Моят любезен опонент - виж Нова разгорещена дискусия за българите, българската съдба и "българщината" - е написал нов коментар, в който, като капак на всичко, благоволява да сравни позицията ми с марксистката, понеже марксистите всичко свеждали до икономическия фактор, а пък съм бил свеждал всичко до психологическия (съзнанието, духа на народа). Сиреч, приличал съм бил на марксистите, понеже именно мисля диаметрално противоположно на тях. Едно такова тълкуване е все същото като да обвиниш вегетарианеца в хищничество, понеже никога не бил вкусвал месо.Публикувам в отделен постинг неговия последен коментар, понеже е добра основа за нов кръг в проточилата се вече с години наша дискусия; разбира се, няма да оставя тезата му без отговор, но сега бързам за работа, ще мога да пиша по-късно днес през деня, живот и здраве да е:
Ще коментирам само: „Свободният и достойният човек или народ смята точно така: аз изцяло съм отговорен за това, което ми се случва, не ща с нищо да се оправдавам или извинявам! Всеки опит за оправдание и извинение категорично говори за липса на съзнание за свобода - и дори за липса не на съзнание, а просто на усет за достойнство.”
Това е едно много странно и дори абсурдно изказване за философ. На пръв поглед изглежда достойна позиция, но ако се вгледаме по-внимателно, тя клони силно към някакъв вид волунтаризъм. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар