Аз съм писал за Аристотел Гаврилов някъде в книгите си, но сега не мога да открия този текст. Днес научавам, че е починал преди една година; тогава не съм разбрал, а иначе много пъти съм питал общи познати как е нашият преподавател по философия в СУ Аристотел Гаврилов, отговаряли са ми, че е жив, че е вече твърде възрастен, но е жизнен, и толкова. А сега разбирам, че вече е починал: Бог да го прости! И вечна му памет! Починал е на 90-годишна възраст...Ето, сега случайно попадам на блог в негова чест, създаден от признателните му ученици. А ето и откъс от траурната реч на Иван Колев на погребението:
Тъжният повод, който ни е събрал днес тук, неминуемо ни насочва към размисли и спомени. Всички те са за един човек, за когото най-честият отклик, който тези дни тъжното събитие предизвиква, бяха думите: „един много почтен човек”. На 90 годишна възраст ни напусна един от патриарсите на съвременната българска философия, един от най-уважаваните български философи... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
7 коментара:
Не по темата но до всички вируални умрели букви да стигне,да прочетат виртуалните умрели букви зли.Всички.
Не се шегувам,никак.
По теория на вероятностите,допоск теоретично минималено,но все пак вероятно да има Бог.
От тази теоретично минимално ,но все пак вероятна вероятност има Бог.Щом има такава вероятност теорветично минимална,то тогава Този Същият Минимално Вероятен,но Все пак Допустимо да Го Има Бог,със абсолутна константно непоклатима вероятност не би си и помислил да се консултира с когото и да било,дори със взел се за божество за какъвто и да било съвет.Ами ако Този Допустимо Минимално,но все пак теоретично Вероятно да Го Има Бог Е решил по някакви Негови Си щения и кеф както му Да Избере Мен (смърделият,пропаднал,ненормален,неграмотен,без запетайки,не даван по телевизоро,в някаква си смърдела порутена дупка,лежащ ,и живеещ с плъхове,бълхи,паеци всякакви ,гущери и всякайкви божи чада гадинки и тревицик,сам едвам ставащ да се грижи за ненормалният си баща с нищо,и без ничия помощ от никой,враг всенароден,сам с Истината).А!Рече ли някой нещо,не чуло ми се само,шум някакъв от ветреца дето одухва да неми жега.Които,както разбрал така.
Бог ,Румен Бърцов,Истината,Г-жа бълха и наследници и др,"човек няма".
"Абе,а ако този идиот казва Истината,а аз неси направих труда да се помръдна и да се запозная с фактите,а се доверих на приказките нечии,но нито думичка не чух от него,вземайки се за най умен и всезнаещ.Какво си причиних,излезе че аз съм кръгал идиот."
Така би разсъдил всеки с микроскопични мисловни способности.Индивидуалисти идиоти.Проблема не е мой,а ваш,на всикиму индивидуално.Фактите около вас не виждате и не чувате който се случват.Пълно отсъствие сте.Мога да поясня защо ви такава работата,всекиму индивидуално,но пак се изисква микроскопични мисловно умствени възможности да имате в присъствено.
"Обратното броене" отдавна е включено,но много сте се отнесли в облаците безмозъчно и нищо не забелязвате,Няма никой,в пълно сте отсъствие.
Румен Бърцов.
Като написах и пуснах ей онези гоените буквици,имах добронамерено намерение да направя пояснение за "Аз",защо знам и мога.Но токов удър се получи ит именцето ми,не за първи път.Всички комуникации се повреждат моменталн от доста време щом чуят именцето ми на секундата срив им се получава.Та за това няма как да поясня За АДА дето има да се връща от към мен на причиняващите ми го с пъти по голяма сила от както Майчеми Издъхна.Ден слет ден,всеки Божи ден все повече и повече ад за мен и до таз секунда.Благодарим,има да се връща ,на диалект един - взел та има да връщаш (има да повръщаш на диалекта казано)В пряк и преносен смисъл.
Румен Бърцов от АДА сътворен му от вси към който даде и после протегна ръка за помощ и получи нож в гърба(АД с натрупване демек).
А като иде реч за моят (личният живот на Румен Бърцов) той така и несе състоя.От както Майче Ми Санда ме роди,та до неиното последно дихание,така и неми беше позволено да живея.С нейната смърт приключи възможноста АЗЪ да имам моят си живот,беше ми отнет.Тъй са нещата,АЗЪ съм мъртав в личен план,понеже не ми разрешихте да живея,а на Майчеми да има радост от това,че ме роди.
Румен Бърцов от АДА КРИВОДОЛ Област Враца България дето все няма признаци никакви да е държава,никакви.
Имам си достатъчно мой грижи който ми сътворихте,така,че виртуал с умрели букви мисля пре достатъчно казах.Така и не се получи поне ехо да разбера някой дали имало от другата страна на жицата.Така и не разбрах,нищо,пустош.
Аз пропилях много безценно време,а градината ми само трева,имам на грижа друг един живот да храня,а никой неси е потрошил крак да рече с нещо да порави стореното ми и помощ да помогне с една поне прашинка да помести,никой.
Държава се прави от Човеци,не от индивидоалисти (всеки за всекиго е враг и псевдо човек интересуващ се само от собственото си безсмислено преживяне).Индивидуално се явява всеки само пред Бог с едноличната си сметчица "Според делата Му каквито са били когато в образ и подобие бил" в краткият мик "човешки живот" единствен и уникален един за всеки от Бог му даден да сподели себе си с другите нему подобни,но всеки с еднолична уникална задачка за общото благо да даде от себе си ,а после да чака да Му даде Бог.
Румен Бърцов,няма какво да кажа повече с умрели пукви,вие сте наред,но не виртуално.
Понеже ми ясно,на мен поне...,неми е за пържи път,а все така.
Та така да не ходи зям.
Някъде 2010 там от където започнах виртуално да търся "човека".
drbarc каза:нещо като стихотворение без запетайки
"Мога да летя.
Мога на ръба да стоя.
Мога хиляди неща.
Мога и да се науча да плача"
Можех,
но от 4:15 на 23 март 2009
съм така
http://mail.dir.bg/~drbarc@dir.bg/MI.jpg
все така празен без душа
в кошмарен сън нескончаем
ден и нощ и няма измъкване.
Тогава загубих Майче
най скъпото което имах.
С нея и децката ми мечта
да дочакам ден в който
по децки коленича хващам я
за ръка и казвам колко много я обичам.
Аз мога да плача тя го знаеше,
само тя.
Мога,но не трябваше да го показвам
трябваше да бъда голям.
Да понасям всички удари.
Да падам но не да пъзя.
Да се превивам от болка,
но не да скланям примирено глава.
Да ме секът и пак да стърча.
Вървях по "Тясната пътека".
Моята си пътека, не по чужда.
Кой съм аз ???
Някъкво изкопаемо,
фосил някакъв.
Попаднал на неподходящо място
в неподходящо време.
В "прасешка държава"
беше казал "Някой".
Къс самородно злато в кочиня
с прасета.
Не става за лочене
а и ръбесто обива.
Те милите затрупват го
с изпражненията си
а той мръсник от време
на време пак се покажe
и боде гадно.
На тех избор не им остава
рият с моцуни и се мъчас
да се спасят от него.
Е да може пък и да са
прави за тех си.
Само че така убиха майка ми
не мен.
Аз съжалявам.
Немога да бъда прасе.
Немога.
И помия немога да стана.
Съжалявам немога.
Румен Иванов Бърцов (дъ ръ Барц)
Криводол някъде там в ъгала да не пречи.
След една година март 2011г на "датата" начало на "кошмарен сън нескончаем
ден и нощ и няма измъкване.Тогава загубих Майче
най скъпото което имах."
[00:44:06] drbarc каза: Тая нощт трябваше до зашпаля свещ и да плача
Утре трябваше да отида на гроба и пак да поплача
Трябваше
Но преди четита часа разбрах че е обран дома ми
на мама дома
Обрали са неща които са от началото на тоя дом
Взели са и лука храната ми това ядех това имах
Аз мога много неща можех и на ръба да стоя
До тук
Мога и ад да създам
Писах говорех надявах се някой да ме чуе
да ми помогне да се отдръпна от ръба
Никой не ме чу
Ръба е прекрачен
Време е за АД
АЗ мога
Съжалявам не бях чут.
И още една година и половина по късно Август 2012 пак никой не ме чу.
Първото ми "нещо като стихотворение" и последното.
Нищо,само кошмарният нескончаем стана много пъти по кошмарен.
Като с Левски,лош късмет "народ".Христос е бил късметлия.
Е, и? Защо го написа това?
Публикуване на коментар