е финансов. Там обаче имаме опит как се работи без пари - спомнете си килийните училища. И без пари ще оцелеем...
Благодаря Ви, господин Грънчаров, за проявения интерес към моя пост!
Френската образователна система има много проблеми, но има и едно огромно предимство пред българската - освен съдържание тя притежава и форма, която й придава гражданска насоченост. Във френското училище всичко ни води към убеждението, че е много по-важно да сме пълноценни граждани, отколкото да знаем тонове математически теореми и химически формули наизуст.
Така че, преди да напълним главите на малчуганите с купища знания, нека си припомним думите на Рабле : " Безсъвестната наука е пагубна за душата!"
Напълно споделям: личността (с нейните качества: душевни, нравствени, естетически и пр.) е най-важното; а умът и знанието се нещо превъзходно и твърде важно, но то не е единственото. Най-големият проблем на нашето образование пък е това, че е обърнало гръб тъкмо на най-важното: личността. Поради което общо взето и нищо съществено не постига. Това, което младите хора у нас все пак постигат, е постигнато не благодарение на образователната система, а напреки нея...
Публикуване на коментар