Препубликувано от woland69.wordpress.com: Прайдът – инструкции за употребаНякои отиват на прайд с каски. Други – със знамена. Трети – с фотоапарати. Четвърти – с молотовки и празни глави.
Истината е, че за да идеш на прайд не ти трябва нито едно от гореизброените. Нужни са ти свобода на мисленето и духа и достойнство.
Прочела и чула съм достатъчно уж доводи защо хората не отиват на прайд – нужно ли било да се „парадира“, те са против организациите-организатори или членовете им, „на работа са“ или пък „за съжаление, извън София“.
Истината е, че който желае да дойде, ще го направи. И не е нужна дори една дума, за да бъде убеден, че там е, където принадлежи, сред тези хора, в името на тези трийсет минути или час, които миналата година започнаха с „I Will Survive“ и буквално взривиха не само улицата, но и всеки един, който е бил там.
Не е нужно да се привеждат исторически доводи за Стоунуол, политически причини за демокрация и толерантност, патетични призиви за революции и реформации, необходимо е само едно – час и място на събитието.
Защото онези, които знаят какво е усещането да вървиш под цветния флаг в името на свободата да бъдеш какъвто си и любовта ти да е свободна, знаят цената на усилията за това шествие, знаят и цената на точно тази свобода и я плащат всеки ден, всяка нощ, с всяка открадната целувка, с всеки скандал, с всяка крачка.
И, ако по света се е превърнало в традиция прайдовете да са маршове на пъстроцветни и музикални забавления, тук все още се опитваме да обясним, че прайдът е именно прайд, защото е крайно време да се научим да бъдем горди с всяка една частица от себе си, вместо да се спотайваме шизофренично.
Всяка година идват повече хора, всяка година е стъпка към това да се научим да обичаме равенството и да прегръщаме многообразието – това е и самият живот – многообразие във всяко вдишване, всеки порой, всеки летен следобед, всяка нощна разходка. Затова и прайдът е покана към всекиго, именно, защото сме равни – пред изпитанията, рисковете, смеха и радостта.
Затова, който се е научил да бъде достоен и свободолюбив, той ще дойде на 26 юни, за да носи едно от многото знамена и да върви със смелите крачки на младия човек, който знае къде го води сърцето и знае как да стигне до края, ако изобщо има край.
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар