Страстната огнена любов, жестоките изневери и сълзотечната раздяла на осъдените души Бойко и Слави

Слави се мъчи да се преориентира към някое друго крило на мафията, което да го финансира, понеже пресекна млякото в бозката, която го хранеше в ерата на възхода на Бойко Борисов. Това е моето мнение за вътрешния и интимен смисъл на снощното интервю на Слави Трифонов с целия екип сценаристи на шоуто му, облечени подобаващо, както и ментора си, за специалния тържествен случай в съвсем типичните облекла на прославени български мафиоти - изцяло в черно.

Признавам си, след масираната реклама и моя милост се подведе да погледа предаването, нищо че това й се случва твърде рядко. Интересно ми беше да вникна малко повече в психологията и нравите на тия хора, та затуй си наложих усилието. Интересно ми е що става напоследък в душите на "най-интелигентната част" на българските мутри, които в лицето на Слави Трифонов си имат нещо като икона, като кумир, сбъдване на сънищата, като апотеоз на мечтите. Тъй като преживяването в мутренските души тия дни е крайно интригуващо, понеже сега те преживяват своя най-сюблимен период в историята си: техни хора се възцариха най-официално и най-демократично, държат съдбините на Отечеството в ръцете си - колко ли вдъхновено тупти мутренското сърце при съзнанието за този велик триумф на българската мафия?! Затуй, ако позволите, ще споделя с вас своите впечатления, които, предупреждавам, са изцяло субективни, просто така аз възприех нещата, така и ги осмислих, знаете добре, че не мога да изразявам и описвам "общоприемливите вълнения", както това го умее, да речем, знаменитият д-р Тони Филипов.

Няма да обръщам вниманието ви на това как се мазнеха неговите прислужници, как мило му се усмихваха, как влюбено го гледаха, щото туй си се подразбира, то си е в реда на нещата из нашите предели на человечеството - и трябва да бъдеш емоционален дебил или инвалид да не го усетиш. На мен само ми прави впечатление друго нещо: как пък в това шоу не остана един поне човек, който да има що-годе здрава чувствителност, който да му каже на Слави, че безусловно, окончателно и невъзвратимо се самоубива с произвеждането на точно такъв род телевизионни диарии (простете за натурализма!). Дано не прочетат тази моя констатация, та да се окаже после, че моя милост е спасила наште хубавци, но пък, от друга страна погледнато, и да я прочетат, няма да я разберат и асимилират, щото за това се иска нещо, що тия немат и не могат да имат: иска се поне искрица съвест.

В туй отношение, в най-презряното подлизурство, най-много се изяви патетичният сълзливец Кулеков (тъй ли се викаше тая особа?!), който е известен с това, че навремето се опита за забогатее като почна издаването на вестниче за бедните, унизените и... малоумните, в което най-прочувствено и сълзливо им пишеше колко е загрижен и как страда, как му се къса сърцето като си помисли за тяхната бедност; т.е. опита се да измъкне последната стотинка на бедняците (това беше времето на Виденов), и да натрупа некакво състоянийце; правете си сметката какъв е морала на туй природно същество.

Слави пък се държеше подобно на дърта съдържателка на публичен дом, която с нищо не можеш да изненадаш, която е вряла и купяла в мръсотийките и подлостите, която знае всички тайни на посетителите на дома си, поради което умее да ги изнудва и да печели прилично от слабостите, от експлоатирането на порока им. На мен преди известно време ми се наложи да прочета - предимно с изследователска цел - дневника на Кеворкян, в който добре е описано как са му се умилквали хубавци като Слави и Бойко когато е бил силен, разбира се. А сега пък можах, тъй да се рече, да отчета и другата гледна точка, тази на почитаемий Слави, който надълго и нашироко се похвали пред цяла България как е другарувал с Бойко, как си били ходели на гости, за да гледат мачове по анцузи, или пък как заедно ходели на кино (!), как били дори нещо като интимни приятели, за чиито съкровени тайни и спомени Слави стоически се възпротиви да говори, понеже, представете си, имал морал и понеже личната сфера на личността и за него била най-неприкосновена (нищо чудно и самият он да чете блога ми, щото тъкмо вчера писах по тоя въпрос!).

От думите на учиндолският гений може да се направи известен извод за нравствено-психологическата същина на великия мъж, на който нашият благодушен народец смирено повери съдбините си - и тепърва ще има безкрайно много поводи да добие представа що всъщност е сторил. Иска ми се тук да констатирам впечатлението си, че двамата - Слави и Бойко - са нещо като кръвни и дори духовни (простете!) близнаци, че те изцяло съвпадат по манталитет, душа, същност и поведение, че те двамата са най-грандиозният феномен, представящ нагледно сбъдването на най-съкровената мечта на българската народна душа. А именно как едно просто момче от Учиндол и Банкя идва на сцената на живота с най-трепетни младежки мечти за пари и слава, как става мутра и приятел на мутри, как с безброй унижения и цаливане на безброй обуща успява да се издигне, да влезе сред ората от "големото доброутро", първом като прислуга и като шут, а после, постепенно, и като щастливец на съдбата, като асансьорен херой, как се изстрелва като съветско-магаданска ракета-носител към славата, величието, богатството, непресекващия кеф, безсмъртието.

Та тия двамата, Слави и Бойко, са не нещо друго, а воплощават сбъднатите сънища и на последния кирливец от най-затънтените крайща на нашата родина, поради което и може да се обясни сравнително добре непресекващото обожание към персоните им от осъдената на вечно аутсайдерство тълпа. Пиша тук своите констатации, предупредих ви, че друго не мога да правя, и ще моля да ме изтърпите.

С една дума казано: гледай Слави, прави си сметка колко му е акъла и какъв му е морала (Пардон!) на Бойко - и обратно; или, другояче казано, гледай Бойко, и си мисли за духовния му близнак Слави; те двамата заедно са нещо като сиамски близнаци или като двуглав урод, който можа да роди нашата преуспяла и тържествуваща комуно-българо-руска мафия. С три-четири думи казано, тяхната е такава: хвани единия, удари другия - както казва народецът ни. Е, не знам де, може и да са от различни крила на мутренското движение, може да имат и некакви характерологични различия, но всичко това е несъществено, а е важна същината, която прозира във всичко, даже и в походката им, в начина, по който гледат публиката (гледат я както вол гледа железница!), как се носят, как държат ръцете си и прочие, и тъй натататък. Не мога да кажа кой е откривателят (оригиналът) и кой е подражателят (копието), Слави или Бойко, ала подозирам, че и двамата са научили всичко това през дългите години, в които са точили дълги лиги край трапезите на предишните знаменити мутри от типа на Карамански, Павлов, Илиев и прочие. Които вече са обаче в гроба, а тия останаха и нищо чудно и да векуват (както ни се закани наскроро Бойко).

Та това е най-важното, което исках да кажа, и от което що-годе умният човек ще си направи всички други надлежни изводи относно нашата национална съдба, относно това как такива ще ти таковат майката без капчица съжаление, а също и относно това що ний самите като народ представляваме - щом като точно такива са безспорни кумири на подавляващата част от българската народна популация.

А това, че двамата сега се джафкат се обяснява просто: ами щото във ерата на възхода на Бойко Слави му е бил нужен, не само той, ами и Тошо, и Кеворк, и кой ли не още от големото доброутро. Той ги използва като асансьор към властта, доста пари потрошиха за тая работа кръговете, които видяха в Бойко осъществител на копнежите си, респективно доста пари прибраха от цялата тази работа такива като наш Слави. Ала ето че сега Бойко, като се възцари, без никаква скупул ритна стола, на който се покачи, а пък такива като Слави се почувстваха обидени, щото май Бойко поиска да заграби целата баница. Он и Бареков за туй се обиди на Бойко, щот и той се почувства поизползван и изхвърлен като непотребна вещ. Разбира се, лакомията бойкова натъжи Слави, он е искал ако не 50% от депутатите, то поне една телевизия (държавната) Бойко да му подари за отплата. Ала Бойко нещо взе да се прави на ударен и на разсеян; ете затова се сджафкаха, и тепърва ще имаме радостта да гледаме много такива джафканици. Щото и на Бойко вече не му е леко, не може да угоди на целата паплач (на целата "банда кадри", ако ми позволите да използвам сполучливия израз на д-р Филипов), която напира към власт, бодро въоръжена с ножове, лъжици, вилици и лигавници около врата.

И понеже Слави се е почувствал пренебрегнат, както беше пренебрегнат навремето и от злодея Костов, е, от царо требе да е получил нещичко, от Доганя пък да не говорим, но насищане неговата лакомия нема, особено като усеща вече пресекването на тази цицка, от която боза с упоение в изминалите години. И по тази причина почна си дири друга, по-напращяла бозка, оти тая е изцицана веке. Това е, туй е моето обяснение за свадата между най-великите херои на нашето време, за вътрешните съкровени импулси, които движат в тоя момент душите им. Друго немам какво да добавя, сичко друго според казаното е вече ясно.

Искам да завърша с нещо смешно, не знам дали са го забелязали тия, които са имали волски нерви да догледат иначе твърде тъпото предаване. Става дума за това как по едно време Славито се въодушеви дотам, че се самообяви за "единствена опозиция" на бойковото управление; такава немало според него нито у Парламенто, нито извън него, нито у интернето, нито у реалнио свет. Е за тоя момент си струваше да гледам предаването, посмях се с удоволствие и донасита, особено когато се запитах има ли у Нашенско кратуна, която да му верва още.

Попитах се също дали он самият си верва, а пък за облечените в черно подлизурковци около него, седнали на дълга маса (досущ по същия начин както са видели по филмовете, че така седи и "Капо ди тути капо" на сицилианската мафия!), не ми се наложи да се питам верват ли му. Щото за тия, признавам си, в един момент ми стана доста тъжно, щото хем обират само трохи и лижат оглозгани кокали, хем ги използват за нещо като салфетки за мръсни и омазнени ръце, а пък на всичкото отгоре им се и налага да бъдат редовно таковани (унижавани, или уважавани, то в тия среди разлика между двете нема!) в моралния смисъл. Ей за тия даже ми се приплака и затуй накрая искам да им изкажа и най-искреното си съчувствие, хора сме все пак...

Добави в Svejo