Любовта в своята сърцевина е велика духовна проява на пълноценно живеещия човек

Обещах да направя кратък преглед (или изложение) на теорията ми за душевния живот с поотделен анализ на всички душевни сили - или способности на душата. Ала това мое обещание означава да повторя в резюме своята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ. Признавам си, не ми си прави това, понеже не виждам особен смисъл. Тия, които ги мързи да четат, нищо няма и да разберат. Кратките изложения не решават проблема на необичащите да четат и да се задълбочават самостоятелно в проблемите. Точно затова, именно защото не искам да насърчавам инертността на мързеливите, няма да им правя услугата кратко да изложа главните идеи, съдържащи се в упоменатата ми книга. Верният път във философията (и науката) не е в четенето на кратки изложения и на рецензии, а е в самостоятелното осмисляне. Който иска да разбере, ще направи нужното да се информира; разбирането на динамиката на душевният живот е една необходима предпоставка за вникването в проблемите на сексуалния живот на човека. Тъй че знаете вече какво следва да направите, търсете, само тогава ще намерите.

Аз ще кажа тук само следното. То е базисно, фундаментално. Безценно е за разбирането. Особено на човешките реалии и феномени, за които се гласим да мислим, да изследваме. Става дума за една теория за душевния живот, която разработих в своите младежки години, в своята дисертация, писана когато съм бил 26-29 годишен. Ето главното в тази теория, която е особено ценна за разбирането тъкмо на любовта - във всичките нейни измерения.

Човекът като същество е способен на най-различни, многообразни отношение към нещата, които изпълват съществуването му. За да схванем обаче извора, основата на тия многолики човешки отношение, в които се заплитаме ние, хората, трябва да се постараем да постигнем корена, от който те израстват. Сиреч, да си дадем сметка за това кои са простите, градивни, чисти и при това коренни човешки отношения, от които именно като от корен израстват всички останали, при това сложни, производни човешки отношения. Има три такива чисти и коренни отношения на човека към света и към самия себе си - и те са познавателното, ценностното и практическото.

Познавателното отношение на човека към света и към самия себе си, както показва наименованието му, се свежда до заемането от страна на субекта (човека) на една чиста познавателна позиция спрямо нещата, сиреч, до търсенето на знание, на информация за това какви са нещата сами по себе си, безотносително към целите, интересите и потребностите на субекта. Да знаем какво е дадено нещо само по себе си, един вид "обективно", да съзнаваме това нещо в неговата вътрешна исконна същина и истина - това е главното, което трябва да знаем за това отношение. Инструмент на чистото познавателно отношение, негов органон, е умът (съзнанието, разсъдъкът, интелектът, акълът, както казват турците и ний, българите), или, другояче казано, мисълта. Щото съзнанието и умът друго не правят освен да мислят, търсейки същината, опитвайки се да се доберат до естеството на нещото "само по себе си".

А другият аспект, именно какво е нещото за нас, в отношение към нас самите, е цел и задача на така нареченото чисто ценностно отношение на човека към света и към самия себе си. Субектът (човекът, носителят на активността) при него се настройва така, че търси и постига смисъла, значението, ценността на нещата - такива, каквито са те за нас самите, каквито те се представят в нашите очи, но не сами по себе си, а в отношение с нас самите. "Механизмът" за добиването на този смисъл и ценност е чувството, чувстването, то именно ни позволява да постигнем нещо толкова значимо, именно какви са нещата за нас. Да чувства е една от фундаменталните способности на развития и пълноценно съществуващ човек. Изобщо не трябва да подценяваме чувствата, защото без тях нямаше как да постигнем смисъла на нещата за нас самите. Те именно ни дават човешкото измерение на нещата, тяхната субективна значимост и ценност.

Има и една трета чиста позиция на човека спрямо нещата, тя е по-особена, в някакъв смисъл е производна на първите две, и това е т.н. практическо отношение на човека към света и към самия себе си. Като знаеш, като си постигнал вече някакво знание за това какви са нещата сами по себе си, като благодарение на чувството си успял да се добереш до тяхната човешка, субективна страна, именно до техния смисъл за теб самия, ти на тази основа вече можеш, водейки се от някакви свои цели, да предприемеш действия по изменението, промяната на тия неща с оглед именно на дадени твои цели и потребности. Човек е устроен така, че в общи линии не се задоволява с т.н. заварено състояние на света, той се опитва да го променя и очовечава; това ние правим благодарение на волята - една безкрайно човечна и значима способност на човека. Същинската воля на човека при това е свободната воля - това никога не трябва да забравяме. Много трудно е да се проумее връзката на воля и на свобода, как именно се поражда свободата в сферата на волята, на практическите отношения на човека, но това е задача, която всеки трябва да осмисли сам - четейки и задълбочавайки се препоръчаната от мен книга, разглеждаща тия именно въпроси.

Когато се опитваме да проумеем, да разберем, да постигнем цялостно възприятие на каквото и да било, трябва винаги да имаме тия три аспекта, страни на нашето също така цялостно отношение. Да мисли, да чувства, да иска са трите базисни, фундаментални човешки потенции и екзистенциални инициативи. Ние всъщност само това и правим: мислим, чувстваме, искаме - и, искайки, действаме. Винаги при анализа на по-сложни, съставни, производни феномени на човешкото трябва да имаме предвид тия страни, които там, в неговата цялост, са свързани неотделимо, слято, неразграничимо. Ние ще успеем да постигаме смисъла, така потребния смисъл на нещата именно когато успяваме да схващаме в тяхната цялост тия три момента, свързани там в някаква органична, богата на съдържание връзка. Умението по-задълбочено, не просто психологически да се гледа на нещата, на съществуващото в неговото многообразие и цялост, а да се гледа на него човешки, сиреч, философски, чрез вникване в цялото богатство на смисъла, е нещото, към което ще се стремим. Изпуснем ли някой от тия моменти, забравим ли за него, в резултат ще получим непълноценно, изкривено разбиране. Ще получим неразбиране. Неразбиращите страдат и живеят непълноценно тъкмо заради това, че са допуснали да се ръководят от непълноценни, примитивни, несмислени представи за нещата. Пълно е с такива хора, които си страдат заради своите представи. Рядкост са хората, които са успели да се издигнат над тия обичайни, несмислени представи и са постигнали нещо значително по-ценно: пълнокръвната истина, така потребна на човека.

Който иска да си живее със своите бедни, ограничени, несмислени представи - такъв нищо няма да постигне в сферата на човекознанието, именно на заниманието с духовните неща. Казвам така, изразявам се така, щото човекът в неговия исконен, автентичен смисъл е едно духовно същество, същество, способно на духовни, на творчески търсения и инициативи. Какво е духът за разлика от душата, как можем да се издигнем до нивото на духовното прозрение е крайно интересна тема, която тук пак нямам възможност да обсъждам. Това е една моя любима тема. Това е именно темата на моята дисертация, трактатът, в който аз започнах своя път във философията; неговото заглавие е: УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА. В един от вариантите на тази моя дисертация за му дадох и по-човечно заглавие: ЧОВЕК И ДУХ: ОПИТ ЗА РАЗБИРАНЕ. Който иска да вникне по-основателно в проблемите, също може да се добере до тоя текст. Каквото и да правих - да вметна тук поне това в един житейско-исторически план - с тази моя дисертация, аз така и не я защитих, не успях да я защитя; прочее, истината е, че сам не пожелах да нахалствам изобщо да стигна до защита - в един момент осъзнах, че изискванията на административната научна система не са по моята мярка, т.е. не пожелах да жертвам чистотата на идеите си заради едно така ефимерно "социално-научно признание". Не можах да бъда убеден, че някаква титла или диплома може да бъде заветна цел за мен. Както и да е. Това е съвсем страничен и като такъв - ненужен въпрос.

Животът на душата или динамиката на душевния живот е "нещото", което се поражда на основата на взаимоотношението на тия три градивни човешки сили и потенции: да мислим, да чувстваме и да искаме, а в резултат да действаме, за да постигнем онова, което е желано или съкровено за нас самите. Защо искаме едно или друго нещо, защо предпочитаме това или онова, защо сме такива, а не други, защото, знайно че, човек е това, което той прави ("По делата им ще ги познаете!") и така нататък - всички тия неизбежни и дори съдбовни за човека въпроси могат да бъдат тълкувани върху вече дадената сигурна основа. Тия неща, за които споменах съвсем мимоходом, са нещо като "изследователска матрица", която задава и предопределя възможността ни всичко да разберем, да се доберем до всеки смисъл, да разгадаем всяко тайнство. А пред нашия умствен и душевен взор сега е изправена една наистина грандиозна тема: тайнството на любовта. Любовта в своята сърцевина е една велика духовна проява на пълноценно живеещия човек. В любовта, не някъде другаде, ние ще разберем колко струваме като индивиди, като личности, като човешки същества. Ония, които са се самоосакатили и са неспособни за любов, са именно дегенерати, те няма как да разгадаят загадката на човешкото съществуване. Животът за тях ще си остане непроницаема тайна. Те ще живеят непълноценно, бедно, мизерно, защото това, което е истинско богатство на живота ни е оня толкова възвишен духовен смисъл в него, който ние сме успели да му придадем. Или, още по-добре казано, да сътворим. Човекът е същество, орисано да твори. Става дума за образцовия човек и за образцовия живот. Е, знаем добре, че човешкото съвършенство било непостижимо тук, на този свят. Тук, в този живот, съвършени неща нямало. Но това не ни пречи поне да се стремим към тях, нали така?

Това, което ни вдъхновява, е истинското, заради което си струва да живее човекът. Истинските наслаждения в този наш живот са духовните наслади, които малцина ще изпитат. Любовта обаче е нещо, което хем е преизпълнено с богат творчески потенциал, хем е на всеки, така да се рече, "под ръка". В любовта човек може да се изяви като творец в един величав екзистенциален смисъл. Само в нея той може да покаже, че де е дегенерат, а е пълноценно живееща и свободна личност. Свободата наистина е нещото, без което любовта е непостижима. Несвободните, които са роби на каквото и да било, а най-вече на своята инертност, не са способни на любов. Те няма да разберат какво е любов. Те са безкрайно нещастни хора. Да приемем, за наше успокоение, че прокълнати да им се случи с неизбежност точно това са малцина - или дори нито един човек. Всеки има шанса да живее що-годе пълноценно, според душевния, личностни, духовния си потенциал, който Бог му е отредил. Всеки има шанса да живее достойно - пък дали ще се възползва от него си е вече изцяло негов проблем. Без достойнство, без вай-рафиниран морал няма обаче любов. Любовта е сфера на чистата, на автентичната нравственост. Мерзавците не могат да обичат. Те са недостойни за любовта. Направи всичко, което е по солите си, че да не станеш никога дегенерат-мерзавец. Тия се познават по злобата, която струи из всяка тяхна фибра. Не допускай това да ти се случи никога. Нека да те отмине тая горчива чаша.

Бъди великодушен и щедър човек. Прощавай човешките слабости, разбирай ги, но винаги имай големи претенции най-напред към самия себе си. Не се задоволявай с това да имаш мизерни изисквания към самия себе си. Другите ги остави на тях самите. Признай свободата им. Подавай обаче ръка когато видиш, че ближният е паднал в някоя дупка и не може да излезе от нея сам. Опитва се да излезе, ала не му стигат силите, само тогава подавай ръка. С другите трябва да бъдем сътрудници в това велико човешко дело: в битката за човешка пълнота и пълноценност. По тия въпроси много съм писал в своите книги. Ето две от тях, които може много да ти помогнат: ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (с подзаглавие ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО) и ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (подзаглавие ВЪВЕДЕНИЕ В ПРАКТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ). И една трета книга тук трябва да спомена, без чиито проблеми искащият да живее пълноценно няма как да се спаси. Тя се нарича УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие Източниците на достойнството, успеха и богатството). Ето, тия книги ме освобождават от потребността наново и наново да пиша по тия същите проблеми. Казах, за това ний, авторите, пишем своите книги: за да не ни се налага непрекъснато да говорим едно и също нещо. С нашите книги ще можете да разговаряте и когато нас, авторите, вече няма да ни има сред живите. Чрез книгите си ний, авторите, си осигуряваме нещо като безсмъртие. Пиша това специално за да ядосам завистливците...

Ами ето, с тия няколко уводни теми аз вече си подготвих почвата за писане по същинската ми тема: за пола, секса и любовта. Скоро, тия дни ще се впусна и в това интелектуално и духовно приключение, в тия толкова вдъхновяващи пространства на една смислена, човечна екзистенциална философия. По тях рядко се пише, защото това са безкрайно коварни теми и проблеми. Нека да ми позволите да завърша тук с нещо, което ,струва ми се, е съвсем на място.

Тия дни, започвайки работата си по своята нова книга - а аз, знайно е, правя това открито, в своя дневник, пред очите на много хора! - получих следния красноречив отзив от завистник; ето отзива му, по-долу ще прочетете и моя кратък предизвикателен коментар, а аз още тук искам да се сбогувам с вас, пожелавайки ви хубав, вдъхновяващ, прекрасен ден; днес е първият ден на август, радвайте се на живота си, лято е, време е за любов; възползвайте се; та, простете, ето сега и един крайно необичаен завършек на този текст, който реших да си позволя, и който ви обещах; взех го от самия непосредствен живот; все пак живеем не другаде, а тъкмо в България, където тия неща внасят, тъй да се рече, най-очарователния привкус и патос на нашето ежедневие; та ето какво ми каза въпросният завистник (завистница):

Анонимен каза: Всичко вече е казано по тази тема. Не можете да добавите нищо ценно. Спестете си усилията.

Ангел Грънчаров каза: Не е вярно това. "Всичко да е казано" просто е невъзможно. По простата причина, че аз самият все още не съм се изказал по въпроса. :-) Повярвайте ми, философ от моя ранг има какво да каже по темата за любовта. :-)

Докато аз не съм се изказал по въпроса, считайте, че нищо още не е казано... :-) Успях ли хубаво да те ядосам, драги и толкова любезни ми завистнико (завистнице)? :-)

ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст е откъс от нова моя книга, която пиша сега под условното (примерно) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Търсете останалите части на тази книга в блога.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo