И така, да продължаваме нататък. Стъпка по стъпка ще вървим към по-нататъшното разкриване на цялостния смисъл на това, което нарекохме "жизнена стратегия". Да се постараем сега да осмислим един такъв проблем: коя е моята "глобална", фундаментална, най-висша цел в живота ми? Законно ли е да се допуска, че такава цел не само не съществува, но и че тя наистина трябва да се поставя на най-високо място?Човек в своя живот неизбежно си поставя всякакви цели: допустимо ли е да се мисли, че съществува някаква градация на тия цели, някаква връзка и съподчиненост между тях; има ли някаква йерархия на целите ни, благодарение на която някоя цел необходимо застава на най-високото място, превръща се в "първа цел на живота ми"? Но нека първо да се опитаме да осмислим същината на това, което, без особено да се замисляме, постоянно ни е на устата, а именно понятието за цел.
Целта е конструкт на съзнанието, на ума, на мисълта; съществуват някакви желания и влечения на живия човек, често действащи и проявяващи се съвсем подмолно и несъзнавано, което обаче в един момент минават границата между несъзнавано и съзнание, сиреч, осъзнават се, а пък на тази основа съзнанието си изработва представа за съзнателно желанато и потребното, което наричаме с думата "цел". Човекът е жизнена реалност, нещо повече, човекът е цялостност и дори тоталност, изтъкана от много влечения, желания, потребности, копнежи, които се намират в отношения на преплитане, съподчиненост, на всякакви взаимодействия. При които някои от възникналите на тази основа цели си пробиват път и заемат по-високо място в йерархията на цели, които си поставя индивидът, търсещ истината, пълнотата на живота си, законното, основателното задоволство от него. В това отношение, за да разберем принципа, на който се подчинява тази йерархия, следва да тръгнем от нещо съвсем просто, а именно: коя - или каква - е почвата, върху която е израсла една или друга цел?
Човекът се състои от две "половинки", намиращи се в отношение на дълбока целостност, единение и неделимост, това са тялото и душата. Една огромна съвкупност от цели има за свой корен или е израсла на почвата на различните потребности, които има тялото с всичките свои органи. Всеки орган на тялото си иска своето и не мирясва докато не получи тъкмо своето; битката за приоритет на желанията и възникналите на тази основа цели никога не пресеква. Човек трябва да намери начин да внася ред в този хаос, да хармонизира желанията на различните телесни органи, да ги помирява, да внася мир сред тях. Една голяма част от телесните желания се преформират и на ниво душа се проявяват като основа на различните душевни сили, базирани, както казах, на несъзнаваното (безсъзнателното, "Id", "То" по Фройд), което не е нищо друго освен преставител на тялото в душата на човека. Някои душевни сили се обединяват на основата на тенденция, тясно свързана с онова, което желае тялото - и те встъпват във вечен конфликт с ония душевни сили, които изразяват същината на чистата душа; тук имам предвид конфликта между т.н. разум (умът, разсъдъкът, мисленето, съзнанието, интелектът) и шопенхауеровата "воля за живот", която вмества в себе си всички ония първични, стихийни, жизнено значими, несъзнавани копнежи и желания на тялото. "Разумът" се мъчи да постави под свой контрол стихията на "първичната виталност", да усмири техния стремеж към безразделна хегемония, а пък силите, произтичащи пряко от същината на тялото, отчаяно се съпротивляват и не щат да приемат такъв външен контрол; точно на тази основа "човешката природа" се раздира от един неразрешим конфликт, който стои в основата на човешкото съществуване - и му задава и придава неговата насоченост, неговата индивидуалност, неговия дух и патос и пр., което пък, от друга страна погледнато, поражда и различността на човешките същества, тяхната личност и индивидуалност.
Аз много съм писал по това какви са възможностите за решаване на тия противоречия между конституиращите човешката личност жизнени и душевни сили и начала; който иска да вникне повече, нека да се обърне към вложеното в моите книги; а сега нека да продължим напред в предварително възприетата посока. (ДОЧЕТИ ДОКРАЙ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар