Текстът, който следва, е продължение на един друг текст - виж Творческите мъки на всяко раждане на нещо ново и оригинално - а пък двата текста заедно, които, според, мен, поставят важни въпроси, общо съставляват едно мое писмо до човек, когото много уважавам; разделих двата момента по причини, в което всеки ще се убеди, ако има търпението да ги изчете; ето за какво става дума по-нататък:... Прочее, новата книжка на списание ИДЕИ ще излезе до края на този месец, имам обещанието на издателя; тогава и ще ти пратя толкова екземпляри, колкото пожелаеш. Защото се оказа, че вече само трима човека, аз, ти и един мой приятел стоим зад списанието, а всички други, които, не мога да отрека, го подкрепиха финансово в тежки моменти, сега се оттеглиха, поради което списанието днес се намира в твърде тежка криза.
Но това изобщо не бива да ни плаши, понеже имаме най-главното: имаме ИДЕИ, е, че нямаме пари, това ще го преживеем и ще го надмогнем някак. По-лошото, фатално лошо е положението обаче на други издания и списания: имат пари, а нямат идеи. Тяхното положение е съвсем непоправимо. Идея с пари не може да се купи. Това, че духът, да, самият дух, окриля пишещите в списание ИДЕИ - а все повече хора и пишат в него, т.е. предлагат стойностни текстове, и също така други хора го търсят и четат, т.е. списанието успя да се превърне в тяхна най-изискана "духовна храна", е радващо, което именно и показва, че списанието ни, с Божията помощ, ще преодолее всички трудности и не само ще оцелее, но и ще остави някаква диря в буренясалата нива на българската духовност и култура. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Комунизмът безусловно е нанесъл тежки поражения върху българския народ, но пък да не забравяме, че „Мисъл” започва да излиза в 1892, когато България едва от 14 години се е освободила и населението й е било над 80% селско. Следователно потенциалната аудитория на подобно списание и тогава не е била особено голяма, още повече че то по начало е било конципирано не като масово, а като елитно списание. Между другото „Мисъл” не се утвърждава веднага, за това е било необходимо време. Така че 2 години са още нищо, трябват настойчивост и малко търпение. „Мисъл” освен това също често е изпитвало финансови затруднения.
Публикуване на коментар