Работата ми по поредицата от есета, наречена (условно, засега) Преживяното в ерата на комунизма отива към своя край. Разбира се, може още много да се пише, но ми се струва, че според замисъла ми за тия есета е важна идеята, същината, а не детайлите, емпирията. Не мисля, че отплесването в описанието на подробности може кой знае колко да обогати една такава бъдеща книга, която вече получи контурите си. За мен е важно да бъде доловен и предаден духът, така да се каже, на онова време - и ако това е постигнато поне отчасти, тогава съм изпълнил задачата си.
Пък и една такава поредица винаги може да бъде допълвана, по един или друг повод от съзнанието могат да бъдат измъквани нови и нови забравени истории. Никога в тая сфера - животът, човекът, съзнанието, търсенето на истината и пр. - окончателно и веднъж-завинаги не могат да бъдат решени всички проблеми, т.е. никога не може да се стигне дотам, че всичко докрай да бъде казано. Аз пък и изобщо не се стремя към подобна изчерпателност, понеже не пиша хроника на случилото се, а нещо съвсем друго. Ето че сега, воден от тия мисли, ми се налага да напиша едно завършващо поредицата есе, да сложа точката, а пък по-нататък ще видим какво ще се получи с тия текстове. Разбира се, трябва още много да се работи по тях, та да добият един по-приемлив от естетична гледна точка вид; примерно, налага се да се измислят съвършено нови заглавия и книгата да бъде структурирана, пък после и озаглавена по-сполучливо. С няколко думи казано, имам още много работа по нея.
Не ми се иска да обединявам в едно всички мои, така да се рече, "автобиографични" писания, пръснати иначе из книгите ми. Идеята да ги обединя, та да се получи нещо като мемоари, ми е съвсем чужда. Със съвсем друга цел съм писал тия неща. Каква именно е била целта всеки ще може да разбере ако се зачете по-сериозно в тях. (ОЩЕ >>>)
Пък и една такава поредица винаги може да бъде допълвана, по един или друг повод от съзнанието могат да бъдат измъквани нови и нови забравени истории. Никога в тая сфера - животът, човекът, съзнанието, търсенето на истината и пр. - окончателно и веднъж-завинаги не могат да бъдат решени всички проблеми, т.е. никога не може да се стигне дотам, че всичко докрай да бъде казано. Аз пък и изобщо не се стремя към подобна изчерпателност, понеже не пиша хроника на случилото се, а нещо съвсем друго. Ето че сега, воден от тия мисли, ми се налага да напиша едно завършващо поредицата есе, да сложа точката, а пък по-нататък ще видим какво ще се получи с тия текстове. Разбира се, трябва още много да се работи по тях, та да добият един по-приемлив от естетична гледна точка вид; примерно, налага се да се измислят съвършено нови заглавия и книгата да бъде структурирана, пък после и озаглавена по-сполучливо. С няколко думи казано, имам още много работа по нея.
Не ми се иска да обединявам в едно всички мои, така да се рече, "автобиографични" писания, пръснати иначе из книгите ми. Идеята да ги обединя, та да се получи нещо като мемоари, ми е съвсем чужда. Със съвсем друга цел съм писал тия неща. Каква именно е била целта всеки ще може да разбере ако се зачете по-сериозно в тях. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар