Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 12 декември 2011 г.

Ако Москва не се месеше в българските работи, отдавна да се бяхме справили с комунистите и с ченгесарските им мутанти

Публикацията Защо Р.Инджова, сякаш е змия-усойница, се нахвърли толкова злобно срещу И.Костов?, както забелязвам, е предизвикала следния интересен коментар, който ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; затова го публикувам в отделен постинг:

Телевизионният гастрол на „кака Рени” беше жалка и абсурдна гротеска. Тя наистина няма какво да съобщи на света и се чудя за какво се появява, освен да говори несвързано и странно, провлечено, като в забавен кадър, безсмислици с алтов глас.

А иначе самият Костов пред първото Национално събрание на ДСБ беше казал, че атаките от страна на противниците на ДСБ трябва да радват, защото показват, че партията е на прав път. И наистина ако атаките срещу Костов и ДСБ отслабнат, това би било много лош сигнал, защото би могло да означава, че комунистите са взели ДСБ и Костов под контрол или са ги маргинализирали и те вече не са опасни за тях.

ДСБ несъмнено има своите недостатъци и слабости, но тя например е малка не толкова поради субективни причини, напр. защото ръководството й е изхабено, слабо и неспособно или защото е прекалено централизирана или „лидерска”, а най-вече, защото се сблъсква с огромна, трудно преодолима съпротива отвсякъде. Важно: нейните противници в крайна сметка не се намират в София, а в Москва! Също така не “изхабената” личност на Иван Костов сама по себе е фактор за ниските изборни резултати на ДСБ, както понякога се твърди. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

4 коментара:

Анонимен каза...

Сърдечно благодаря за вниманието към моя пост.

Наистина е учудващо, че понякога дори отявлени антикомунисти не са в състояние да схванат продължаващото и след 1989 руско влияние в Източна Европа. Но това всъщност беше главната цел на плана на Москва за контролирано „рухване” на комунизма - да внуши на света, че Русия се е превърнала в макар и голяма, но обикновена национална държава без глобални амбиции и че вече не се меси във вътрешните работи на бившите си сателити. В действителност демократизацията в Източна Европа, разпадът на СССР и забраната на КПСС съвсем не ознаменуваха края на руските аспирации за световна хегемония.

Никой не отрича, че политиката на дадена страна в някаква степен е функция и на националния характер, но е опростенческо всичко да се свежда до народопсихологически моменти. В случая с България много по-съществен фактор е продължаващото руско влияние. България след 1944 до днес е в същото положение, както е била в периода 1396-1878. Тогава поробители са били османските турци, сега са Съветският съюз, респ. Русия. Хората са заблудени до голяма степен от факта, че в страната днес няма осезателно руско физическо присъствие. Само че това не е необходимо. Във всички посткомунистически страни са налице огромни съветизирани сегменти от обществото, които са опора на Русия и прокарват нейните интереси и без нейна пряка, видима намеса.

Между другото, както отбелязва и г-н Грънчаров, даже българската партийна система копира почти 1 към 1 руската партийна система. Единна Русия на Путин е ГЕРБ на Бойко Борисов, КПРФ на Зюганов е БСП на Станишев и Първанов, ЛДПР на Жириновски е Атака на Сидеров, Яблоко и Правое дело са СК, т.е. ДСБ и СДС и т.н. Само ДПС няма точен аналог, може би защото в Русия има много повече етнически малцинства. Забележително е обаче, че Северен Кавказ, вкл. Чечения, който има най-много основания да е против Кремъл, гласува поне на хартия почти 100% за Единна Русия! Аналогията с българските турци е очевидна.

Освен това и в Русия и в България в момента се говори за създаване на нова или нови десни партии, срв. напр. Алексей Кудрин и Меглена Кунева и т.н. Тези съвпадения, разбира се, не са случайни.

Анонимен каза...

Важни мисли във връзка с това изказва руският анализатор Виктор Калашников, бивш офицер от КГБ:

„Мога да кажа със сигурност, че не е имало момент, в който старата система на КГБ и номенклатурата да са признавали свой провал или да са губили контрол. Те просто смениха формата и външния си вид. Беше един вид смяна на поколенията. Вместо командващите генерали имаме подполковници. Те се държат различно, но правят същото. В нито един миг те не са признавали историческо поражение. Никога не е имало стъпка към декомунизация – никога, никога. Комисията на Яковлев беше замислена, за да имитира декомунизационните процедури в Централна Европа.

От самото начало идеята беше, че ние ще се върнем, ще се модернизираме. И така се случи. Разбира се, много западни наблюдатели се радват на новите лица и новия стил и откритост.

А стратегическите последици? – Те са огромни. Има едно нещо, което хората трябва да разберат. Има определена линия на приемственост на московската военна политика от времето на Сталин. Москва упорито следва една и съща политическа линия. Подвеждащо за мнозина е, че материалното военно присъствие вече не е налице. Русия вече не се нуждае от толкова много танкове. Въпросът е какъв план, каква стратегия имате. Москва има всичко това под формата на потенциал. Виждаме, че руското присъствие се възстановява на някои места – Латинска Америка, Африка и Близкия Изток. Важни са манипулацията и влиянието вместо директния контрол.

От гледна точка на модерната стратегия намаленият размер на Русия носи предимства. Сега Русия не е отговорна за изхранването на Азербайджан или снабдяването на Прибалтийските страни или Украйна с евтина енергия. Оръжията на КГБ за влияние и манипулиране, включващи организираната престъпност и контрабанда на наркотици, могат да се използват за влияние и манипулации без поддръжката на скъпи армии. Така руснаците се научиха как да направят своето надмощие по-обтекаемо. Нека американците си мислят, че Вашингтон е лидер. Но огледайте се и вижте какво става с американската икономика, американския долар и американския ядрен арсенал. Във всички три области има видимо отслабване.”

Анонимен каза...

Щях да забравя - а Спрадведливая Россия на Миронов е нещо като РЗС на Яне Янев.

Bacho Кольо каза...

Ало, Грънчаров, ела в днешния ден, бе, примитив ретрограден. Какво се си забил в 1985 г.?
Андропов е покойник, Рейгън го повали алцхаймера , а Горбачов трупа долари чрез фовдации и асоциации.
Един сал ти не разбра, че вече сме във второто десетилетие на следващшия век.
Ето ти факти от ДНЕШНИЯ ДЕН:
1. До няколко дни Русия влиза в СТО.
2. За първите 6 медесеца на 2011 г. стокооборотът между Русия и ЕС е нарастнал с 27 /двадесет и седем!!!/%, спрямо миналата година.3. Русия е готова да подкрепи еврозоната с 20 млрд. евро.
Стига с твоите комундета бе, само ти не разбра че не сме нито 85, нито 94 г.