Това е последната записка в моя болнично дневниче. Вчера бях изписан и вече съм у дома. Лекарите ми дадоха 1 месец за възстановяване от операцията, препоръчаха ми "пълен, абсолютен релакс", забраниха ми да карам лека кола, да се застоявам пред компютъра, тъй като всичко това натоварвало силно организма. Аз имах доста планове за времето след като изляза от болницата, но ето, налага се да уважавам организма си и да се въздържам от разните му там активности, с които бях свикнал. Осъзнах, разбрах, че здравето е нещо твърде важно.
Пълно спокойствие ми препоръчват лекарите, добре, ще се постарая да си го осигуря, но как да имам такова спокойствие, след като, например, с връщането си в къщи разбрах, че имам ново съобщение от съда, с което ми се съобщава, че делото, което моя шефка (в училището, в което работя) заведе срещу мен като автор на книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), понеже била срещнала няколко "обидни мисли" в нея по свой адрес в книгата ми (тя, прочее, е и синдикална лидерка на синдиката, в който членувам, именно учителската организация към КТ "Подкрепа"), та същото това дело е насрочено за 22 май, два дни преди празника на просветата 24 май?! Какво да направя в тази ситуация, за да си осигуря нужното спокойствие, "пълният релакс", който ми препоръчват лекарите?!
Не знам. Крайно неприятна ситуация, която постоянно преживявам. Да търся адвокати, да осигурявам и организирам защитата си, това е твърде неприятна за мен работа, която съдържа голямо психично напрежение, което в безсънните нощи ме изтощава. Нещо трябва да се направи. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Уважаеми г-н Ангел Грънчаров,
одобрявайки редовете в писмото Ви до двете административни ръководителки на ПГЕЕ-Пловдив и присъединявайки своя приятелски, но и граждански глас и призив към тях - не само да ги погледнат, да ги прочетат и да ги отбележат правилно в съзнанието си.
Но да вземат най-после и да започнат - и да ги разбират.
Затова и защото, и за слепеца е ясно, че тормозът върху психиката на учителя, не от отношенията му с учениците, с който се счита, че той е свикнал или, че едва ли не: си бил получавал учителската заплата заради него, а от незаслужените, от силно пресилените, от скалъпените от директорката на училището неоснователни заповеди за наказание, че този административен тормоз е разклатил твоята сърдечна ритмика.И, че той в крайна сметка е първичната причина и за сърдечните лекарства разреждащи кръвта, и за по-тежката последица, пък от тяхното действие - хематома след удара, за който директорката, разбира се, че няма вина.
Освен ако неопровержимо бъде доказано, че падането в банята е било поради невнимание отклонено в тежки мисли върху отношенията с директорката на училището...
Лично аз съм склонен да вярвам, че точно така и се
е случило това падане и тежко удряне на главата...
Във всеки случай Вие имате г-н Ангел Грънчаров обективни медицински документи за своето разклатено здраве - което тръгнахте да оправяте и да лекувате точно, след като директорката Анастасова почна да Ви преследва, да Ви тормози и да Ви атакува с неоснователните си заповеди, не заради действителни и не заради реално заслужени Ваши пропуски и прегрешения в работата, а защото се осмелихте да защитите свободата на изразяване мненията и възгледите си, включително политическите си в своя собствен блог, а включително и добре мотивираното си мнение за името Стив Джобс на гимназията, към което всеки разумно разсъждаващ човек и педагог няма как да не се съгласи.
А г-жа Стоянова, дебело да подчертаем - няма такива обективни медицински документи.Тя щяла да доказва в съда с двамата си свидетели, в режим на довеждане, видите ли, че я заболяла главата, че получила стрес, а от него сърцебиене и захарен диабет от... обида.
Да я считат за не умееща да мисли и да разсъждава и то не лице в лице изказано, а в една-единствена дебело да подчертая - книга.Схващате ли накъде бия.Нека госпожата, ако може да докаже тази книга в колко бройки е тиражирана и обидата й колко е мултиплицирана в съзнанието на колко читатели, че да иска толкова тлъстичко обезщетение за болката си, не само тя да научи колко не може да разсъждава, ами и други лица...
30.04.2013г. Владимир Петков-Трашов
Че не е ли съвсем ясно последното й неумение от този й изключително неоснователен, смехотворен и обективно недоказуем иск за 1000 лева нематериални вреди и то заради едно разсъждение в книга, което, обаче - не е в обиден, а е в поучителен за името й контекст.За което тя следва да Ви бъде благодарна, че сте й го правилно посочили, г-н Грънчаров, така считам.
Не е ли ясно неумението на г-жа Стоянова да разсъждава правилно дори само от това, че смехотворно се е съгласила да
бъде защитник на трудовите интереси, на учителите в ПГЕЕ-Пловдив, като председател на профсъюз Подкрепа в същата,
когато принадлежи към ръководния състав на същото училище.
Та тук не само е виден, ами е и очеваден конфликтът на интереси.Чии интереси защитава тази г-жа в училището и как
е много ясно от действителната история разиграваща се пред
очите ни.Как тогава и защо тази госпожа ще се обижда на
когото и на който да било учител, можещ с пълно право да
я обвини, че не защитава неговите трудови, а директорските интереси.
А най-малко тази пом. директорка, пък има правото, то е недопустима наглост нейното - да се обижда от правилно и от справедливо обвиняващите я в липса на разум и разсъдък изречения в книгата му на учителя по философия в ПГЕЕ-Пловдив,
т.е. Вашите г-н Ангел Грънчаров, чиито трудови интереси тя не е защитила и не ги защитава.По правилно и по справедливо посочената причина.
Непоисканият ми от Вас, г-н Ангел Грънчаров съвет е, не да давате 1000 лева на тази безмозъчна и безразсъдна пом. директорка и председателка на профсъюза Подкрепа в ПГЕЕ-Пловдив, ами да предявите контраиск за действителните си здравни вреди от нея и от директорката Анастасова и не за 1000, а от всяка по 50000 лева.
То бива безмозъчност, безразсъдност и наглост от тяхна
страна, но чак пък толкоз - не бива.
Контра искът с приложените медицински документи за историята на здравния Ви статус, г-н Грънчаров, се предава в съда при първото заседание по делото, което разбираме, че е пренасрочено за 22-ри май т.г.Имате време.Спокойно.Гледайте си здравето.
Не се тормозете за това, че те нямало да Ви простят.
Истински обиденият, тормозеният и имащ реални и доста сериозни здравни увреждания от тяхното недопустимо несправедливо, неоснователно и незаконосъобразно отношение към Вас сте Вие г-н Грънчаров: учителят-философ гледащ много по-съвестно, почтено и честно своята работа в гимназията и изпълняващ своето призвание в нея, отколкото тези две адмистраторки.
30.04.2013г. Владимир Петков-Трашов
Драги г-н Владимир Петков-Трашов, благодаря Ви за разбирането и за отношението! Аз в горното писмо заложих на човечността и на религиозното (нравственото) чувство на двете ръководителки и желая да разбера каква ще бъде евентуалната им реакция, която, съгласете се, много ще покаже, ще бъде многозначителна, независимо каква ще бъде и в какво ще се изразява. Това искам да разбера - и евентуално да се помирим, както подобава за възпитани и зрели хора. Ще видим. Любопитно ми е да узная какво ще се случи в близките решаващи дни. Ще видим...
Въпреки, че смисълът и разумът на моята реакция са разбрани, нядявам се не само от Вас, г-н Грънчаров, но и от опонентите Ви в ПГЕЕ-Пловдив, а и от останалите четци на този блог, дължа да подчертая желанието си, редовете ми тук да са не само разумни, смислени и естествени, но да са и правилно граматично издържани.За съжаление последното не се е случило главно поради моето невнимание, бързане и недостатъчна отговорност, които мои непростимо проявени недостатъци умолявам уважаемите от мен, а и неуважаваните измежду тях читатели да ми ги простят.
В първата част от коментара си, бидейки под емоционалното
въздействие на писмото Ви г-н Грънчаров, съм прекалил с моите:
"одобрявайки" и "присъединявайки", които ще са логично и граматично правилни, разумни, смислени и естествени, ако са:
"одобрявам" и "присъединявам".
02.05.2013г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар