... Никога не съм вярвала в твърдостта или във възможностите на т.н. център. Бях съгласна с твърденията, че политическата основа на "центъра" се е изместила силно наляво, и си обяснявах това главно с липсата на смелост у тези хора, които се кичеха с името "умерени". Те неведнъж правиха отстъпки или промени в позициите си - резултатът е, че социализмът продължи настъплението си в нашите институции.Това настъпление според мен повече или по-малко бе достигнало точката, от която изход няма. Толкова хора и интереси бяха станали зависими от държавата - за работа в обществения сектор, за социални осигуровки, за здравеопазването, образованието и жилищната политика, че икономическата свобода беше започнала да се превръща в почти недостижим риск за техния жизнен стандарт. А когато тази заплаха се материализираше, следващата жертва щеше да стане политическата свобода - например свободата да избираш или да встъпиш в профсъюз, свободата да изповядваш оспорвани възгледи и въпреки това да имаш право да преподаваш в държавно училище или да работиш в правителствено учреждение. Още повече че възходът на куминизма в други страни и огъването на Запада пред него сломяваше духа на онези, които искаха да се противопоставят на колективизма в страната си.
... Тогава нямаше причини за безпокойство поне по въпроса за цвета. Кампаниите на консерваторите имат своя версия на афоризма на Хенри Форд: "Можете да носите който цвят си пожелаете, стига да е син." Моят цвят повечето време беше морско синьо.
... Нашите намерения бяха формулирани в пет основни пункта:
I. Да възстановим жизнеността на нашия икономически и обществен живот, като овладеем инфлацията и установим справедлив баланс между правата и задълженията на профсъюзното движение.
II. Да възстановим предприемачеството, така че усърдната работа да носи отплата, успехът да се възнаграждава и да бъдат реално създадени нови работни места в условията на развиваща се икономика.
III. Да укрепим Парламента и властта на закона.IV. Да окажем подкрепа на семейството, като помогнем на хората да станат собственици на домове, да повишим стандартите на образованието и да насочим социалните служби към ефективна помощ за престарелите, болните, инвалидите и наистина нуждаещите се.
V. Да засилим отбраната на Великобритания и да работим със съюзниците ни за защита на нашите интереси в изпълнения с растящи заплахи свят.
... Аз от своя страна бях подготвила силно въздействаща реч. В нея ясно разкривах пагубното въздействие на социализма върху Великобритания и необходимостта от коренна промяна на насоката. Но настоявах не за експерименти с една утопия, а за връщане към принципите, от които неправилно се бяхме отрекли:
В политическия живот научих нещо, което вие в Уелс знаете по рождение ако имаш някакво послание към хората, проповядвай го. Аз съм политик, вярващ в убеждението. Пророците на Стария Завет не са се обръщали към хората с думи като: "Братя, искам от вас консенсус!" Те са заявявали: "Ето, в това вярвам аз и това е изходът, който виждам. това е моята въжделена вяра. Ако и вие вярвате в същото, елате с мен!" Тази вечер ще ви кажа само следното. Край на досегашната тъма и на мрачното минало. Край на пораженчеството. Под двете знамена - на избора и на свободата - ново и вдъхновяващо бъдеще зове британския народ.
... Ще издигнем стоманена бариера срещу социалистическия марш към беззаконие.
... В края на речта си вмъкнах един от любимите си цитати от Киплинг:
И тъй, когато цялата земя потъне в сън и няма капчица надеждада я събуди някой от кошмара лош, мъчителния плен да разруши.
Внезапно, чули звук от счупени вериги, хора скокват и проглеждат.
И радостно споделят: вече сме стопани на своите души!
(Из поемата "Утринният вятър")
... Революцията, извършена чрез приватизация, ограничаване на държавния контрол, намаляване на данъците, разширяване на собствеността, възвръщане на упоманието в собствените сили, създаване на пътища за излизане от бедността, укрепване на националната отбрана, заздравяване на Североатлантическия съюз, възраждане на духа и авторитета на страната - тази революция, за която бяха нужни огромни усилия вътре в самото правителство, бе оставила неизвестен за мен размаха на интелектуалната революция, осъществила се извън средите на властта.
... Сега, когато започнах да изпитвам опасения за някои насоки на правителствената политика, аз съответно възложих по-големи надежди на хората извън правителството, които все още воюват на бойното поле на идеите.
... Това, което трябва да направим, е да си извлечем поуки от станалото. Първият и главен урок е: който се опитва да изиграе пазара, ще бъде изигран от него. Ролята на държавата не е да играе хазарт със спестяванията на населението.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар