Днес обменихме следните писма с млад човек, интересуващ се от философското списание ИДЕИ. Ето какво обсъдихме:Здравейте, господин Грънчаров. Казвам се Я. А., днес говорихме по телефона за доставянето по пощата на списание ИДЕИ. Аз успях да намеря само един брой с лика на Августин. Искам да си набавя и другите броеве, включително и последния с лика на Кант. Ще чакам да се разберем. Благодаря Ви предварително!
Здравейте, г-н А.,
Благодаря Ви много за интереса към списание ИДЕИ. Ще се радвам да бъдете не само негов читател, но и да сътрудничите в бъдеще за издаването му било като автор, било като преводач или някак иначе. Аз мога да Ви доставя (изпратя по пощата) всичките останали 7 книжки, които Ви липсват от цялата поредица от досега издадени книжки. За това е необходимо да ми дадете адрес, на който да Ви ги изпратим. Ако сте студент, ученик, безработен или пенсионер, можем да Ви направим отстъпка до 30% от коричната цена.
Ами това е. Ще платите при получаването на списанията. Това е. Още един път Ви благодаря за интереса към списание ИДЕИ! Иска ми се около него да възникне общност от хора, най-вече млади, за които философията е жизнено потребна, вълнуваща, незаменима с нищо друго. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
2 коментара:
„Information Philosophie” е философското списание с най-голяма тираж в Германия – 3900. Пренесено върху България с нейното 10 пъти по-малко население от това на Германия това са 390 бройки. Главният булеварден вестник на Германия „Билд” има тираж около 3 милиона. От това императивно се налага едно заключение:
Не само философията, но и духовността изобщо е поставена в унизително положение в Германия.
Т.е. може и в България да е така, но същото е положението и в Германия. Впрочем аналогично стоят нещата и в Англия и САЩ.
Искам да знам дали има страна, в която е обратното и в която философските списания са на почит и се радват на огромни тиражи, докато жълтата и булевардната преса едвам се държи над водата, страна, в която почти всички четат изключително Кант и Достоевски. Знам обаче със сигурност в коя страна НЕ СЕ ЧЕТАТ Кант и Достоевски – Америка. Тя има своите достойнства с това че е богата и свободна, но в никакъв случай не е страна на духа. Парадоксално, но страна на духа беше СССР преди 1991. Там всички четяха много, и то само сериозна литература и Ангел Грънчаров би трябвало да знае това добре. Ама имало, ама нямало друго, фактът си е факт.
И не – не предпочитам „империята на злото” СССР пред Америка, боже опази! Просто констатирам. Не може да имаш всичко и всяко. С демокрацията неминуемо на власт идва тълпата и започват да доминират вкусовете и предпочитанията на тълпата, а те не са насочени към Кант, Достоевски, Бетховен и Шопен. Друг въпрос е, че освен това ДС-КГБ след 1989 имат за цел съзнателното опростачване на хората.
Да, в СССР навремето наистина се четеше "много сериозна литература", примерно книгите на... Маркс, Ленин, Брежнев! Е да де, четяха по метрото нещастните съветски труженици каквито книжки им попаднат, щото и книгите, да не говорим хубавите, тогава бяха твърде дефицитна стока. Но да се нарече СССР "страна на духа" ми се вижда доста пресилено, особено като се вземе предвид това, че много книги и много автори в СССР бяха просто забранени, а други - съвсем нежелани от пропагандата и властите (примерно, същия този Достоевски). Прочее, не знам защо на опонента ми му се струва, че в Америка не четат Кант и Достоевски, е, не го четат "трудовите хора на Америка", но има хора, които, разбира се, го четат. Да не искате да ми внушите, че в Харвард, примерно, нито Кант, нито Достоевски никой не е чел?! Навсякъде по света дадени книги се четат от едно елитарно малцинство, друг е въпросът, че нас специално съвсем не ни грее това, че "и в Германия не само философията, но и духовността е поставена в унизително положение". Прочее, последното твърдение, отнесено към Германия, е смехотворно; ако има страна на духа, то това е Германия, дори не Франция, но и Франция също. Кьолнската катедрала, да речем, свидетелства, че Германия е страна на духа; немският дух го признах и му се възхитих когато имах възможността да застана в подножието на Кьолнската катедрала. Разбрах, че страната на Кант, Хегел, Хайдегер не може да не е страна на духа. А СССР, прочее, беше страна на пияниците, не на духовните хора... комунизмът произвежда само уроди... в духовно отношение тоже...
Публикуване на коментар