Пак ми се налага да пиша по морални теми, какво да правя, такава явно ми е била орисията. Този път ще засегна един нравствен казус, който, по моя преценка, говори много за това що за нрави съществуват около нас - или, по-скоро, вътре в нас, в душите ни. Сиреч, другояче казано, казус, показващ какви сме ние самите. Който говори също и за това има ли някаква надежда да се променим, да станем някога по-добри.
Няма да ви уморявам този път като ви занимавам с политика, аман от тази пуста политика! Казусът ми има чист нравствен смисъл, толкова чист, че сякаш е изработен в лаборатория. "Лабораторията" за такива казуси се нарича живот, да, животът, който живеем, е тази изключителна лаборатория. Животът ни поднася тия казуси в най-чист вид; от нас се иска просто да ги осъзнаем. Ето, ще разкажа казуса си, като се постарая да бъда пределно ясен - и кратък. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар