Публикацията Ние, гражданите, трябва да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си! предизвика доста отзиви, ето най-важното от тях:
Хубаво казано, ще добавя още няколко щрихи хладен анализ.
Първо диагнозата на посткомунистическото общество, което наблюдаваме в най-чиста форма в Русия и във все пак по-омекотен вариант в Източна Европа, вкл. в България. Бившият полковник от КГБ Виктор Калашников казва по този повод:
„Струва ми се, че има общо неразбиране на основни неща по отношение на Русия. Вижте, в Русия няма корупция. Западните анализатори съвсем не разбират начина на вземане на политически решения в Москва. Корупция е, когато имаме нормално работеща държавна машина и някои хора нарушават закона и продават позицията си, за да спечелят лично пари. В Русия ситуацията е напълно различна. В Съветския съюз имаше строга дисциплина сред номенклатурата, която я поддържаше ефективна по свой начин. Днес в Русия положението е по-различно (ще си позволя да не съм съвсем съгласен с Калашников, според мен днешното състояние е директно продължение на предишното, но както и да е – Бел. на прев.). Наричаме го солидарност на престъпната организация. Да станеш част от ръководния елит означава да станеш част от престъпния бизнес. Тази връзка е по-силна и по-строга, отколкото в съветски времена. Така например... на мен ми предложиха директорско място в една компания... Ако приемеш, ми казаха, това ще е окончателно. Ще бъдеш замесен в злоупотреби и кражби и ще станеш един от нас, и няма връщане назад. На мен самия ми беше ясно, че това е еднопосочен билет. Така че налице е не корупция, а криминална организация... абсолютно несъвместима с това, което Западът разбира под нормална политика и нормален бизнес. Това е трагедията на Русия днес - че тя се управлява от истински гангстери, които са заплаха за света. Не корупция, а криминална организация е превзела една огромна страна... Да се мисли, че органите на властта в Русия правят това или онова, е заблуда. Има само една класа, едно огромно криминално предприятие, което държи цялото общество... А когато западните бизнесмени и политици се забъркват с елита на руската мафия, както става, няма измъкване... Те са закупили прословутия еднопосочен билет и няма връщане назад.”
Този модел Русия интензивно експортира както в Източна Европа, включително в България, така и, както виждаме, на Запад и постепенно оплита целия свят в своите мрежи. Една от големите заблуди е да се смята, че има например БЪЛГАРСКА мафия. Това е един съвсем изкуствен феномен, натрапен и наложен на България от Русия. Ако не беше руската мафия зад българската, последната никога нямаше да се появи и никога нямаше да просъществува. Затова КЛЮЧОВИЯТ ВЪПРОС НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА Е РУСКОТО ВЛИЯНИЕ В СТРАНАТА. Между другото това според мен е основната причина за неудовлетвореността на българите от демокрацията. Българите на интуитивно ниво чувстват, че са европейци, че БЪЛГАРИЯ ИМ ПО-ГОЛЯМ ПОТЕНЦИАЛ, ЧЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ, но същевременно виждат, че този потенциал по непонятни за тях причини НЕ СЕ РЕАЛИЗИРА.
Българите след 1989 наистина СТОЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ ПО УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ, но както се казва, това не преля в „отворени институции” и истинска демокрация. Те гласуваха непрекъснато за правителства, които се представяха за десни и прозападни, но резултатът беше обратен - все по-голямо обвързване с Русия. Дори бившият вече престолонаследник Симеон се оказа произточен, а не прозападен! Е, по-голям шок от това е трудно да си представим. Няма какво да виним хората, те бяха пълни „с решимост за борба”, но след толкова много разочарования се поумориха. И българите накрая решиха, че причините трябва да се търсят у тях самите като народ, че те просто не са в състояние да излъчат качествен прозападен политически елит. Истинската причина обаче, която те не осъзнават е, че РУСИЯ СПЪВА С ВСИЧКИ СИЛИ ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА И МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, А БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ПРЕДИ, И СЛЕД 1989 С МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ СА ЖАЛКИ МАРИОНЕТКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РОБОТИ НА МОСКВА.
И тук е моментът да обърнем внимание на по-голямата картина. Западът, но и мнозина антикомунисти на Изток и повечето сериозни анализатори на Изток сякаш живеят в един – нека го наречем „фукуямов свят” - на името на философа Франсис Фукуяма. Известно е, че той през 1992 обяви „края на историята”, окончателната победа на либералната демокрация и епохата на вечния мир. (Кант би се зарадвал на такава прогноза за „вечен мир”). Комунизмът според него е мъртъв, либералната демокрация е победила веднъж завинаги и историята в бъдеще ще е изключително скучна, ще има вече само досадна икономическа конкуренция между народите. Е, в Източна Европа хората са наясно, че комунистите успяха да си присвоят богатствата на тези страни, но и те мислят в рамките на парадигмата на Фукуяма, че е само въпрос на време „ние, гражданите, да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си.”.
Само че на това можем да противопоставим една друга парадигма – да я наречем условно „парадигма на беглеца от КГБ Анатоли Голицин”. Голицин предупреждава, че комунистите още през 1960 са приели дългосрочна стратегия за заблуда на Запада, която ще доведе до мнима либерализация на Изтока с последваща конвергенция на Изтока и Запада, но под диктата на Изтока. Ако погледнем на света през тази призма, нещата продобиват съвсем други измерения. Ние не само не стоим на прага на края на историята, не само че Изтокът не е рухнал, а точно обратното – ЗАПАДЪТ Е В ПРОЦЕС НА БЪРЗО РАЗЛОЖЕНИЕ И НЕГОВОТО РУХВАНЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДСТОИ. И наистина има много и ясни индикации, че това е така: икономическото и морално пропадане на Запада, неговата дестабилизацията чрез тероризъм (всичко част от стратегията на Москва), всеобщото настъпление на комунизма в Третия свят и т.н.
Разбира се, народите на Източна Европа не желаят комунизъм и зависимост от Москва и непрекъснато яростно се опитват да се освободят от руската хватка. На моменти това им се отдава донякъде и за малко: Качински в Полша, Костов в България, Юшченко в Украйна, Саакашвили в Грузия и т.н. Но успехът, както виждаме, е само частичен и временен и едва ли променя съществено общата картина.
В мисленето на Голицин окончателният сблъсък предстои, и той вероятно все пак ще бъде военен, след като се видя, че мирната конвергенция не можа да доведе комунистите докрай - до мечтаното световно господство. Затова стратезите смениха Елцин с Путин, който в съюз с Китай да подготви нещата за подобно развитие. Да, на някой им е трудно да си представят ЕС и САЩ, подчинени и окупирани от Русия и Китай, но по всяка вероятност точно това са плановете.
Ето защо всеки може да си избере в какъв свят предпочита да живее – „фукуямов” или „голицинов”. Мисля, че всички демократи бихме предпочели Фукуяма да е прав. Само че има прекалено много индикации, че реалността за съжаление с ПО-БЛИЗКА ДО ГОЛИЦИН. Може, разбира се, този мрачен анализ да е съвсем погрешен и да сме свидетели на последните издихания на комунизма преди ерата на всеобщата любов и мир. Само че какво, ако Голицин все пак е прав?
И да добавя: „ако ний, гражданите, не сме си на мястото, наглеците се разпищолват и тържествуват. Но ако ний си застанем на мястото, те ще се разбягат като плъхове.”
Звучи добре, но е доста опростенческо. Никога и никъде в историята не управляват „гражданите”, „народът”, „масата” или „тълпата”. Управляват политиците, правителството, даже „държавата”, така да се каже. Борбата срещу мафията не е задача на гражданите, а на ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Не гражданите уволняват, арестуват, обвиняват, осъждат и т.н., а ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Нещо повече: правителства се избират не за друго, а за да ВОДЯТ народа, да са авангард, да посочват пътя и целите. Странно би било, ако гражданите си избират правителство, което впоследствие те самите трябва, така да се каже, да ПОДБУТВАТ, ДА ГО НАСОЧВАТ В ПРАВИЯ ПЪТ. Както отбелязах, българите стояха най-много на улицата от всички източноевропейци.
Между другото с това митът и клишето за „робската психика” е разбит (за което открай време се чудя откъде са се взели, може би тук пак има пръст КГБ - хаха). Не би могли и да бъде другояче. Народ, който е живял 180 г. под византийско и 500 г. под турско робство и е вдигал безброй въстания за свобода, давайки при това хиляди жертви, не може да бъде друг, освен свободолюбив. Аз дори бих казал, че ако има характерно качество на българина, това е неговото СВОБОДОЛЮБИЕ, стигащо до анархизъм. Та българите освен това упорито гласуваха за правителства, за които смятаха, че ще ги изведат на правия път. Никой не е гласувал съзнателно за мафията (освен, разбира се, самата мафия), точно обратното.
Кулминацията беше вотът 2001 за Симеон. Нима българите гласуваха за него, за да даде път на мафията и да обвърже България отново с Русия? Естествено, че не. Само че, би могъл да възрази някой, защо не прозряха, че зад него стои мафията? Ами защото за това се изисква огромна политическа култура, каквато просто не може да изискваме от повечето хора. Кой би могъл да предположи, че българският цар е агент на КГБ? Ами защо украинците гласуваха за Янукович? Ето, аз им казвам да гласуват за Юшченко. И какво от това? Юшченко е дискредитиран от КГБ. А поляците? Ами аз им казвам да гласуват за Качински, не за промосковския Комаровски. И каква полза? Ами американците? Аз им казвам да гласуват за Маккейн, не са левия (комунист) Обама. Но и там апелите нямат никакъв ефект. Такива са хората.
И сега в България. Какво точно се очаква от българите? Те гласуваха за ГЕРБ, ЗА ДА СЕ БОРИ ГЕРБ СРЕЩУ МАФИЯТА. Е, сега са разочаровани. Тогава да излязат на улицата „да се борят”! Добре, ще направят митинг или демонстрация. И какво от това? Рано или късно всичко пак опира до гласуване, и то до ПРАВИЛНОТО ГЛАСУВАНЕ. Защото НЕ МИТИНГИТЕ като такива ЩЕ ПРЕБОРЯТ МАФИЯТА, А ПРАВИТЕЛСТВОТО. Трябва следователно след митингите да се излъчи „правилното” правителство. Това може да е само такова на СК. Само че СК е дискредитирана от КГБ. Тогава дайте рецепта как да се преборим с влиянието на КГБ и да убедим българите, че СК заслужава тяхното доверие, че само там има качествени и можещи хора. Как да стане това?
Между другото и интересно да се види какви сценарии се въртят в главите на другарите. Председателката на Левите, т.е. посткомунистите в Германия, др. Гезине Льоч каза тези дни на глас онова, което може би стратезите в Москва и Пекин си мислят тайно:
„Да допуснем, че еврото като валута през следващите две години загине, че ЕС се разпадне, че САЩ не могат да излязат от икономическата криза и при следващите президентски избори паднат в ръцете на радикално-фундаменталистки християни. Че климатът се промени драматично, Гълфстрийм се охлади, потоци от бежанци нахлуят в „крепостта Европа” и ни попитат дали за целия този заплетен куп проблеми имаме решение. Онзи, който твърди, че за този сценарии има готова стратегия в чекмеджето, е лъжец.”
Но според другарката Льоч има решение на проблемите и това е КОМУНИЗМЪТ – светлото бъдеще на човечеството.
Така че нека хората вярват, че комунистите вече на са комунисти...
Хубаво казано, ще добавя още няколко щрихи хладен анализ.
Първо диагнозата на посткомунистическото общество, което наблюдаваме в най-чиста форма в Русия и във все пак по-омекотен вариант в Източна Европа, вкл. в България. Бившият полковник от КГБ Виктор Калашников казва по този повод:
„Струва ми се, че има общо неразбиране на основни неща по отношение на Русия. Вижте, в Русия няма корупция. Западните анализатори съвсем не разбират начина на вземане на политически решения в Москва. Корупция е, когато имаме нормално работеща държавна машина и някои хора нарушават закона и продават позицията си, за да спечелят лично пари. В Русия ситуацията е напълно различна. В Съветския съюз имаше строга дисциплина сред номенклатурата, която я поддържаше ефективна по свой начин. Днес в Русия положението е по-различно (ще си позволя да не съм съвсем съгласен с Калашников, според мен днешното състояние е директно продължение на предишното, но както и да е – Бел. на прев.). Наричаме го солидарност на престъпната организация. Да станеш част от ръководния елит означава да станеш част от престъпния бизнес. Тази връзка е по-силна и по-строга, отколкото в съветски времена. Така например... на мен ми предложиха директорско място в една компания... Ако приемеш, ми казаха, това ще е окончателно. Ще бъдеш замесен в злоупотреби и кражби и ще станеш един от нас, и няма връщане назад. На мен самия ми беше ясно, че това е еднопосочен билет. Така че налице е не корупция, а криминална организация... абсолютно несъвместима с това, което Западът разбира под нормална политика и нормален бизнес. Това е трагедията на Русия днес - че тя се управлява от истински гангстери, които са заплаха за света. Не корупция, а криминална организация е превзела една огромна страна... Да се мисли, че органите на властта в Русия правят това или онова, е заблуда. Има само една класа, едно огромно криминално предприятие, което държи цялото общество... А когато западните бизнесмени и политици се забъркват с елита на руската мафия, както става, няма измъкване... Те са закупили прословутия еднопосочен билет и няма връщане назад.”
Този модел Русия интензивно експортира както в Източна Европа, включително в България, така и, както виждаме, на Запад и постепенно оплита целия свят в своите мрежи. Една от големите заблуди е да се смята, че има например БЪЛГАРСКА мафия. Това е един съвсем изкуствен феномен, натрапен и наложен на България от Русия. Ако не беше руската мафия зад българската, последната никога нямаше да се появи и никога нямаше да просъществува. Затова КЛЮЧОВИЯТ ВЪПРОС НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА Е РУСКОТО ВЛИЯНИЕ В СТРАНАТА. Между другото това според мен е основната причина за неудовлетвореността на българите от демокрацията. Българите на интуитивно ниво чувстват, че са европейци, че БЪЛГАРИЯ ИМ ПО-ГОЛЯМ ПОТЕНЦИАЛ, ЧЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ, но същевременно виждат, че този потенциал по непонятни за тях причини НЕ СЕ РЕАЛИЗИРА.
Българите след 1989 наистина СТОЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ ПО УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ, но както се казва, това не преля в „отворени институции” и истинска демокрация. Те гласуваха непрекъснато за правителства, които се представяха за десни и прозападни, но резултатът беше обратен - все по-голямо обвързване с Русия. Дори бившият вече престолонаследник Симеон се оказа произточен, а не прозападен! Е, по-голям шок от това е трудно да си представим. Няма какво да виним хората, те бяха пълни „с решимост за борба”, но след толкова много разочарования се поумориха. И българите накрая решиха, че причините трябва да се търсят у тях самите като народ, че те просто не са в състояние да излъчат качествен прозападен политически елит. Истинската причина обаче, която те не осъзнават е, че РУСИЯ СПЪВА С ВСИЧКИ СИЛИ ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА И МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, А БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ПРЕДИ, И СЛЕД 1989 С МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ СА ЖАЛКИ МАРИОНЕТКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РОБОТИ НА МОСКВА.
И тук е моментът да обърнем внимание на по-голямата картина. Западът, но и мнозина антикомунисти на Изток и повечето сериозни анализатори на Изток сякаш живеят в един – нека го наречем „фукуямов свят” - на името на философа Франсис Фукуяма. Известно е, че той през 1992 обяви „края на историята”, окончателната победа на либералната демокрация и епохата на вечния мир. (Кант би се зарадвал на такава прогноза за „вечен мир”). Комунизмът според него е мъртъв, либералната демокрация е победила веднъж завинаги и историята в бъдеще ще е изключително скучна, ще има вече само досадна икономическа конкуренция между народите. Е, в Източна Европа хората са наясно, че комунистите успяха да си присвоят богатствата на тези страни, но и те мислят в рамките на парадигмата на Фукуяма, че е само въпрос на време „ние, гражданите, да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си.”.
Само че на това можем да противопоставим една друга парадигма – да я наречем условно „парадигма на беглеца от КГБ Анатоли Голицин”. Голицин предупреждава, че комунистите още през 1960 са приели дългосрочна стратегия за заблуда на Запада, която ще доведе до мнима либерализация на Изтока с последваща конвергенция на Изтока и Запада, но под диктата на Изтока. Ако погледнем на света през тази призма, нещата продобиват съвсем други измерения. Ние не само не стоим на прага на края на историята, не само че Изтокът не е рухнал, а точно обратното – ЗАПАДЪТ Е В ПРОЦЕС НА БЪРЗО РАЗЛОЖЕНИЕ И НЕГОВОТО РУХВАНЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДСТОИ. И наистина има много и ясни индикации, че това е така: икономическото и морално пропадане на Запада, неговата дестабилизацията чрез тероризъм (всичко част от стратегията на Москва), всеобщото настъпление на комунизма в Третия свят и т.н.
Разбира се, народите на Източна Европа не желаят комунизъм и зависимост от Москва и непрекъснато яростно се опитват да се освободят от руската хватка. На моменти това им се отдава донякъде и за малко: Качински в Полша, Костов в България, Юшченко в Украйна, Саакашвили в Грузия и т.н. Но успехът, както виждаме, е само частичен и временен и едва ли променя съществено общата картина.
В мисленето на Голицин окончателният сблъсък предстои, и той вероятно все пак ще бъде военен, след като се видя, че мирната конвергенция не можа да доведе комунистите докрай - до мечтаното световно господство. Затова стратезите смениха Елцин с Путин, който в съюз с Китай да подготви нещата за подобно развитие. Да, на някой им е трудно да си представят ЕС и САЩ, подчинени и окупирани от Русия и Китай, но по всяка вероятност точно това са плановете.
Ето защо всеки може да си избере в какъв свят предпочита да живее – „фукуямов” или „голицинов”. Мисля, че всички демократи бихме предпочели Фукуяма да е прав. Само че има прекалено много индикации, че реалността за съжаление с ПО-БЛИЗКА ДО ГОЛИЦИН. Може, разбира се, този мрачен анализ да е съвсем погрешен и да сме свидетели на последните издихания на комунизма преди ерата на всеобщата любов и мир. Само че какво, ако Голицин все пак е прав?
И да добавя: „ако ний, гражданите, не сме си на мястото, наглеците се разпищолват и тържествуват. Но ако ний си застанем на мястото, те ще се разбягат като плъхове.”
Звучи добре, но е доста опростенческо. Никога и никъде в историята не управляват „гражданите”, „народът”, „масата” или „тълпата”. Управляват политиците, правителството, даже „държавата”, така да се каже. Борбата срещу мафията не е задача на гражданите, а на ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Не гражданите уволняват, арестуват, обвиняват, осъждат и т.н., а ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Нещо повече: правителства се избират не за друго, а за да ВОДЯТ народа, да са авангард, да посочват пътя и целите. Странно би било, ако гражданите си избират правителство, което впоследствие те самите трябва, така да се каже, да ПОДБУТВАТ, ДА ГО НАСОЧВАТ В ПРАВИЯ ПЪТ. Както отбелязах, българите стояха най-много на улицата от всички източноевропейци.
Между другото с това митът и клишето за „робската психика” е разбит (за което открай време се чудя откъде са се взели, може би тук пак има пръст КГБ - хаха). Не би могли и да бъде другояче. Народ, който е живял 180 г. под византийско и 500 г. под турско робство и е вдигал безброй въстания за свобода, давайки при това хиляди жертви, не може да бъде друг, освен свободолюбив. Аз дори бих казал, че ако има характерно качество на българина, това е неговото СВОБОДОЛЮБИЕ, стигащо до анархизъм. Та българите освен това упорито гласуваха за правителства, за които смятаха, че ще ги изведат на правия път. Никой не е гласувал съзнателно за мафията (освен, разбира се, самата мафия), точно обратното.
Кулминацията беше вотът 2001 за Симеон. Нима българите гласуваха за него, за да даде път на мафията и да обвърже България отново с Русия? Естествено, че не. Само че, би могъл да възрази някой, защо не прозряха, че зад него стои мафията? Ами защото за това се изисква огромна политическа култура, каквато просто не може да изискваме от повечето хора. Кой би могъл да предположи, че българският цар е агент на КГБ? Ами защо украинците гласуваха за Янукович? Ето, аз им казвам да гласуват за Юшченко. И какво от това? Юшченко е дискредитиран от КГБ. А поляците? Ами аз им казвам да гласуват за Качински, не за промосковския Комаровски. И каква полза? Ами американците? Аз им казвам да гласуват за Маккейн, не са левия (комунист) Обама. Но и там апелите нямат никакъв ефект. Такива са хората.
И сега в България. Какво точно се очаква от българите? Те гласуваха за ГЕРБ, ЗА ДА СЕ БОРИ ГЕРБ СРЕЩУ МАФИЯТА. Е, сега са разочаровани. Тогава да излязат на улицата „да се борят”! Добре, ще направят митинг или демонстрация. И какво от това? Рано или късно всичко пак опира до гласуване, и то до ПРАВИЛНОТО ГЛАСУВАНЕ. Защото НЕ МИТИНГИТЕ като такива ЩЕ ПРЕБОРЯТ МАФИЯТА, А ПРАВИТЕЛСТВОТО. Трябва следователно след митингите да се излъчи „правилното” правителство. Това може да е само такова на СК. Само че СК е дискредитирана от КГБ. Тогава дайте рецепта как да се преборим с влиянието на КГБ и да убедим българите, че СК заслужава тяхното доверие, че само там има качествени и можещи хора. Как да стане това?
Между другото и интересно да се види какви сценарии се въртят в главите на другарите. Председателката на Левите, т.е. посткомунистите в Германия, др. Гезине Льоч каза тези дни на глас онова, което може би стратезите в Москва и Пекин си мислят тайно:
„Да допуснем, че еврото като валута през следващите две години загине, че ЕС се разпадне, че САЩ не могат да излязат от икономическата криза и при следващите президентски избори паднат в ръцете на радикално-фундаменталистки християни. Че климатът се промени драматично, Гълфстрийм се охлади, потоци от бежанци нахлуят в „крепостта Европа” и ни попитат дали за целия този заплетен куп проблеми имаме решение. Онзи, който твърди, че за този сценарии има готова стратегия в чекмеджето, е лъжец.”
Но според другарката Льоч има решение на проблемите и това е КОМУНИЗМЪТ – светлото бъдеще на човечеството.
Така че нека хората вярват, че комунистите вече на са комунисти...
6 коментара:
Нито Фукуяма, нито Голицин са прави. Фукуяма падна в плен на еуфорията от падането на СССР, макар, че голяма част от човечеството остана под комунистически диктат - Китай и КНДР, Куба, ако се не лъжа Виетнам.
Голицин смята, че комунистическите стратези имат идеология, която защитават и, че Китай и СССР са едно цяло. Това не е така.
СССР-Русия се управлява от тайно общество, чиито корени могат да се търсят още по времето на Борис Годунов, представител на царските войни-касапи, който успява да стане владетел. От тогава насам тайната полиция и шпионите управляват Русия, като при болшевишко време те достигнаха своя разцвет и от Сталин насам не пускат страната от мъртвата си хватка. Наивно е обаче да се мисли, че те могат да спечелят една дългосрочна война със Запада. Съветите са способни само да рушат и макар това да е опасно, при липса на възможност да градят каквото и да е било - то просто не им се удава - са обречени на неуспех. ЛилиПутин успя да възроди Русия само благодарение на войните на Буш, които вдигнаха цените на природните суровини. Без скъпия петрол и газ Русия отново ще се срине до дивачество, което е, между другото, естественото й състояние.
Що се отнася до Китай, там комунизмът отдавна е само за парлама - в действителност управляващите предлагат реализацията на конфуциански модел за осъществяване на световно икономическо господство, който е изключително дългосрочен. За разлика от руските говеда, които искат да се накрадат и наядат тук и сега (нашите свини са от същия тертип) или от западния човек, за който най-важни са правата и животът на Личността, китайците имат пирамидално инстектоидно общество, в което могат да се жертват цели поколения за осъществяване на дългосрочния план. Действително аз подозирам, че икономически Китай ще стане по-мощна страна от САЩ след около 20-30 години. Но дали ще е достатъчно това за световно господство. Опасявам се, че не.
На първо място искам да отбележа, че сценарият на Голицин за военен конфликт би завършил катастрофално за Русия, освен ако те не използват ядрено оръжие. Тогава обаче животът на цялата планета ще бъде ликвидиран. Това е и голямата заплаха за Земята. Идеята обаче, че русите могат да надделеят над Запада е смехотворна. Целият военен бюджет на Русия-СССР е на една пета от този на ЕС. Бюджетът на САЩ е три пъти по-голям от този на ЕС! Когато руснаците нападнаха Грузия, се видя, че те не са мръднали на йота от старите си стратегии - пускат войниците напред и печелят с количество. Като дисциплина те бяха много по-слаби от грузинците. Ако излезнат в битка с армиите на САЩ, могъщите европейски държави или дори Турция, която е член на НАТО, биха имали големи ядове. Войниците им са гладни, малтретирани от ръководителите си и не особено интелигентни.
Китай е много по-опасният именно заради икономическото си развитие, което лека полека поставя и Русия в позиция на партер. Само, че се забравя, че голямата империя, голямата държава успява да се наложи и културно. Мнозина политолози и социолози забравят този доказан от историята фактор. Античността рухва пред Варварите защото нейният модел се е изчерпал. Средновековието свършва защото религията престава да дава нужните отговори на човечеството. Монголия завладява Китай, ала накрая поробителите се претопяват, защото културата, с която да се задържат я няма.
Западните хора никога няма да приемат културата на инстектоидите азиатци. Западът държи твърде мощно мечтите на хората, изображенията, а напоследък прави и радикално разширяване на властовите си инструменти с помощта на Интернет, чрез който населението на земята се вкарва в Матрица, която позволява сериозен контрол без примитивните му средства за осъществяване - милиционери и прочее.
Що се отнася до радикалите-християни в САЩ, те наистина са сериозна заплаха за здравия разум и научното и културно развитие на великата Американска страна, но аз не мисля, че ще успеят да се наложат. Макар и "лигльовци" либералите-демократи са повече и продължават да се увеличават, докато хард републиканците са като комунистите у нас - много твърд и активен на избори електорат, но застаряващ и носталгичен. Аз допускам те да спечелят следващите избори поради характерната лекомисленост на младия либерал, който често погрешно смята "че политиката не го засяга", но не смятам, че това ще доведе до траен упадък на демокрацията в САЩ. Напротив, там се върви напред през последните години, има сериозна съдебна система, която е като лост пред фундаменталистите и макар да е напълно нормално понякога да се отстъпва назад - битката за свобода никога не е линейно нагоре, аз съм напълно убеден, че няма опасност САЩ да се превърне в калвинистка теокрация. Същото важи и за ЕС - проблемите между отделните държави са нещо нормално, процесът на обединение на държави с вековна история на войни помежду си е труден и неравномерен, но накрая, смятам, ще надделее.
За съжаление третият коментар стана твърде голям и се изгуби при постването, но обобщено мога да кажа, че Западът държи властта над "изображението" - медии, интернет, реклами - и налага образец, който е много стабилен и не може да бъде бутнат лесно само на икономическа основа. Напротив той може да провокира промяна в тоталитарните режими.
Бях написал и кратък коментар за борбата на ретроградните фундаменталисти в САЩ, която безспорно ще има своите успехи, но исторически е обречена поради застаряването на населението, която я подкрепя.
Интеграцията в ЕС пък ще е успешна, но просто става бавно, тъй като се обединяват страни с вековни конфликти помежду си. Борбата за свобода никога не е линейно напред и нагоре.
Както казах, анализът на Фукуяма вероятно е прекалено оптимистичен, този на Голицин може би прекалено песимистичен, но все пак по-реалистичен. Механизмите на функциониране на комунистическата система са прекалено непрозрачни, истинските играчи обикновено стоят в сянка, така че е трудно да се каже какво мислят, кроят и какви точно са идеологическите им убеждения. В този смисъл Русия се управлява от „тайно общество”, но това е така едва от 1917 насам. В руската политика, разбира се, има приемственост, но тя не бива да се приема буквално. Комунистите не се виждат като наследници на царска Русия. Комунизмът е интернационализъм, който означава радикално скъсване с миналото. Но руският експанзионизъм сигурно е част както от комунистическата идеологоия, така и наследство на традиционния завоевателен стремеж на руския царизъм.
Ето защо ми се струва малко пресилено корените на сегашната руска политика да се търсят у Борис Годунов (който впрочем, както голяма част от руския елит, е от волжко-български произход). По тази логика бихме могли да търсим корените на днешната българска политика у Иван Асен Втори или да търсим паралели между Август и Берлускони и т.н.
Русия не се готви за класическа пълномащабна ядрена война със Запада, защото тя, разбира се, би била унищожителна за двете страни. Идеята е тя да бъде „асиметрична”. Целта е Западът и в частност Америка да бъдат лишени от възможността да нанесат ответен удар по Русия. Тук са възможни много сценарии, не на последно място тероризмът, който се представя за ислямски, а в действително е създаден и контролиран от Москва. Така например атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк 2001 : 11 септември е рожден ден на Феликс Едмундович Дзержински и денят на смъртта на Никита Сергеевич Хрушчов! Комунистите обичат такива символи. Освен е твърде възможно да предстои колапс на долара и оттам рухване на американската отбранителна способност.
Да, Путин успя да възроди Русия чрез високите цени на петрола, които пъл са резултат от войните на Буш, но се забравя, че войните на Буш бяха провокирани от Москва именно с тази цел. Това беше една много хитра и перфидна тактика на Кремъл, на която Америка се хвана.
Можем да спорим какво точно представлява Китай днес. В момента той може би прилича най-много на хитлеристка Германия – с тоталитарна политика и сравнително свободна икономика, но все пак под контрола на партията. Според Голицин разцеплението между СССР и Китай е било фалшиво. Само че Никсън и Кисинджър се подведоха и направиха чрез американски инвестиции от една треторазрядна, изостанала страна като Китай първостепенна икономическа сила. Виждаме как след 1991 разделението Русия-Китай все повече отстъпва на сближаване. Русия и Китай са си разделили ролите: Китай търгува, Русия произвежда суровини.
Блокът Русия-Китай в някои отношения вече превъзхожда Запада – население, ресурси, тайни служби, може би и военно. Ако и когато комунистическите стратези се убедят, че балансът на силите необратимо се е обърнал в тяхна полза, можем да видим как „стратегията на ножицата” отсъпва място на „стратегията на свития юмрук”. Тогава Русия и Китай ще се изправят като напълно единен блок срещу Запада.
Не мога да се съглася с вашият анализ. Китай и СССР се отделят още след времената на Сталин, тъй като Мао счита наследниците му за мекушави. Планът на Мао е бил за трета световна война при която комунистите губят милиард жертви, но поради смазващото си числено превъзходство печелят конфликта. На практика обаче цяла Русия може да влезе в този милиард и затова предложението на ненормалния Кормчия е било отхвърлено. После с идването на Дън Китай пък изобщо сменя своята концепция за развитие и тя от марксистка става конфуцианска. Отново държа да отбележа, че руските велможи като цяло планират личното си доволство за сметка на народ и държава, докато китайската инсектоидна система има дългосрочна стратегия, която ще се осъществява цели поколения наред.
Що се отнася до теорията, че ислямът е контролиран от Москва, тя звучи добре, но показва неразбиране на реалната дълбочина на проблема. Ислямският екпанзионизъм е много по-стар дори от руския, да не говорим за социалистическия. Целта на исляма е да покори "върховете на целия свят" (по Махмуд Ахмадинеджад) и за тази цел той е склонен на всякакви временни съюзи и дори престорена игра на угодничене, но крайната цел остава неотклонна. Именно безрасъдното поведение на руснаците спрямо мусюлманите в тяхната страна ще им донесе много ядове в не толкова далечно бъдеще.
Публикуване на коментар