В славния Филипополис се открива безпрецедентен съдебен процес над блогър и философ, втори след Сократовия в духовната история на человечеството!

Утре, 29 октомври 2013 г., аз съм призован (за първи път в живота си) като подсъдим в наказателно дело пред съда; ще ми се наложи утре да участвам в едно доста куриозно и анахронично съдебно дело, предвид смисъла му: съдят ме за "неправилни мисли", породили, видите ли, "силна сърдечна обида" в душата на толкова чувствителната ищца, една администраторка в образованието, които тя била открила в една моя философска книга; да, не се шегувам, такива "обидни мисли" моята шефка била открила в книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"); моля, като пиша това, да не си мислите, че съм нещо превъртял, че се шегувам, че се майтапя, че съм изкрейзил или не знам си какво още: истина е това, което пиша, така е, точно за това нещо ще ме съдят утре.

Тази моя книга е публикувана най-напред в блога, тя съдържа публикации, статии и есета за образованието, а пък после аз, по моя си обичай, аз събрах тези текстове, направих от тях сборник, редактирах го, преработих го - и издадох своя книга, първо я издадох онлайн, а после и в хартиен вариант, в съвсем бутиков тираж, направих две издания на тази книга, които вече са разпродадени. (Между другото, като излезе тази книга, взех, че подарих един екземпляр от нея на своята толкова любезна и напредничава директорка, именно на вече доста известната на читателите на този блог г-жа Стоянка Анастасова; и така направих фатална грешка: тя се зачела, нищо чудно и да се е позамислила, най-вероятно доста се е ядосала, не знам какво емоции е породила книгата ми у нея, после я дала на помощничката си, на въпросната г-жа Камелия Стоянова, синдикалистката, дала й е и тя да се поядоса малко, и в резултат те двете, неразделни приятелки, седнали и измислили гениалния ход да ме дадат под съд заради "неправилните мисли" книгата ми, който съм дръзнал да напиша! Виждате ли колко е опасно човек, ако е писател, да е любезен и да подарява свои книги на някакви властващи особи?!) Та, другояче казано, моя милост, най-вероятно, е първият български блогър, който е даден под съд за нещо, което е написал и публикувал в блога си, сиреч, откриващият се утре съдебен процес е безпрецедентен, аз лично не съм чувал досега друг блогър да бъде съден в българския съд за това, което е написал в блога си, за мислите, които си е позволил да изрази в блога си. Е, на мен щастието ми се усмихна и ето, аз съм първият български блогър, който е даден под съд за свои мисли, написани в блог; пък, знае ли човек, може да съм първият блогър и в целия Европейски съюз, който е даден под съд, а пък нищо чудно да съм такъв първи подсъдим блогър и в целия съвъкупен съвременен свят! Леле, каква слава ми се стовари на главата, дали изобщо ще мога да я понеса?!

Е, аз също така съм философ, ето, нищо чудно да се окаже, че от доста векове насам аз съм първият не само български, но и европейски философ, който е даден под съд за написани, за изразени в своя книга философски мисли; майчице, ами ако аз съм директно вторият - след великият Сократ! - философ изобщо в световната история, който е даден под съд за ето такива, видите ли, "вреди", които моята философия е нанесла на човешко същество, на човешки същества?! Представяте ли си каква слава ще ме сполети, ако се окаже, че аз съм вторият философ изобщо след Сократ, който е съден за такова нещо в световната духовна история?! Е, знам, примерно, Галилей е съден, както знаем, по въпроса за това Слънцето ли се върти около Земята, или Земята - около Слънцето, нали се сещате?! Да, но Галилей е научен деец, не е философ, е, малко е философ де, но аз съм си съвсем чист философ. Пък и, хайде, от мен да мине, да съм трети след Сократ и Галилей учен или философ, който е съден за свои "непозволителни мисли", пак честта, няма да отречете, която ми се стовари връз главата, е голяма, толкова голяма, че ми е чак неудобно вече да я понасям. (Прочее, грехота е да кажа, че и Учителят на цялото човечество, Христос, също е бил съден и осъден за "неправилни мисли", него са го разпънали на кръста, но е срамота тази мисъл да се явява в съзнанието ми, да се сравнявам със самия... Христос, нашият Спасител, затова я гоня оттам; но аз все пак също съм учител, е, малък, обикновен, но и аз имам ученици, тъй че една такава аналогия не е толкова погрешна, пък и аз се възприемам, като християнин, за християнски философ и за християнски мислител, възприемам се за последовател на моя Учител, Христос; ние всички сме все някому ученици, и учениците един ден стават учители, това е нещо като метаморфоза на живота; затова прощавайте, че написах и тази мисъл, но какво да правя, като и тя се яви в душата ми, пък аз съм привикнал да не крия мислите си...)

Както и да е, дали съм втори или трети след Сократ сред философите, това тепърва историците ще го доказват, и четвърти да съм, и да се намери някой друг преди мен, честа и славата, признайте си, са доста големи, ето, изчервих се даже от неудобство като написах тия думи! Но такава ми е била съдбата, както и да е. Аз, впрочем, съм и писател, имам доста издадени книги, тъй че съм и, нищо чудно, първият български писател (апропо, писател нали е този, който пише книги, да не бъркам нещо, щото нищо чудно някой да се изкрещи, по нашенския български обичай: "Я го виж тоа бе, сам се нарича "писател", какъв писател си ти бре, какво като си написал някакви си там книги, ти нали не си признат официално за "писател" от ЦК на писателския съюз, нали нямаш удостоверение от надлежните държавни органи че си писател, какъв писател си тогава ти бе, самозванецо?!"?!), та моя милост, най-вероятно, е първият български писател, който е даден под съд за мисли, които си е позволил да напише в своя книга; честта, наистина, е незаслужено голяма, но както и да е, да оставим този въпрос на бъдащите изследвания на педантичните историци, в това число и на историците на съвременните български нрави.

Тоя съдебен процес, откриващ се утре, ще бъде също така първият, който току-що започва, а за него вече е написана и издадена... книга: да, аз събрах свои текстове, писани по повод на заведеното срещу мен дело, подредих ги в нужната последователност, редактирах ги, доколкото имах време, понеже наскоро ми хрумна тази идея, и ето, книгата вчера се появи: виж Четете онлайн новата ми книга със заглавие VERITAS ODIUM PARIT...! Това също е безпрецедентно нещо: знаете, за Сократовия процес Платон, неговият ученик, е писал посмъртно, а за моя аз, понеже работите в съвременния свят са доста напреднали в сравнение със Сократовото време (виновни за това са пустите компютри, тая щура американска измишльотина!), не само написах въпросната книга до започването на процеса, но и успях да я издам, вярно, сега-засега само онлайн, но още днес давам заявка на издателя си да излезе, да бъде отпечатана и в книжно издание! Виждате, че има голям напредък в нашето интересно време, затуй трябва да сме благодарни най-вече на науката и на техниката, а иначе, в нравствено отношение ний, съвременните хора, явно не сме израсли кой знае колко, щом пак, както виждате, сме се захванали да съдим един философ за това, че бил написал каквото мисли в своя книга, но да не придиряме толкоз.

Има и още много други знаменателни и безпрецедентни неща, които могат да се открият около този начеващ се съдебен процес, но аз засега да замълча, щото ще излезе, че сам се изтъквам, че сам се навирам в историята и прочие; ще дойде време, хората ще оценят всичко сами, аз знам, че това време ще дойде. А сега-засега, както си повелява добрият български обичай, всички мълчат и се правят, че не забелязват какво става, какво се върши и прочие. По нашенски разбираният морал изисква един философ или писател, примерно, първо да бъде осъден, а най-добре убит, може с камъни, с чадър, с бесилка, с каквото се наложи, пък после, като го пратим в ада, може едва тогава да се сетим, че тоя човек заслужава известно уважение; и тогава първите, които ще почнат да го прославят, ще бъдат ония, които най-гузно са мълчали, които изобщо не са му подали ръка, когато му е било тежко, които радостно са подхвърляли съчки та по-ярко да блещи кладата, на която той се е пържил, докато е бил жив; но като умре, тия нищо чудно първи да почнат да го хвалят, а пък някои, най-вероятно, и дисертация ще напишат и ще я защитят по чудесния повод! Но сега-засега, докато въпросният човек, философ, писател, не е още умрял, ний ще мълчим, ще чакаме първом да умре, за да не се издадем, че сме напреднали с нещичко в нравствено отношение; нима ний така не така убихме навремето Яворова?! Ами Ботева?! Ами... кой ли не друг? Но да спра и тук, че ми е неудобно да пиша по този маниер, не бива да се смущава апатията на сънародника, че ще почне да се вълнува от нравствени проблеми, а това вече е вредно за доброто храносмилане.

Вчера дръзнах да поканя ония, които искат да присъстват на живо на откриването на съдебния процес, на който неминуемо е отсъдено да влезе в аналите на духовната история на Татковината, да дойдат в съдебната зала и по този начин да се обезсмъртят: виж Философите са много вредни и опасни хора, нали така?! Да мрат, мамицицата им! Убийте ги, разкъсайте ги! Долу!. Е, който иска, може да дойде, не е престъпление, процесът е открит, публичен, делото ще бъде интересно, може да се наслади над случващото се, пък и не е зле да се види как функционира нашата съдебна система, тъй да се рече, на дело, практически. Е, медии да дойдат на откриването на съда не смея да призова, щото ще бъде нескромно, пък и няма го момента на сензационност: у нас всеки ден биват устройвани какви ли не гаври над личности, преспокойно биват всеки ден разкъсвани какви ли не личности, та сега ще вземем да се трогнем, че разкъсвали някакъв си там самозванец-философ-и-писател. И блогър, майната му, да мре! Ний сега имаме по-важни работи, ето, протестът тече, правителството ще падне, дано падне де, тъй че не смея да ангажирам медиите с моето, тъй да се рече, дяло; тази дума, думата "дело", произнесена по този архаичен или източно-български начин, ми звучи сюблимно, затуй почвам вече така да я пиша, по моя си обичай, вече само така; като каже човек "моето дяло", звучи някак си възвишено, патриархално, библейски даже, не знам дали сфащате това? Но на мен ми стига, че аз го схващам, така и ще си го пиша веке.

Какво друго да кажа? А, да, аз ще бъда на дялото си без адвокат, поради бедност, както е обичайно у нас да пребивават в пълна бедност нашите учители, духовни люде и пр. (не казвам "духовници", щото повечето от духовниците ни, особено владиците ни, пребивават в разкош, лукс и богатства!). Та ще се защищавам в съда сам, без услугите на адвокат, адвокатите искат много пари, а пък аз, освен че съм в болнични, и единствен имам някакви доходи в семейството си, съпругата и синът ми, завършил вече студент, са безработни. Ще се защищавам сам не за да подражавам на Сократ, а понеже, казах, нямам възможност да си позволя адвокат. Тъй че и от тази гледна точка делото може да стане интересно: ще се сблъскат на този процес хитростите на опитния адвокат на ищцата с пълното неумение на един философ да хитрува, да устройва клопки, да провежда разни правни игрички и казуси; аз ще заложа само на истината, без ония юридически тънкости, без които, казват, не можело да се спечели в днешни условия нито едно дело; аз пък ще опитам да го спечеля като заложа на едно-единствено нещо: на истината, на правдата, на искреността, на морала. Точка. Това за мен като философ е най-важното. Игричките на адвокатите съвсем не са ми интересни. Моралът е най-важното, правото има смисъл доколкото го подкрепя, иначе се обезсмисля и изражда. Готов съм да споря с всеки правист за това нещо. Аз преподавам философия на правото от години, и книги имам по тия теми, тъй че имам известна опитност, само дето не съм обигран като днешните адвокати, но пък, нищо чудно, това да не е недостатък, а някакво предимство. Надали е предимство, но дано е...

А ето сега и моята встъпителна увертюра към започващия утре съдебен процес над моята собствена свобода на мисълта, над моето конституционно право да мисля каквото намирам за добре и да пиша както аз мисля; аз от свободата си нямам намерение да се откажа, независимо от това, че у нас, в страната, в този момент се извършва ускорен процес на дива рекомунизация, за който моето дяло е не само пример, но и един най-ярък симптом: съдят ме за това, че съм дръзнал да мисля "непозволени мисли", които, видите ли, били оценени като "обидни" от една властваща особа, вярно, намираща се на нисък пост, но все пак една държавна особа, а знаем, че при комунизма нито една държавна и партийна особа не можеше да бъде критикувана - щото беше обявявана за "безгрешна", за "непогрешима"; е, някой явно продължават да живеят с туй анахронично милиционерско-партийно съзнание и затова ме дадоха под съд. Аз на това мое дяло ще се опитам да защищавам в мое лице правото ни да мислим свободно, да изразяваме мислите си, което ни е гарантирано по Конституция, което е едно свещено и фундаментално човешко право. В това аз виждам смисъла на този процес; в този дух е написан и документът, в който се зачетох случайно тази сутрин, който съм написал преди време; ето ви го сега и на вас, да почетете, да се ориентирате за какво става дума. Почетете, пък утре, живот и здраве да е, можем да се видим, ако искате, в съдебната зала. Чао засега, бъдете здрави; а ето и въпросният текст, който е нещо като моя встъпителна пледоария на начеващото се утре съдебно дяло над моя милост, именно философа, писателя, блогъра, учителя Ангел Грънчаров:

Та така, утре в древния Филипополис се открива безпрецедентен съдебен процес над блогър и философ, втори след Сократовия в целокупната духовна история на человечеството! Не се шегувам, не фантазирам, не се майтапя, истина е! Дръжте се здраво на стола за да не паднете! Бъдете здрави! Това мога само да ви пожелая. И нека тази започваща седмица да е хубава и ползотворна за вас! За мен, явно, както е потръгнало, ще е такава. Само да не припадна на процеса, щото хич ме няма със здравето, като капак ме хвана грипен вирус, не ми стига останалото. Но дялото си аз по здравословни причини няма да отложа. Да тръгва, че историята не може да ме чака повече да се запиша в нея! :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo