Наред с простащината и примитивизма днес в българската култура има безброй стойностни неща

Винаги е лесно да се недоволства от това или онова и да се рисуват мрачни картини на обществото, още повече ако човек е интелектуалец – тогава светът по принцип му изглежда по-скоро черен и неприветлив. Като хора с десни убеждения обаче ние знаем, че хората и обществото не са и не може да са съвършени. Разбира се, стремежът трябва да е да направим и оставим света по-добър, отколкото сме го заварили, но същевременно трябва да съзнаваме, че възможностите ни в това отношение са ограничени.

За съжаление съвременните масови хранителни продукти навсякъде в т.нар. развити страни, към които принадлежи и България, са, общо взето, далеч от онова, което би трябвало да бъдат като състав и вкус. При това не става дума непременно за съзнателно нарушаване на някакви законови норми – те съвсем легално може да се произведени от боклуци или с добаване на боклуци. Върхът в това отношение са, разбира се, американците с тяхната напълно безвкусна, мазна, пълна с холестерол и генетически модифицирана храна.

На другия полюс са например индийците, които ядат „екологично чиста” и при това (не толкова по религиозни, а по финансови съборажения) предимно вегетарианска храна. Въпреки това средната продължителност на живота на американците с тяхното нездравословно хранене е едва ли не два пъти по-висока от тази на индийците, които се хранят уж „природосъобразно”. Между другото една нова (мисля, английска) студия не открива някакво особено благоприятно въздействие на екеологично чистите храни върху здравето. А какво да кажем за Холандия, в която наркотиците са повече или по-малко легални – това не е ли пълно безобразие и не води ли до тотално израждане на населението?

Пошлостта в културата, образованието и медиите не са български патент. Съвременната западна "масова култура" е почти толкова отблъскваща. Разбира се, в посткомунистическите страни има някои допълнителни отрицателни и уродливи моменти, в някаква степен съзнателно стимулирани от подмолно действащите днес „бивши” тайни служби. Неслучайно посткомунистическата мафия се интересува от чалга и има своите бизнесинтереси в тези среди, а не в Софийската филхармония или Русенската опера.

Така погледнато, не само посткомунистическа България, но целият Запад е „декадентен”. Само че с тези определения трябва да сме предпазливи. Още на Маркс и на Ленин им се струваше, че капитализмът и „най-висшият му стадий – империализмът” загниват, но не излезе така. По-късно и на Шпенглер му се привиждаше, че Западът „залязва”. Когато си потопен в едно общество, е лесно да останеш с впечетление за упадък и разруха, но то може да е съвсем измамно. Ако вярваме на Тойнби, всички други култури (китайска, индийска, египетска и пр.) с изключение на тъкмо на европейската днес са вече мъртви.

Факт е, че наред с простащината и примитивизма днес в българската култура има безброй стойностни неща, докато в периода 1944-1989 такива имаше съвсем малко на брой и повече в живописта и музиката, донякъде в киното, но в никакъв случай не в литературата, хуманитарните и социални науки, философията и т.н. Посочете ми един стойностен философски труд от епохата 1944-1989! Това е лесно обяснимо – тогава имаше догматична идеологизация и нямаше свобода. Малкото на брой качествени литературни творби бяха създадени от писатели-некомунисти от старото поколение – Станев, Талев, Димов и т.н. А какви спънки се правеха на композиторите-„формалисти” като Константин Илиев и Лазар Николов! Социалистическият реализъм не произведе абсолютно нищо стойностно.

Днес нещата са коренно различни. След 1989 г. въпреки субективното впечатление за някаква „разруха” българската култура като цяло в никакъв случай не е в упадък, а тъкмо обратно – по-скоро във възход. Вярно, преди 1989 г. за някои сектори имаше повече държавно финансиране, отколкото днес, но поради силната идеологизация и липсата на свобода резултатът беше съвсем скромен или напълно липсваше.

Има обаче и един друг момент: въпреки че сме демократи, трябва да признаем: високата култура винаги е била висока, защото е била достъпна за малцина. От своя страна масовата култура затова масова – защото е за масите. От гледна точка на високата култура тя може и да е фалш и простотия, но пък от друга страна човешкият живот е толкова кратък и така прилича на трагедия и фарс, че не можем да обвиняваме хората, които търсят утеха на нея.

В човешката история никога не е имало общество, което да се е отдавало само на висока култура - дори в често идеализираната класическа Гърция не всички са били на нивото на Сократ, Аристотел, Платон, Есхил, Софокъл, Еврипид, Тукидид и т.н. Какво да правят хорицата, които просто генетически нямат умствения капацитет и/или социалния фон, образование и т.н. да се наслаждават на произведенията на високата култура?

Трябва да призная, че и аз не съм в състояние непрекъснато да се занимавам с литература, философия и класическа музика и на моменти слизам малко „в низините”, е разбира се, не например при най-бруталната чалга и под., все пак на някакво ниво. Петроний, арбитърът на изящния вкус в „Quo vadis“ на Сенкевич, в последните часове преди самоубийството си не иска да слуша за безсмъртието на душата, а за тривиални неща от ежедневието и последни клюки.

А и какво би станало, ако всички в България знаеха из основи философия като Ангел Грънчаров например? Ами на Ангел Грънчаров би му станало много трудно да издава книги и списания и въобще да си намери работа, защото всички други също щяха да издават не по-малко качествени книги и списания и той щеше да се загуби в това море от „качествени интелектуални продукти” :):)

Иначе на добър час на новото списание!

Стоян

(Забележка: Примерът с мен създава алюзията, че моя милост се бори за някаква всеобщоразпространена "висока култура за народа" или за "духовен кипеж на масите", при който всяка перачка или доячка свири на пиано, слуша Бетховен, ходи на изложби на Вежди Рашидов и в свободното си време чете "философа"... Ноам Чомски. Такива идиотизми изобщо не са минавали през главата. Тези мисли обаче са минавали през разложения мозък на бесния сифилистик Ленин, към когото изпитвам органическо отвращение и презрение. Но който още е обичан, както се изясни напоследък, от доста идиоти и ченгета, в това число и интернетни. Държа да уточня това.)

Добави в Svejo