В обстановка на държавно организирано веселие нацията посрещна новата 2010 година - а как ли ще я завършим при такова сюблимно начало?

Всички бяхме ощастливени в изминалата нощ: в София с концерт на Горан Брегович и оркестъра му (само некакви си там 200 000 лева хонорар!), а пък ний, в Пловдив, бяхме ощастливени от госин Кмета с великодушен подарък, именно, с безплатен (за нас, зрителите, естествено, не за нея!) концерт на примадоната на българската чалгария Ивана (самата Ивана!!!). Като тук размерът на хонорара, който примадоната е прибрала, изобщо не се знае, но като се вземе предвид, че във все пак хладничката нощ тя стоя близо два часа с голи ръце и с кажи-речи разголени гърди, явно вътрешно я е сгрявало съзнанието за някаква хубавичка даже за нейните представи, т.е. съвсем прилична сумичка в красиво надиплени в пачки банкнотки.

Хлебец си имаме, а за зрелища се грижи щедро народната ни държава - какво друго е нужно човеку?! Не обръщайте внимание на мърморковци като мен - еее, пак на такива като теб хептен не може да се угоди!!! - а се отдайте всецело на държавно организираното веселие. И шамар да ти удари държавата, ако е аванта, радвай се: ликуй, народе! Сега разбирам - щото аз овреме напуснах дома, за да не зърна без да искам президента Първанов по телевизията, и се омешах с тълпата на градския площад в Пловдив, където самата Ивана се грижеше собственоръчно за народното веселие! - та сега разбирам, че лично г-н Премиерът Бойко Борисов снощи е почел с присъствието си концерта на Брегович, че двамата, както се и полага, пред концерта любезно са дали обичайните, полагащите се за такъв вълнуващ случай серии от интервюта за медиите и т.н. Абе какво да говори човек, сичко си е както требе да е: как да не се радва человеческото сърце при вида на тази идилия, при созерцанието на туй единение на власт и народ, което най-после нашата многострадална, изтерзана от демокрацията, родина успя в тази паметна нощ да постигне?! И туй нека да е едно хубаво начало, една традиция: нека за векове напред да крепне челиченото единство между народ и власт!

Гледайки тия великолепни концерти снощи, понеже съм човек със скверен характер, имах чувството, че ми мязат на пир по време на чума: нали все пак е криза, как може ето така, за "веселие", да се пръскат толкова народни и държавни пари?! А също и не можах да се удържа да не си помисля и следното: ако има некъде другаде по света, където власт и народ са в още по-големо, по-неразривно единство, това, разбира се, е братска Русия. Нема що да говорим, руснаците са ни изпревариле в туй отношение, но ний ке ги настигнем, ако требе, другари, ке ги настигнем в най-съкратени срокове.

Щото и ний вече си имаме голема личност като технио вожд Путин, имаме си нашиот исполин Бойко, тъй че вече нещата, както се вижда, потръгнаха, и то в най-верната посока. Сички тирании - помислих си и това, понеже, както рекох, чистосърдечно си признавам, че съм с много долен, непоносим направо характер! - сички деспотии и тирании по света са почнале все по тоя разкъсващ сърцата начин: с пиршества, с народно веселие, с хора и ръченици, при които власт и народ се прегръщат, властта ръси благинки, за да превърне народот в кротко приблейнуващо стадо, а пък после, както си му е реда, му такова мамичката. Ама туй си се подразбира, и то също си е в реда на нещата.

Ако земем предвид историческите факти, свидетелства и данни даже и Калигула, и Нерон, и кой ли не, са почнали се по тоя начин, с даването на зрелища на народа; даже си спомнете, що не, и кормчията, великиот Сталин, с неговото незабравимо: "Я другой такой страны не знаю, где так вольно дышет человек!" ("Аз друга такава страна не зная - където така свободно диша човекът!"); то аслъ само туй де, дишането, е останало свободно на клетите руснаци в ония паметни години, тогава, по сталиново време, ама те явно си обичат величавата, патетичната тирания. А пък ето, и ний показваме, че не сме чужди на тази презряна масова психология, според естеството на която няма по-лесно нещо от това да се купи народната любов: с лебец и сос зрелища, от рода на тия, които имахме в снощната паметна нощ.

Гледах пиянстващите младежи, съблечени до кръста снощи и кълчещи се под шеметните ритми на великата Ивана, и да си призная, понеже, рекох, съм много гаден и долен човек, да си призная, хладни тръпки ме полазиха по гърба: майчице, какво ли ни чака с толкова наивен и благодушен, лесно и евтинко купуващ се народ?! Същото е било и в София, носеха си младежите по една бутилка винце, пък и бащите им скришом си подръпваха блага шльокавица, крита из ръкавите. А и майките, предполагам, също са дръпнали яката, щом мнозина дами на средна и дори на преклонна възраст се кълчеха така неистово. А пък някои даже се увлякоха дотам, че превзеха сцената на Ивана, тя в началото ги поощри, ала после, когато тълпата щурмува сцената й, се уплаши да не би сцената да рухне, и ги покани да се махнат; милиционери, пардон, полицаи, въведоха ред, и веселбата се продължи. Държавата се беше погрижила и за джепането: страшно много държавно финансирани фойерверки се изпотрошиха в тая нощ, но какво да се прави, властта знае как да купи народната обич. После, както се полага, като хората зеха да се разотиват, площадът беше осеян със стъкла от бутилки, свидетелство за неудържимото веселие на народа, купено от толкова проницателната и близка до народното сърце власт.

Пиша тия неща, щото, рекох, съм злобен човек. Щото явно не съм от тоя народ, щото, дето се вика, съм родоотстъпник, абе голем нещастник требе да съм; за мой срам, ще кажа, че сърцето ми, извратеното ми сърце нищичко не почувства когато тълпата ревеше от възторг при прочувствените вопли и ритми, с които Ивана дари ("дари" ли рекох?!) пловдивчани в новогодишната нощ. Явно съм голем изрод, щот при този екстаз, който тресеше народните маси снощи, моя милост почувства в гърдите си единствено нещо неопределимо, подобно на гаденето, на позивите към повръщане; и то не беше от това, че съм преял или нещо такова, а по съвсем други причини. Но да не обяснявам сега, че ще стане дълго. А е и време да свършвам!

Както си му е реда, ще свърша с пожелания. Та белким омилостивя поне малко тия, които моят първи за годината коментар някак е засегнал или ядосал. За целта ще си поясня само малко мисълта, белким некой ме разбере. Хубаво нещо е веселието, благодушни мой народе, няма лошо във веселбите, само не е хубаво държавата да ни организира и да плаща веселието, сиреч, да ни купува. Изродено нещо е веселието, плащано и поръчвано от държавата, или щастието, организирано от управници-популисти. Туй ще река само. Не е истинско веселието, на което друг дърпа конците, сега разбрахте ли ме? Публичното, масовото веселие също не е здраво, то е нещо като груповия секс, ако ме разбирате за какво намеквам.

Но както и да е: да ви е честита новата година, драги сънародници, и ви желая повечко да си използвате мозъчното вещество, сиреч, да си опичате акъла, щото недобре ви почва според мен тая 2010 година. А как ще свърши зависи от това условие, дето ви го препоръчвам и пожелавам: опичайте си акъла! Мислете малко повечко де, не се излагайте! Не се оставяйте да ви работят така лесно де, мама му стара! Не бъдете толкоз евтини де, не се продавайте толкоз лесно! Мислете, мислете, употребявайте си акъло, щото ще захирее, и после що ще правите като се окретените сички, целата нация?! Мислене се иска. Туй е условието за достоен живот при человеците. Ако това е налице, другото, сичко останало, дето се желае обикновено в такъв случай, ще си дойде само. Затуй няма да го желая специално, излишно е...

Добави в Svejo