Един приятел от интернет - Томи Томев - ме запита така: "... Имам един въпрос: какво става с книгата ти Жизнени стратегии?" Отговорих му и понеже смятам, че и друг човек, който знае за тази започната, ала недовършена моя книга, може да се интересува от същото, та затова публикувам отговора си до него и тук; ето какво му отвърнах:
Здравей, Томи,
Благодаря ти за въпроса - понеже той ме подтиква да си изясня собственото си отношение към тая книга и към ситуацията, в която се оказа писането й. Аз обикновено пиша книгите си бързо, стига да ме овладее идеята им, но ето, че тази книга от години си стои започната, ала непипната после, ако не броим едно-две връщания към нея, последвани след това от дълги паузи, в които сякаш пресеква интереса ми към нея. Аз самият много често в мислите си се връщам към тази книга, имам намерението да я завърша, но ето че се занимавам с други неща, а нейното писане отлагам и отлагам. Това и за мен е необяснимо; ето че ти с въпроса си ми даваш повод да се опитам да уясня собственото си разбиране защо това е така, защото се получава така.
Да оставим това, че наистина съм много зает с различни други неща, да ги наречем проекти. Списването и издаването на списание ИДЕИ е едно от тях. Поддържам ежедневно блоговете си. Вълнувам се от всякакви проблеми, предимно граждански и политически, и не ми остава време да се съсредоточа към най-важното: заниманията ми с философия. Но не това е същинското обяснение, това обяснение мен лично не ме задоволява. Защото и други свои книги съм писал, намирайки се в ситуация на свръхпретрупаност, и пак съм успявал да ги завърша - доколкото изобщо може да е завършена една философска книга при положение, че нито на един въпрос, който заслужава да се нарече философски, може да бъде някога отговорено окончателно и напълно; философските въпроси винаги си стоят открити за нови и нови изследвания, а и всеки отговор провокира към възражения и така нататък до безкрайност. То това е и хубавото на философията, на това се дължи нейното очарование: вечно търсене, вечна незадоволеност, несвършващ порив към истината. (ОЩЕ >>>)
Здравей, Томи,
Благодаря ти за въпроса - понеже той ме подтиква да си изясня собственото си отношение към тая книга и към ситуацията, в която се оказа писането й. Аз обикновено пиша книгите си бързо, стига да ме овладее идеята им, но ето, че тази книга от години си стои започната, ала непипната после, ако не броим едно-две връщания към нея, последвани след това от дълги паузи, в които сякаш пресеква интереса ми към нея. Аз самият много често в мислите си се връщам към тази книга, имам намерението да я завърша, но ето че се занимавам с други неща, а нейното писане отлагам и отлагам. Това и за мен е необяснимо; ето че ти с въпроса си ми даваш повод да се опитам да уясня собственото си разбиране защо това е така, защото се получава така.
Да оставим това, че наистина съм много зает с различни други неща, да ги наречем проекти. Списването и издаването на списание ИДЕИ е едно от тях. Поддържам ежедневно блоговете си. Вълнувам се от всякакви проблеми, предимно граждански и политически, и не ми остава време да се съсредоточа към най-важното: заниманията ми с философия. Но не това е същинското обяснение, това обяснение мен лично не ме задоволява. Защото и други свои книги съм писал, намирайки се в ситуация на свръхпретрупаност, и пак съм успявал да ги завърша - доколкото изобщо може да е завършена една философска книга при положение, че нито на един въпрос, който заслужава да се нарече философски, може да бъде някога отговорено окончателно и напълно; философските въпроси винаги си стоят открити за нови и нови изследвания, а и всеки отговор провокира към възражения и така нататък до безкрайност. То това е и хубавото на философията, на това се дължи нейното очарование: вечно търсене, вечна незадоволеност, несвършващ порив към истината. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар