ЗАБЕЛЕЖКА: Контекстът, в който е написано това писмо, и целта, която си поставя авторът му може да се разбере ако се прочете ето тази публикация от вчера: Предлагам кратък 5-дневен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство. Днес ще напиша и ще публикувам второ писмо до нашия усмихнат кандидат-президент; прочее, да се усмихва така мило в ситуация, която е толкова тежка, е твърде дразнещо - и издава крещяща неадекватност; съветвам пиарите на Росен Плевнелиев да се му дадат съвет да спре да се усмихва оттук-нататък; а ето сега моето писмо до него:Г-н Плевнелиев, здравейте, поздрави за успеха от вчера!
Моля, като начало, прочетете внимателно този текст. В него има една оферта към Вас - като най-вероятен следващ български държавен глава. Важно е, не го отминавайте, опитайте се да се вглъбите в това, което следва, което искам да Ви кажа.
Аз, като български гражданин, преживях 10 унизителни години, в които трябваше да търпя недоразумението Гоце Първанов да бъде български президент! Знаете ли какво ми е коствало това да гледам как на поста държавен глава на България стои един любител на стрелбата по забранени от закона животински видове, един лъжльо, който толкова лъга, че не е бил агент на ДС, а после си призна, ала не се покая, а каза, че бил горд; който за тия 10 години има, по собственото му признание, една-единствена заслуга, а безброй вреди; заслугата му, прочее, както е известно, е че е първият жител на нашата планета Земя, който е успял в домашни условия да опитоми вълчица! (ОЩЕ >>>)
(Следва ново писмо, и така, всеки ден до събота-неделя, до балотажа.)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар