Имам вече не просто чувството, а и убеждението, че у нас съвсем не се разбира смисъла и оправданието на съществуването на институцията държавен глава или президент. И то не се разбира не само от "широките народни маси", но дори и от тъй наречения ни доморасъл "елит". Защото ако се разбираше поне малко този смисъл, и представяните ни кандидатури нямаше да бъдат така одиозни: сегашните кандидати за най-висшия пост, и то до един, са все от типа "фани единия, удари другия", сиреч, очебийно не разполагат с потребния личностен ресурс за да може някой да има дързостта да се види като държавен глава на страната ни.Затова ми се иска да опитам да поясня същината на този пост, да разкрия неговия автентичен смисъл; та белким поне малко да помогна за разбиването на енигмата на тоталното безсмислие, в която пребиваваме. И от която не може да се очаква нищо добро.
Няма особено голямо значение конституционното уреждане на тази институция, а именно с каква власт президентът разполага. Нека да опитаме да застанем над тия формалности и да се опитаме да прозрем истински същественото, бих казал дори субстанциалното. Аз, прочее, съм писал по тия въпроси в книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), излязло от печат още през 1999 година, но у нас кой ли ти чете такива книги?! А най-малко четат такива книги наште "народни трибуни", щото те си въоброзяват, че от всичко разбират - без, разбира се, да са чели нищо. Един Бойко и един Цецо, примерно, дали са чели някаква такава книжка? Чели са, ама на кукуво лято! Ако беха поне малко чели, можеше да са поне малко поумнели. Но то не им личи, тъй че дълбоко се съмнявам дали изобщо нещо са чели. Но защо да четат - та они сичко си знаят?! Знанията, умствения си багаж си са почерпали, предполагам, от филията с мас, която са дъвкали на младини.
Както и да е, да кажа основното, което съвсем не се разбира. Държавният глава, разбира се, не е "първият чиновник на републиката", който, от нямане какво да прави, се посвещава на лов на козли и на отгелждане в домашни условия на вълчица - с каквото се прослави вече тръгналия си да си отива настоящ президент. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар