Отворено писмо до Константин Павлов-Комитата

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КОНСТАНТИН ПАВЛОВ-КОМИТАТА

Уважаеми г-н Павлов,

Пиша Ви във връзка с публикацията Комитата блокиран във Фейсбук заради текст за протеста и по-скоро заради информация, която получих от коментарите към нея. Ето за какво става дума, копирам интересуващия ме в случая фрагмент от коментарите:

"факт казва: Кажете нещо за фондация 14 януари?

Комитата: Основатели сме аз, Асен и Илия Марков, който също е блогър.

Асен: Името го избрахме неслучайно, защото 14 януари 2009 година беше може би последната най-ярка проява на гражданско участие в политическия живот, която беше брутално потъпкана.

Кой ви финансира?

Досега сме получили три пъти финансиране. Първият път беше от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа [38 000 $] Вторият път беше от Проекта за повече медийна свобода и плурализъм от „Отворено общество“ [?] , който приключи в края на май. И третия път отново от Тръста [79 960 $]."

Това е въпросният фрагмент, който открих в коментарите и който, не крия, ме впечатли. А ето сега и въпроса, който искам да Ви задам.

Поздравления за финансирането, което вашата фондация е получила! Няма нищо лошо в това, напротив, чудесно е, че някакви идеи от страна на личности, работещи в т.н. "граждански сектор", получават финансова подкрепа, та да могат да стигнат до съзнанието на колкото се може повече хора. Така и трябва да бъде. Та в тази връзка е моят толкова необичаен въпрос, който ми хрумна тази сутрин:

Молбата ми е да ме консултирате - ако пожелаете, разбира се - за това как може да се кандидатства за някакво финансиране пред тия тръстове и фондации, от които вашата фондация е получила финансирането, за което става дума. Работата е там, че моя милост от пет години вече издава (със свои лични средства предимно) едно философско списание, списание ИДЕИ, което се стреми да подпомогне младите хора в тяхното идейно, духовно и личностно израстване. За тия години се опитах по какви ли не начини да осигуря известно финансиране за инициативата си, примерно, участвахме в прословутия и злополучен конкурс на "Фонд за научни изследвания" на Министерството на образованието, младежта и науката, писах писма с апели за помощ към няколко най-известни западни фондации, ала, за жалост, отвсякъде бяхме отрязани; нищичко не получихме. Поради това, че отникъде не бяхме подкрепени - ама като казвам отникъде, това наистина е точно така! - инициативата ни, която доста хора оценяват като полезна, е на път да загине, да бъде убита от ширещото се наоколо безразличие. Та в тази връзка молбата ми към Вас, като доказано успешен и ефективен мениджър на родствени проекти, е: да ми помогнете, било със съвет, било с някаква друга информация, било както прецените.

Щото грехота е все пак списание ИДЕИ да загине така безславно; ето, вече издаваме 12-тата поредна книжка, тя е почти готова за печат, а аз се чудя какво да правя и откъде да намеря пари за да платя и този път нейното отпечатване! Та ми се ще да Ви помоля за известна съпричастност към проблема на сп. ИДЕИ, и то на една благородна, безвъзмездна основа, още повече че, както разбирам, както и да го погледне човек, работим общо взето все на една и съща "обществена нива".

Това е всичко. Желая Ви живот, здраве, любов, успехи! Поздравете Вашите сътрудници от мое име, нека и при тях нещата в личен и професионален план да се развиват не по-малко бляскаво!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, блогър, философ, главен редактор на сп. ИДЕИ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo