"Никога не съм се чувствал така омерзен както в последните години!", твърди съвременен будител

Страшно много ми допадна есето Ви “Крайъгълният камък на образованието“ - безпощадно точно! Днешното българско училище - само по презумция, по традиция, а може би по носталгия на някои негови все още сеячи на дух и знания - е родно. По методи на обучение, по начини на управление, по отношение на институции към него то просто, и най-вече средното училище, е американски тертип публично училище.

Така чудесно познат ни от великолепната изповедна книга на Бел Кауфман “По стълбата нагоре, която води надолу“ не само с агресията на учениците, но допълнена с оная стая, наречена "Изолационна", а при нашите условия и с тормоз над мислещите учители.

Вътре съм в системата, отделно вече четвърто поколение от двата ми рода, с разклоненията ми, са сеятели на просвета. Но никога не съм се чувствал така омерзен както в последните години. Не само заради чисто криминалните опити на ръководни другари да ме отстранят от работа, а защото убиха идеализма и вярата ми, подиграха се над труда ми, на малкия и скромен принос, който съм дал на това поприще.

В научните си доклади „Накъде върви българското училище!“, “Българското училище - етапи на развитие, днешно състояние, предизвикателства на бъдещето“, изнесени преди две години на научни конференции във Варна и Шумен, се опитах да дам точна картина на проблемите в българското училище. С цел да се отстранят гнойните рани, но всуе.

Вече почвам да си мисля че има конспирация против обществото ни, респективно, образованието. Въвеждането на делегираните бюджети, което нареди българското училище до тези на имигрантските общности във Франция и Великобритая, само затвърждава това, дай Боже, мое внушение. Ако нямате нищо напротив, ще Ви изпратя документалната си повест „Решетката“, която проследява безсмисления ми бунт срещу системата.

Все още живея с плахата надежда, че някой хубав пролетен ден някой нов Стоян Михайловски ще напише възторжен химн но родната просвета, а някой вглъбен композитор като Любомир Пипков ще напише вълнуваща музика. Спомен са, спомен са онези учители като Стоян МИХАЙЛОВСКИ, Цветан РАДОСЛАВОВ, Найден ШЕЙТАНОВ, акад. Димитър МАРИНОВ и колцина още.

(Автор: Атанас Ганчев)

Добави в Svejo