Драги ми дами и господа, живеещи из днешните предели на Отечеството, замисляли ли сте се някога за това:(Човек направо не знае откъде да започне... ок, да почнем някак си...)
Ядем отвратителни фалшиви колбаси, направени от боклуци. Наскоро научих, че се правели нашите колбаси от някакъв "биоекстрат", извлечен от кокоши трътки, мас и лой, от кожички, клюнове, крачета, нокти. Пием фалшиво безвкусно мляко, което няма нищо общо с продукта, който създават кравите и овцете. Даже "прочутото българско кисело мляко" се състои от всичко друго, но не от мляко. Изглежда млечно туй кисело мляко, но като го разбъркаш, се точи като сополи... отвратително е. Нагъваме сухо сирене, приличащо на спечена гасена вар, което е най-далечен и неистински роднина на традиционното саламурено българско сирене, което сме яли всички някога когато сме били на гости при бабите си на село. (Аз лично никога няма да забравя невероятно вкусното овче сирене, правено от бабите и от майка ми!) Ядем хляб, направен изобилно от турски набухватели (от евтина мая) и от неизвестна, загадъчна субстанция, която нищо чудно да е синтезирана по химически, по синтетичен път: ние сме нация, която още Т.Живков навремето провъзгласи за "нация техническа, нация комунистическа".
Народът ни пие нещо, наподобяващо ракия и вино, което нанася осезаеми поражения върху мозъка и само издръжливият български ген е причина още нацията ни да не е дегенерила дотам, че положението да стане нетърпимо и необратимо. Но гибелните поражения на тази скоросмъртница-шльокавица върху мозъчната дейност ясно си личат най-вече върху резултатите от парламентарните избори, отразяват се на музикалните "вкусове" на множеството (от непрестанно щракане с пръсти мнозина получиха неконтролируеми тикове на ръцете си), пиенето на шльокавица се отрази пагубно и върху намаляването на потентността и на репродуктивните способности на мъжете, което засили демографската криза в страната и прочие.
Както са ни фалшиви кренвиршите, така са ни фалшиви и неистински медиите, такова ни е и образованието, такава ни е културата, такива са ни интелектуалците, в множеството си подвизаващи се от байтодорово време. Подобни на варовитото сирене, което плюскаме, са и водещите ни на разните предавания по националните телевизии: за нищо не стават, пълни боклуци, ходещи компедиуми на простотия и нахалство са, нищо друго не са. Стигнали сме до падението нравствен стожер на нацията ни да са Слави Трифонов и кукуто бай ви Вучкова, което е най-красноречив показател за степента на нравственото израждане на нацията ни. Университетите ни са фалшиви също както е фалшива каймата, от която правят нашите кебапчета и кюфтета, цвърчащи и смърдящи на всеки ъгъл. Това, бе тъкмо Бокова стана българският шеф на ЮНЕСКО - световната организация за КУЛТУРА!!!), е все най-крещящ симптом на ужасната, на плачевната културна ситуация на всестранен упадък и дегенерация, в която се намираме...
Да продължавам ли? Сигурно още много примери могат да се дадат. Всичко не може да се изброи, затова ще дам няколко примера, които казват всичко: Милен Цветков, Иван и оня другия... как се казваше де... ??? ... Андрей май беше?, има ли смисъл да продължавам повече? Ники Кънчев! Азис! Кондю! Митьо Очите! Бате ви Бойко! Венета Райкова! Хайде стига, казах вече туй, дето исках да река.
И в целия този потоп на фалш и простотия, дето ни залива, тия дни ще се роди нещо съвсем истинско и коренно различно: философското списание ИДЕИ. Списанието на мислещите хора, доколкото такива все още се намират из Българията. Списанието за личности. Списанието за хора, които не се оригват на смесица от чесън, шкембе-чорба, долнопробна шльокавица и на кебапчета. И които не мислят само за пищни цици. Списанието на европейските българи. Списанието, което иска да противостои на всеобщия културен упадък и дегенерацията на нацията.
Очаквайте списание ИДЕИ - чисто и истинско, подобно на духовно цвете, израсло върху разлагащите се отпадъци на посткомунистическата ни бездуховност!
3 коментара:
Винаги е лесно да се недоволства от това или онова и да се рисуват мрачни картини на обществото, още повече ако човек е интелектуалец – тогава светът по принцип му изглежда по-скоро черен и неприветлив. Като хора с десни убеждения обаче ние знаем, че хората и обществото не са и не може да са съвършени. Разбира се, стремежът трябва да е да направим и оставим света по-добър, отколкото сме го заварили, но същевременно трябва да съзнаваме, че възможностите ни в това отношение са ограничени.
За съжаление съвременните масови хранителни продукти нявсякъде в т.нар. развити страни, към които принаделжи и България, са общо взето, далеч от онова, което би трябвало да бъдат като състав и вкус. При това не става дума непременно за съзнателно нарушаване на някакви законови норми – те съвсем легално може да се произведени от боклуци или с добаване на боклуци. Върхът в това отношение са, разбира се, американците с тяхната напълно безвкусна, мазна, пълна с холестерол и генетически модифицирана храна. На другия полюс са непример индийците, които ядат „екологично чиста” и при това (не толкова по религиозни, а по финансови съборажения) предимно вегетарианска храна. Въпреки това средната продължителност на живота на американците с тяхното нездравословно хранене е едва ли не два пъти по-висока от тази на индийците, които се хранят уж „природосъобразно”. Между другото една нова (мисля, английска) студия не открива някакво особено благоприятно въздействие на екеологично чистите храни върху здравето. А какво да кажем за Холандия, в която наркотиците са повече или по-малко легални – това не е ли пълно безобразие и не води ли до тотално израждане на населението?
продължение
Пошлостта в културата, образованието и медиите не са български патент. Съвременната „западна” масова култура е почти толкова отблъскваща. Разбира се, в посткомунистическите страни има някои допълнителни отрицателни и уродливи моменти, в някаква степен съзнателно стимулирани от подмолно действащите днес „бивши” тайни служби. Неслучайно посткомунистическата мафия се интересува от чалга и има совите бизнесинтереси в тези среди, а не в Софийската филхармония или Русенската опера. Така погледнато, не само посткомунистическа България, но целият Запад е „декадентен”. Само че с тези определения трябва да сме предпазливи. Още на Маркс и на Ленин им се струваше, че капитализмът и „най-висшият му стадии – империализмът” загниват, но не излезе така. По-късно и на Шпенглер му се привиждаше, че Западът „залязва”. Когато си потопен в едно общество, е лесно да останеш с впечетление за упадък и разруха, но то може да е съвсем измамно. Ако вярваме на Тойнби, всички други култури (китайска, индийска, египетска и пр.) с излючение на тъкмо на европейската днес са вече мъртви.
Факт е, че наред с простащината и примитивизма днес в българската култура има безброй стойностни неща, докато в периода 1944-1989 такива имаше съвсем малко на брой и повече в живописта и музиката, донякъде в киното, но в никакъв случай не в литературата, хуманитарните и социални науки, философията и т.н. Посочете ми един стойностен философски труд от епохата 1944-1989!Това е лесно обяснимо – тогава имаше догматична идеологизация и нямаше СВОБОДА. Малкото на брой качествени литературни творби бяха създадени от писатели-некомунисти от старото поколение – Станев, Талев, Димов и т.н. А какви спънки се правеха на композиторите-„формалисти” като Константин Илиев и Лазар Николов! СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЯ РЕАЛИЗЪМ НЕ ПРОИЗВЕДЕ АБСОЛЮТНО НИЩО СТОЙНОСТНО. Днес нещата са коренно различни. След 1989 въпреки субективното впечатление за някаква „разруха” българската култура като цяло в никакъв случай не е в упадък, а тъкмо обратно – по-скоро във възход. Вярно, преди 1989 за някои сектори имаше повече държавно финансиране, отколкото днес, но поради силната идеологизация и липсата на свобода резултатът беше съвсем скромен или напълно липсваше.
Има обаче и един друг момент: въпреки че сме демократи, трябва да признаем: високата култура винаги е била висока, защото е била достъпна за малцина. От своя страна масовата култура затова масова – защото е за масите. От гледна точка на високата култура тя може и да е фалш и простотия, но пък от друга страна човешкият живот е толкова кратък и така прилича на трагедия и фарс, че не можем да обвиняваме хората, които търсят утеха на нея. В човешката история никога не е имало общество, което да се е отдавало само на висока култура- дори в често идеализираната класическа Гърция не всички са били на нивото на Сократ, Аристотел, Платон, Есхил, Софокъл, Еврипид, Тукидид и т.н. Какво да правят хорицата, които просто генетически нямат умствения капацитет и/или социалния фон, образование и т.н. да се наслаждават на произведенията на високата култура? Трябва да призная, че и аз не съм в състояние непрекъснато да се занимавам с литература, философия и класическа музика и на моменти слизам малко „в низините”, е рзабира се, не например при най-бруталната чалга и под., все пак на някакво ниво. Петроний, арбитърът на изящния вкус в „Quo vadis“ на Сенкевич, в последните часове преди самоубийството си не иска да слуша за безсмъртието на душата, а за тривиални неща от ежедневието и последни клюки.
Край
А и какво би станало, ако всички в България знаеха из основи философия като Ангел Грънчаров например? Ами на Ангел Грънчаров би му станало много трудно да издава книги и списания и въобще да си намери работа, защото всички други също щяха да издават не по-малко качествени книги и списания и той щеше да се загуби в това море от „качествени интелектуални продукти” :):)
Иначе на добър час на новото списание!
Стоян
Публикуване на коментар