Защо изобщо учим?

Текстът, който следва, е част от поредицата Записки по една бъдеща книга с примерно заглавие УЧИЛИЩЕ НА БЪДЕЩЕТО.

Смятам, че е време - преди да се впуснем и да задълбаем в най-същинските проблеми - да уточним някои необходими понятия. Понятия, които употребяваме без да се замисляме, един вид механично. Поради което и много често, да не кажа винаги, грешим. Разминаваме със същината на цялата работа. Не ни се удава да се доберем до точния смисъл.

Ето, примерно, понятието ученик. Това е този, който учи, самата дума го казва. Учещият е ученикът, а учещият е оня, който проявява активността, свързана с ученето. Ученикът не го учат, а той е този, който учи. Щото ако го учат, той става пасивен, а пък активността се изземва от оня, който го учи. Ученикът не трябва да е обект, а само субект. Субект на дейността, наречена учене. Трябва да е движещата сила на всичко.

Там, където се учи, мястото, където се разгръща дейността, наречена учене, е училище. Училището е доста стара институция, тъй че трябва да сме подозрителни и към думата, да не говорим пък за понятието. Преди векове може би са смятали, че младият човек най-вече трябва да учи; ето че трябва да изясним и смисъла на това, което наричаме учене. Тук само да вметна, че в наше време може би не е достатъчно в училището само да се учи; може би трябва да се правят и други, не по-малко съществени, значими за младата личност неща. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo