Текстът, който следва, е продължение на поредицата Записки по една бъдеща книга с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ или УЧИЛИЩЕ НА БЪДЕЩЕТО. Прочее, тия варианти за заглавие вече ги оценявам като съвсем несполучливи, т.е. книгата ще е нарича съвсем иначе, а как точно - засега не мога да кажа. Идеята ми е да напиша книга, в която се разказва за съвременните начини на преподаване - и за отношенията между учител и ученик.Понеже в предишната част започнах да разказвам за някои истории около написаните от мен учебни помагала по философските предмети, изучавани в гимназиите, ми се ще да завърша тази тема, та да подема нова. Макар че, както ще видите, около приложението на помагалата ще се докосна и до всички други значими теми и проблеми. Моят замисъл беше да създам близки до младите, достъпни, разбираеми, човечни, способни да въвлекат съзнанията им в проблемите, вълнуващи по начало всеки човек, учебници и помагала. При това аз пишех тези помагала така близко до потребностите и трудностите на реалния учебен процес, че в някакъв смисъл мои най-близки сътрудници при написването им бяха самите ученици. В помагалата влизаше всичко онова, което беше проработило в практиката, което се беше показало като ефективно и полезно във всекидневното ми общуване с тях. Наистина тия помагала бяха направени с цел да помагат на младите, та да успеят да направят своите първи, пък макар и неуверени стъпки в търсенето на ония истини, които са необходими за живота им. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар