И поменавайки жертвите на хитлеризма и сталинизма, не забравяйте да прокълнете техните палачи - както в немска униформа, така и в съветска!

От гестаповца к чекисту

Автор: Валерия Новодворская

Ето, и дойде тя, тази подла година на печалния юбилей на пакта Молотов-Рибентроп. 70 години, между впрочем, от дена на встъпването на СССР във Втората световна война на страната и на равни права с хитлеристка Германия. СССР, като чакал, като най-последната хиена, хранеща се с леш, незле се нахрани с останките от хитлеристката маса. Тоест, парче от Балтия (нелоши трохи: Латвия, Литва, Естония), хубавия залък Украйна, на която престояха не само мъки и репресии, но и превръщане в манкурти, в най-бездушни роби: досега Източна Украйна и Крим не са овладели собствения си украински език. А как да го овладеят, ако отначало Петър Първи, след това Екатерина Втора, след това Сталин набиваха с ботуш в главите на украинците, че няма Украйна, а има само някакво славянско братство (замесено с кръв и кости, окрилено от Гладомора, където братската любов поглеждаше от всеки танк, от всяко дуло, от всяка бесилка). Също се сдоби с Бесарабия и със Северна Буковина.

И тръгнаха в Сибир, на Колима, в Караганда - на смърт в забоите и дървосека, на каторга - кервани неволници в столипински и говежди вагони: литовци, латиши, естонци, украинци, поляци, белоруси, молдовци. Най-зле било за естонците, литовците и латишите. Вчера - европейци, военни, интелигенти, чиновници, чифликчии, а днес - жалки роби на Сталин. Те умирали първи. Това отбелязват и Евдокия Керсоновска, и Евгения Гизбург, и Варлам Шаламов. И умирали те не затова, че не са били привикнали да гладуват, че са били по-високи и по-едри от изтощените съветски хора. Не само затова, че за тях е трябвало повече хляб. Но и затова, че на тях за да живеят им е била нужна свобода: те не са се появили в света като роби. И още: Солженицин отбелязва с устата на Иван Денисович, че в "естонската нация" лоши хора той не е срещал.

И в невиделия екран сценарий "Знаят истината танковете" на Солженицин организатори на въстанието в Кенгира стават тъкмо литовци, поляци, ингуши, западни украинци. И руснаците вървят заедно с тах на смърт: против Сталин, против лагерите, против съветската власт. Има само едно братство и, имаше го и в СССР: братството на дисидентите и на инсургентите (въоръжени дисиденти, въстаници), братството на свободните хора с един единствен лозунг на устата - "За вашата и за нашата свобода!". И това братство, ако би могло, би поставило в Русия паметници на литовските, естонските и латишките партизани и легионери, сражавали се със съветските войски, ОУН, УПА, Армия Крайова и Джохар Дудаев с Аслан Масхадов.

Черната фашистка нощ се разсея без следа, ако не считаме дебилите-неонацисти, рисуващи навсякъде свастики, и няколко политически чудовища, които в Германия или ги бият с палки полицаите, или пък ги вкарват в затвора за 4 години защото отричат Холокоста. Даже в Русия загинаха никому ненужните баркашовци и "паметници". И само хулигани-тинейджери рисуват свастики и убиват гастарбайтери и преселници от екзотически страни. Антисемитите, наистина, са доста, но това е много страхлива публика, лаеща от подлезите, това даже не са щурмоваци, а истерични фанатици или на Хитлер, или на "Спартак", или на Путин. Изглежда на тях им е все едно, само да не им пречат да хулиганстват.

А ето че червеното сталинско зарево все още пламти над нашата страна, и властта през цялото време подлива масло в огъня. На флаговете на НБП са залепени сърпът и чукът; над Кремъл зловещо греят червени звезди; престъпната армия, воювала в Афганистан, в Чечня, в Грузия, марширува под червени флагове; гигантската сянка на Сталин надвисна над страната и неговите защитници и епигони (Путин, Медведев, патриархът, цялото чекистко и депутатско воинство, всички опричници и зомбита на вечното руско самовластие) да запазят Сталин за свой тотем и за свой патрон, именно затова, защото Хитлер е мъртъв в сърцата на немците, а Сталин и неговото дело живеят и побеждават в Русия.

Съветската военна униформа с нищо не се отличава от есесовския военен мундир, и тези, които укоряват естонците, латишите и украинците за това, че са взели оръжие от немския враг, за да спасят своето малко Отечество, захвърлено между чука на хитлеризма и наковалнята на сталинизма, със същия успех могат да запитат своите бащи и деди защо те са се сражавали за Сталин. Те се сражаваха за Радината ли? Те нямаха Родина. Лубянка и ГУЛАГ не могат да бъдат Родина, те нямаше какво да защищават! И паметниците на съветските окупатори, пръснати по украинската, балтийската земя, по страните от бившия Варшавски договор, са такъв скандал, както и паметниците на хитлеристките поробители, които, за щастие, вече никъде повече не стоят.

Съветската армия отне отмъкнатото от немската армия, а техен добив бяха хора, страни, градове. Кай смее да нарича това "освобождение" - това преминаване от един вълчи стомах към друг?! И поменавайки жертвите на хитлеризма и сталинизма на 23 август, не забравяйте да прокълнете техните палачи - както в немска униформа, така и в съветска. Както гестаповците, така и чекистите, както в Нюрнберг, така и в Москва.

Да помогне Бог на руснаците! Ние все още си нямаме Родина, защото страната, воюваща в Чечня и в Грузия, родина не може да ни бъде. Своя Родина на нас още ни предстои да си създадем.

Добави в Svejo