Г-н А.Лютов в блога си под заглавието Бог взима, Бог дава прави анализ на любопитния случай, при който "побъркан банкомат" дал луди пари на една женица, която ги изтеглила с дебитната си карта; та в тази връзка авторът поставя въпроси, по които си струва да се помисли и поговори; ето първо въпросите, а пък после можете да прочетете и моя първи, съвсем импулсивен коментар по казуса:Смятала ли е Калинка, че върши престъпление или максимата „Бог взема, Бог дава” е достатъчна като етично основание за тази жена, от която видимо досега Бог все е взимал? Различава ли Калинка доброто от лошото и кое в случая е добро и кое лошо? Експроприация на експроприаторите – ще каже старият комуняга. Недостойна постъпка за гражданско общество – ще каже някой либерал-демократ. Вие бихте ли теглили ако ви падне? Или, може би, не бихте споделили с приятели?
А ето сега и моят кратък коментар; представям най-първата си реакция, усетът ми подсказа да взема такава една наистина спорна и провокативна позиция; та ето какво публикувах в упоменатия блог: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
10 коментара:
Това с банкомата е като човек да намери портфейл на улицата - ясно е, че парите не са негови - и е ясно, че трябва да ги върне. Най-добре сам да ги върне.
Lyubomir Sirkov
Така поставен въпросът, казусът е нравствен; обаче мен ме интересува в един друг смисъл: може ли да ме съди (в съд) човекът, чиито пари аз съм намерил на улицата, заради това, че не съм му ги върнал? А в случая става дума не за човек, а за банка, което премахва моралните скрупули...
Е, при всички положения важното е, че парите не са твои - а на кого точно са (на друг човек, на фирма, на държавата или на банка), е второстепенен въпрос. Това, че не крадеш от съседа, значи ли, че трябва да се чувстваш свободен да крадеш от всеки друг?
А от юридическа гледна точка няма престъпление, че ги е взела - но има нарушение, ако не е уведомила, че банкоматът е неизправен. Мисля, че това го пише някъде отпред на самите банкомати - че ако забележите, че банкоматът е неизправен, трябва да съобщите на еди-кой си телефон. И естествено, че жената трябва да върне парите - няма за какво да бъде съдена, но и тя самата няма законово основание да задържи парите за себе си. Ако по сметката си имаш 1000 лв., а си изтеглил повече, ясно е, че парите не са твои.
Lyubomir Sirkov
Това изобщо не е дилема. От банката много бързо ще те намерят и ще си ги вземат обратно. По-тежък е обратният случай - ако банкоматът ти пусне по-малко, отколкото трябва.
Veselin Kandimirov
И като жената ги е похарчила какво ще правим? Ще стане робиня на банката ли? Ето, тя е смятала, че Бог й бил дал тия пари. Тя мамила ли е? Тя крала ли е? Не разбирам в какво точно й е вината? Че вземала парите, които банкоматът й е давал. "Дават ли ти, вземай, гонят ли те - бегай!" - народна мъдрост. "Не е луд тоя дето яде баницата, луд е тоя, дето му я дава да я яде!". Трябва ли самата банка, щом грешката е нейна, да си плати, като се лиши от парите, които й принадлежат, но тя е раздавала, неизвестно защо?!
Исках да кажа, че изобщо няма да успее да ги похарчи, защото от банката наистина много бързо ще я намерят.
Veselin Kandimirov
Общо взето, наистина не виждам как може да стане това по начин, че човекът пред банкомата после да може да каже "ама аз не разбрах", "ама аз мислех, че Бог ми ги праща".
Нали когато теглиш пари от банкомат, ти сам посочваш каква сума искаш да изтеглиш? Ако си посочил, примерно, че теглиш 300 лв, а от банкомата излизат много повече, на основата на какво човек може да реши, че "Бог му ги дава"? Може би малко преди това тя си е поискала именно тази, по-голямата сума, в молитва? Но това също не ми звучи много "християнско" - да отправяш молитва за конкретна сума...
Lyubomir Sirkov
Аха. Значи ако молитвата не е за конкретна сума, а да кажем: "Боже, моля Те, върни ми поне част от това, което банките ми взеха!", спокойно може да си вземе горницата.
Добре е човек да знае как да се моли :)
Венко Венков
Остaвете бaнкомaта и тaзи простa женицa-вижте Европ.банкомaт колко милиaрдa опрости на Гьрция...!?!A в нашия слуЧaй-банката да не е бьркaлa-те си имат пaр.фонд за тaкивa грешки,а на циганкaтa да вземaт голия зaдник...!!!
Nikolai Sultanov
Не знам точно как е според българското законодателство, но според много централноевропейски законодателства намерени на улицата дребни вещи и малки суми не е задължително да се заявяват и може да се задържат. Друг въпрос е колко морално е това. При големи вещи и суми обаче това може да е И НАКАЗУЕМО. Иначе по принцип има награда в процент от стойността за заявени намерени вещи и пари. Ако до 6 месеца собственикът не се обади, в повечето случаи намирачът придобива правото на собственост върху вещта.
Банките особено в днешната финансова криза загубиха и остатъчното си, и без това не особено високо реноме, но да не забравяме, че с изключение на собствения капитал или минималните резерви парите в банката не са нейни, а на вложителите. Така че изплатените в повече по погрешка пари ощетяват други вложители, не банката сама по себе си. По същия начин ако по погрешка преведат в сметката ми сума, не мога просто да я изтегля и изхарча, а съм длъжен да я заявя.
Също така ако ми върнат по погрешка повече ресто в магазина и го забележа, е хубаво да заявя това, а не да се правя на ударен. ТОВА Е ЕДИНСТВЕНО МОРАЛНАТА ПОСТЪПКА, ЗАЩОТО МОРАЛЪТ ВАЖИ ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ И НЕ СЕ РЪКОВОДИ ОТ ПРАГМАТИЧНИ МОМЕНТИ. Грешки правят всеки и всички, вкл. и банката и банкоматът. Между другото банкоматите имат много подсигуряващи системи, броят парите многократно и почти никога не грешат.
Така че определено не приемам цинични поговорки като „Дават ли ти, вземай, гонят ли те - бегай!" или "Не е луд тоя дето яде баницата, луд е тоя, дето му я дава да я яде!”
Интересен казус обаче би бил, ако намерените пари са „мръсни” пари и принадлежат на мафиот и намирачът знае това – дали и тогава би било морално да ги върне? А ако ги задържи – за какво да ги използва? Или пък би било морално да ги унищожи?
Публикуване на коментар