В памет на Владимир Висоцкий във връзка с 30 години от смъртта му

Препечатка на Театр на Таганке почтит память Высоцкого посвященным ему спектаклем в превод на автора на този блог.

30-годишнината от деня на смъртта на Владимир Высоцкий неговият роден Театър на Таганка отбелязва със спектакъл, посветен на легендарния поет, бард и артист, който ще бъде изигран на 25 юли, в деня на неговата кончина - съобщиха за РИА Новости от прес-службата на театъра.

В Театъра на Таганка, където сцената помни стъпките и гласа на Висоцкий, където на стените са неговите фотографии, в гримьорната е неговият стол, в гардероба са неговите костюми, той продължава да живее, ук остана неговата душа. Това чувстват и за това говорят всички, които дружиха и работиха с барда, всички, които го познаваха.

"Театърът много силно преживяваше неговата смърт - спомня си създателят и несменяемият ръководител на "Таганка" Юрий Любимов, в трупата на който Висоцкий беше повече от 15 години - Това беше шок. Всички почувстваха, че от театъра си отиде това, което с нищо не може да се замени."

По думите на Любимов Висоцкий дошъл в театъра веднага след като той е възникнал и е играл в пълвия спектакъл "Добрият човек от Сечуан"

"Него го теглеше тук - каза в интервю за РИА Новости Юрий Петрович - Притегляше го аурата на театъра, където имаше фантастичен художествен съвет, най-добрите умове - поети, прозаици, учени, и винаги забележителен зрител. Мен Висоцкий не ме интересуваше като драматически актьор, както и парадоксално да звучи това. Аз взех в театъра поетът Висоцкий. И аз му дадох ролята на Хамлет, разчитайки на него именно като на поет, който ще разбере истински силата на шекспировия стих."

По мнението на Любимов именно Висоцкий-поетът завоюва наистина всенародна любов - него го слушаха и от него се възхищаваха всички, от великия учен до простия работник.

"Неговият глас звучеше по цялата страна, това рядко се случва - казва Любимов - Впрочем, да завоюва такава аудитория е било по силите само на Чаплин. Навярно някога ще бъде изобретен прибор и учените ще разберат какво е имало в този накъсан хриплив глас, който крещеше по цялата страна - и се докрещя до милиони сърца. Защо беше така феноменална тази любов и популярност? Аз разбирам защо. Защото той пееше за това, за което официалната поезия не посмя да пее.Той пееше за всички болки, за всички радости, той се смееше над глупостта, той беше неукротим и гневен по повод на безобразията, които се случваха. Той умееше да се вслушва в народните изрази и думи. Той имаше прекрасен народен език, удивителен!"

Любимов си спомня трагичния 25 юли 1980 г., когато в пет сутринта при него дошъл Давид Боровский и съобщил за смъртта на Висоцкий: "Аз получих точно предписание на московското правителство как да погребем Владимир. Всичко беше оскърбително в този указ за паметта на покойния. Заповядано беше всичко да премине бързо - недълга гражданска панихида и веднага погребване. Аз отвърнах тогава: "Вие го тормозехте, а ще го погребваме ние, неговите приятели, така, както счетем за нужно"."

Москва погребваше Висоцкий като национален герой. Опашката с желаещи да се простят, по думите на Любимов, започваше от Кремъл, а на Таганския площад всичко - от улиците до покривите - беше запълнено с хора.

"Имаше момент когато по заповед на властите пътят беше затворен с камиони - на на Котелницеската набережна до височината. Но тия, които искаха да се простят с Висоцкий, отместиха камионите, и войниците, стоящи до опашката, не се опитаха да попречат на това - спомня си Любимов. - Тази любов и памет за Висоцкий е жива - винаги на неговия гроб, на Ваганковските гробища, има цветя, винаги при него идват хора, поят неговите песни. Хора идват и идват при него, да постоят, да са с него, защо? Ами те утоляват духовната си жажда, той умее да утолява. Досега."

По думите на Любимов спектакълът в негова памет е построен така, че Висоцкий в него присъства.

"С гласа си, с текстовете си той е тук, на сцената, него го питат, той отговаря на своите приятели. Така го замислихме и така всичко направихме, за да покажем главното: Владимир е забележителен огромен поет. Него го няма, а в спектакълът все пак част от неговата душа участва, сега вече, впрочем, в цялата своя първозданност. Както е у Окуджава: "... белият щъркел московски на бялото небе отлетя..." - сподели режисьорът.

В спектакълът "Владимир Висоцкий" ще вземат участие и тези, които участваха в първите представления - Валерий Золотухин, Анатолий Василиев, Алексей Граббе, Феликс Антипов и младите от "Таганка".

(Забележка: Тия дни авторът на този блог ще опише своите възприятия, свързани с Висоцкий, понеже той замина в Русия в същата година, в която Владимир Висоцкий умря и се превърна в един мит. Имам какво да кажа за това, което тогава ме е впечатлило така, че никога няма да го забравя: за това как тогава се шушукаше по ъглите за "някой си" Висоцкий, за мощното влияние на песните му върху душите, за това как слушахме забранените му песни на развалени скрибуцащи съветски магнетофони, за това как благодарение на музиката и поезията на Висоцкий сякаш цялата толкова унизена и оскърбена душа на тогавашния "съветски народ"-страдалец намираше все пак някаква духовна реабилитация и реванш. За всички тия неща ще се опитам да разкажа скоро, по повод на юбилея от смъртта на големия руснак, който успя да удари такава жестока плесница в безобразното лице на руския комунизъм, че от нея той повече изобщо не можа да се съвземе.)

Добави в Svejo