Днес получих следния имейл от пресцентъра на Министерството на образованието, младежта и науката по повод на моето Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката - отправено чрез всички медии от 3 септември 2009-та година:Подател: press_mon press_mon@mon.bg добави в адреси
До: angeligdb@abv.bgangeligdb@abv.bg
Относно: Na vnimanieto na mr. Angel Grancharov
Дата: Четвъртък, 2009, Септември 24 13:25:27 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл
Уважаеми господин Грънчаров,
Благодарим Ви за изразената позиция, в която личи голям професионален опит и искрена загриженост за бъдещето на образованието в нашата страна.
Доколкото анализът на актуалното състояние на училищното образование е един от етапите в планирането на ефективна политика, МОМН използва целия си ресурс за получаване на цялостна картина на проблемите в системата. Основните от тях са дефинирани в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) и до голяма степен съвпадат с посочените във Вашето писмо.
Програмата задава принципите на промените, поставя цели и задачи и разписва конкретни мерки за превръщане на училището в желана територия за ученика и учителя и връщане на доверието в качеството на образованието. Съзнателното желание за промени, което е факт, както за обществото, така и за професионалистите, налага те да бъдат принципно осмислени и публично дискутирани.
Приемаме писмото Ви като част от тази дискусия.
Поздрави от Пресцентъра
3 коментара:
Доволен ли сте от отговора? Ще коментирате ли?
Не съм доволен от отговора, разбира се. Той е формален, типов, друг и не може да бъде, защото моето "Отворено писмо" по същество е насочено срещу образователната бюрокрация, която е подготвила и този отговор. И която е главна пречка пред провеждането на по-решителни реформаторски действия за промяна на плачевното статукво. Да приеме това, да признае, че самата тя е антиреформаторската сила, която от десетилетия пречи за осъвременяването, за модернизирането на българското образование е равносилно на самоубийство. Не съм наивник да вярвам, че тази антиреформаторска бюрокрация е способна на такъв нравствен подвиг.
Иначе, формално погледнато, с половин уста признават, че констатациите ми от Писмото са верни, което е известен напредък. Преди отговаряха единствено с мълчание и най-тъпо високомерие. Но и сега не проявяват готовност за диалог, а гледат да се отърват с едно формално "потупване по рамото", санким: "Прав си, ама туй, дето ни го казваш, ний го знаем, и даже сме го записали в един коя си програма". Даже и най-подло намекват, че аз в Писмото си нищо чудно да съм изплагиатствал техните "велики идеи", т.е. че нищо ново не казвам. Излиза обаче, че щом им пиша настоятелно писмо за нещо, което те били уж вече реализирали в един "най-стратегически програмен документ", явно аз самият съм твърде неинформиран, т.е. не съм го даже чел. Което, впрочем, не е лъжа: чистосърдечо признавам, че от годините, в които ни задължаваха да изучаваме едва ли не наизуст поредната "концепция на Партията за всестранен непредък", аз имам ясно изразена алергия към такива документи на нашенската бюрокрация, просто ме втриса и не мога да ги чета. Щото са написани все по един и същ калъп: общи приказки, помпозно нищонеказване, безкрайна кухота.
А понеже някои коментатори ме обвиниха, че нищо конкретно не съм бил предлагал в "Писмото" си за промяна на ситуацията в "образователната система", т.е. че само съм бил писал на едно абстрактно идейно ниво, ще отвърна, че практическите административни мерки, които произтичат от идеите, изложени в "Писмото", съвсем не е трудно да се напишат от един екип от юристи, които да подготвят законодателна промяна. Важното е да се осмисли на едно стратегическо ниво това, което сме длъжи да направим, щото основният порок на всички досегашни "епични реформи" в образованието беше точо този: идейна слепота, липса на ясен стратегически поглед, на принципна стратегическа визия.
Публикуване на коментар