Един от най-големите абсурди на присвоеното от бюрокрацията "обществено образование" е това, че само тя решава не само какво ще учат учениците, но дори и как трябва да го учат. Всичко е под пълния й контрол. Хора, които никога не са преподавали на ученици, имам предвид министерските чиновници, са упълномощени да решават какво и как трябва да им бъде преподавано. Инспекторите пък, подобно на цербери, бдят да не би някой учител да си позволи да кривне от "правия път", т.е. да си присвои известна свобода - или да прояви някаква инициатива или иновация. Ако някой още се чуди защо работите в българското образование съвсем не вървят, нека да има предвид, че и това е една от основните причини за плачевната ситуация.Строгото регламентиране на учебни планове, програми, методики и на всичко останало отгоре, задаването априори, извън живия процес на преподаване, на общуване с учениците на някакви задължителни стандарти в някакъв смисъл може и да е оправдано за по-голямата част от учебните предмети, най-вече за тези от т.н. природо-математически цикъл, макар че и там нанася своите поражения. Но то е крайно вредно за предметите от т.н. хуманитарен, най-вече пък за т.н. философски цикъл. Философията като ядро на хуманитарното познание (да го наречем все пак така) е немислима извън свободната изява на личността - и на учениците, и на учителите. Обучението по философия по своята идея е процес на живо духовно общуване на равнопоставени свободни субекти, а от само себе си се разбира, че задаването тук на някакви "общозадължителни норми", на някакъв "калъп", в който всичко трябва да бъде натикано, стремежът към унифициране и стандартизиране, сиреч, към обезличаване, е крайно порочна практика, влизаща в остро противоречие с самата идея, със смисъла, целта и същината на заниманията с философия - пък и на образованието като цяло. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
6 коментара:
28% от американците са ефективно неграмотни, т.е. не могат да прочетат елементарен договор или по-дълъг текст, затова Америка внася специалисти отвън. Така че образованието дори в най-великата демокрация е под всякаква критика.
"Ефективно неграмотните" американци движат най-ефективната и мощна икономика в света и живеят в най-богатата старана, тъй че и ний да им имахме ние тяхната "ефективна неграмотност" :-) Ний с нашата "неефективна грамотност" сме я докарали дотам да сме най-бедни в целия Европейски съюз - и не само в него...
Приписвате ми неща, които не съм казал. Първо, не знам колко са в България функционално неграмотните, може да са повече и от Америка. Второ, основният проблем на България е, че е имала (и все още има прикрита) НАЛОЖЕНА ОТВЪН комунистическа диктатура, каквато в Америка никога не е съществувала. Не знам какъв щеше да е днес стандартът на България, ако не беше 9.9.1944, но с голяма доза вероятност можем да предположим, че щеше да е доста, дори много по-висок. Комунизмът и посткомунизмът са поне 80% от обяснението за положението на България. Не знам и дали между образование и доходи съществува еднозначана положителна корелация. Май е по-скоро обратното, защото учените и философите не са най-заможните хора по света. Напротив, за бизнес трябват други качества, не само интелект.
България обаче днес е бедна не защото българите са неспособни, а най-вече защото Москва е решила така. Също както преди 1989, така и днес бившите соцстрани имат точно определена роля в „европейския посткомунистически концерт”. На България и Румъния явно е отредена ролята да играят бедни и нестабилни страни. Но и другите посткомунистически страни не са далеч – фалиралите Унгария, Латвия, Словения и т.н.
Между другото България е най-бедна в ЕС, но това означава, че е най-бедна сред най-богатите, т.е. сред „златния милиард”. Така че най-бедният от най-богатите не може да бъде толкова зле – което не значи, че няма какво още да се желае. Вярно е също така, че немалка част от благоденствието на по-богатите страни е мнима – купена на кредит. Именно това сега води ЕС и САЩ към фалит. Технически тези страни отдавна са фалирали и само бясното печатане на при все още прикрива това.
Със статистика може да се докаже почти всичко, но има и един друг момент. Така например фалиралите италианци имат по-голямо имущество (пари, недвижимости и т.н.) от уж богата и стабилна Германия – 144 000 евро средно на глава срещу 100 000 евро за средния германец. Проблемът на българите е, че ДОХОДИТЕ им са ниски, но това не значи, че като цяло са безимотни. Повечето имат недвижимости – къщи, апартаменти, земя и т.н., коли и пр. Ангел Грънчаров например вероятно има собствено жилище в града, 1-2 извънградски вили, може би и земя, гора, има и кола и т.н., с което поне на хартия е заможен човек. От американска гледна точка това би било горна средна класа.
Ако това, което показвате наричате иновация, то какво ли е в действителност влиянието върху младите хора на истинската иновация. Това е пародия на урок според мен. Пълна трагедия...
Другарко, а ако обичате бихте ли все пак казала какъв трябва да е непародийният "урок"?
Сривът на качеството на образованието през последните 20 години е масова болест - освен България тя порази Франция, Русия, САЩ, Япония, Германия, бившите соц. страни от Средна Европа,Италия, Британия, републиките на бившия СССР.
Изключенията са малко - финландия, Сингапур, Южна Корея, Турция са страни , в които има повишаване на качеството.
Публикуване на коментар