Да се разберем днес какво е: Ден на будителите ли е или е по-скоро Ден на гонителите на будителите?!

Днес е Денят на народните будители - 1 ноември. Аз много пъти, безброй пъти вече съм писал по тия въпроси - за дремането, за приспиването и за спането, но също и за буденето на съзнанията - в нашите родни български условия, но и тази сутрин ми се ще да напиша нещичко, зер, празник е, а и моя милост е един от празнуващите, щото принадлежа към една по принцип "будителска професия": учител съм, при това съм философ. Философите сме особена каста, за нас дразненето, буденето на заспалите е нещо като всекидневно най-любимо занимание. Туй ни е работата, да будим заспалите, да ги държим будни, да не им позволяваме да заспят, да захъркат. А у нас специално, в България де, спането и хъркането са на почит и на голяма висота, много се почитат; също така е доста престижно заниманието на приспивателите, на тия, дето им плащат луди пари за да приспиват народеца ни. Медиите у нас основно с това се занимават: да залъгват, да приспиват съзнанията на хората. И техните видни функционери - такива като бай ви Вучков или Слави Трифонов, да речем - са на особена почит.

Респективно, будителите у нас са най-неприятните и дразнещи хора. Непоносими сме направо, знам го от опит. Ако можеше, със зъби щяха да ни прегризат гръкляните. Да, знам какво си мислите в тоя момент: "Айде, тоя сам се причисли към будителите, егати самозванеца! Ало, да си будител е нещо като почетна титла, къде се навираш при будителите бре?!". Нали това си помислихте, признайте си? Няма лошо, че сте си го помислили, човешко е. Ето какво искам да кажа в тази връзка.

Да си съвременен будител не е някаква особена привилегия, за която да се иска атестат, надлежно подпечатан от съответните държавни органи, както някои идиоти си мислят. Всеки може да бъде будител. Важното е, първо, ти самият да не си заспал, да ти е буден духът, това е първото условие за практикуване на будителство. Щом не си дремлю - а у нас дремльовци колкото щеш, пълно е с дремльовци, то дремането води до заспиване, нали така? - щом не ти се спи постоянно, значи имаш наклонност към будуването, ерго, можеш сам да станеш будител, щото щом като около теб е пълно с демлювци, които във всеки момент а-а ще заспят, нямаш друг избор освен да им пречиш да заспят. Правиш ли го това, ето, вече си станал будител. И рискуваш като почнеш да будиш някой дремлю той да ти шибне един пестник по ченето, щото нали знаете колко е неприятно да се унасяш в сладка дрямка, а пък някакъв нахалник да почне да те буди. Та се вижда от този пример, че никаква привилегия не е будителството, а е опасно занимание - в нашенските тъдявашни условия. Ще те шибне някой така, че ще ти счупи предните зъби. Страшна и опасна работа е да живееш сред дремлювци и да почнеш да ги будиш. Всички ще те намразят и ще те обявят за най-неприятен човек. Ще те обявят за дразнител. За какъв ли не ще те обявят и порядъчно ще те оплюват всеки ден. А пък властващите, като капак на всичко - те обикновено не правят друго освен да се подмазват на дремлювците, то дремането е нещо най-изгодно за въпросните управници! - ще те подгонят, щото щом си станал будител, ти си станал вреден за тяхната власт, станал си смутител на бленуваното спокойствие, явяващо се първо условие за приспиването, значи ще трябва да бъдеш ликвидиран: та да възтържествуват спането, прозяването, хъркането, унесът, дремлювщината и прочие други заветни мечти на всеки управляющий.

Народът, като спи и си похъркнува, властникът може да си прави всякакви золуми; но ако има някакви опасни идиоти, дето го дърпат за ръкавите и не му дават да спи, тия нещастници трябва да бъдат овреме озаптени, щото а бъдат оставени да си вършат вредителството, в един момент будните могат да станат повече от хъркащите и ето, властта ти е отишла по дяволите, отишла е на кино! Та нали ме разбирате що искам да кажа и накъде клоня? Будителството изобщо не е някаква почетна професия или занимание, то е опасна, рискована работа, а пък практикуващите туй нещо във всички исторически и културни епохи винаги са били опасни и проклети хора, които са били трън в очите на властващите - и също така на дремлювците, които са социалната база на тираниите, деспотиите, тоталитаризмите, комунизмите, комуноидностите, популизмите, демагогиите, олигархиите и прочие. А пък първото условие на истински свободното общество, на автентичната демокрация е ето кое: да има повечко същински будители сред представителите на т.н. "ентелегенция", на съсловията, занимаващи се с духовни въздействия върху дремлювците, примерно сред учителството, и особено пък сред представителите на медиите, които имат най-голяма власт над умовете.

Ще дам един пример, свързан с това защо, да речем, държат един наш журналист с будителски наклонности, какъвто безспорно е Иво Инджев, колкото се може по-далеч от някоя медия? Ами ясно защо: трима Иво Инджевци да имаме в три национални медии и с тоталното господство на олигархията и мафията в България отдавна щеше да е свършено. Много опасни са такива хора като Иво Инджев с несъмнени будителски наклонности, които, имайки дързостта да говорят истината, постоянно будят заспалите, ето защо е правилно тия хора да се държат далеч от главните медии. Или да се пускат там само от "кумова срама". Иво Инджевци не допускат, ала Вучковци, плямпала и дървени "философи", сиреч, приспиватели, колкото щеш по нашите медии. Пълно е с такива медийни "звезди", т.е. медийни курви, медийни парцали, угодничещи подлизурки на всяка власт, която плаща повечко и прочие водачи на един хъркащ непробудно народ, които самоотвержено го приспиват всяка минута, сакън да не се събуят повечко хора, че тогава будните ще разкажат играта на всяка узурпаторска власт. Това е положението, тия неща са близки до ума, но ги казвам, щото и за тях у нас много се лъже - и всичко се представя наопаки на това както е. И както трябва да бъде.

Сега сфанахте ли защо у нас ако някой излезе и каже: "Аз съм будител на заспалите!", такъв мигом ще бъде освиркан, подигран, порядъчно оплют, обявен за маниак, за луд и пр., а е възможно също така и да бъде набит? Защото е опасно будителството да стане по-масово практикувана професия или занятие: тогава всичко в т.н. удобно статукво ще отиде по дяволите. И затуй ни внушават, затова всички в един глас, като в хор, ни говорят: "Да си будител е чест, привилегия, такива сме имали в миналото, но сега нямаме, е, и да имаме, те се броят на пръсти, това са някакви велики, "общопризнати", "общоудобни" идеолози, такива като Слави Трифонов, Вучков, Недялко Йорданов и пр., а пък най-добрите будители са умрелите такива, като Вазов, Ботев, Паисий и прочие, щото те няма опасност да тръгнат сега сред хората и да ги будят, те си стоят арестувани в библиотеките и тях, слава Богу, никой не ги чете, даже и учениците не ги четат, то ако почнат и тях да четат, е доста опасно, ето, затова имаме образование, което така сгодно е устроено, че учениците изобщо не четат даже и мъртвите ни будители, та благодарение на това у нас спането на народа ще продължи да си бъде най-почитано, най-хвалено, най-желано и пр.!" Сфанахте ли защо така ни говорят сега? Дано сте сфанали. Но това съвсем не е сигурно. Не е сигурно по причина на това, че тия, дето четат и ще дочетат това разсъждение на един философ са толкова малко, че по-малко едва ли могат да бъдат...

Та ето, ще завърша този текст с нещо нечувано: аз, като един съвременен будител - презирам дремлювщината, постоянно мърморя, пиша, крещя на моменти, не мълча, пиша статии, коментари, книги, жалби, критикувам, воювам с дремлювците и с толкова милите към тях управници и пр., ерго, имам известно право да се нарека будител - поздравявам с празника на народния будител всички такива, които се занимават със същото, занимават се с будене, презрели всички удобства, презрели спокойствието, поели всички рискове, живеещи под дъжд от плюнки, от злост, от злоба, от коварства, от подигравки и пр.; поздравявам ги ето с тия думи:

Братя будители, скъпи приятели, колеги, бъдете винаги такива, не губете куража си, продължавайки да сте твърди и дръзки, не се плашете от нищо, плашете се само от страха и от малодушието, продължавайте да презирате подличкото мълчание, да ненавиждате угодничеството пред властващите, почитайте само истината, да, знам, много ще спечелите ако дезертирате от мисията си, ако почнете и вие да лъжете, да аморалничите, да се подмазвате, но, моля ви, никога не го правете, никога не дезертирайте! Не го правете, щото без вас сме загубени! Тоя народ е загубен без вас, драги народни будители, дето не го оставяте да заспи съвсем, дето постоянно смущавате съня и хъркането му! Продължавайте да правите все така! Знам, че саможертвата ви е голяма, но пък човек нали живее за едната чест?! Мерзавци никога не ставайте! Знам, че няма да станете, тоя душевен строй ми е съвсем познат. Както ония, които са родени да правят мерзавщини, не могат да се отърват от тая своя наклонност, така и ония, които са родени да не оставят на мира мерзавците, няма да се поддадат на никакъв повей на малодушие. Вярвам във вас, колеги будители!

Пиша това, знам, че то е много дразнещо, но ето, виждате, правя нещо, което ми е работата - бидейки ненавистен комай на всички философ и будител. Пълно е с мърморковци около нас, които друго не правят освен да вгорчават живота на будителите, на склонните към това да будят, а не да приспиват. По идея всички учители са призвани да бъдат будители, нали така? Ето, в тази връзка ми се ще да кажа нещо хептен скандално, с което и ще привърша.

Аз, бидейки нещо като най-дързък учител-будител, успях най-после да предизвикам гнева на всички свои началства, като се почне от директорката на училището, в което работя, и се стигне чак до г-жа Министърката! Срещу мен разните администратори организират вече извънредни трибунали, дали са ме даже на съд, да, на истински съд, тече съдебен процес срещу мен за "вредни мисли" в моя философска книга (!), пишат се комай всеки ден гневни подписки срещу мен, пишат също така разгромни писма, а пък по-висшите инстанции, на които аз се жалвам заради годенията, на които съм подложен, ми пишат най-официално да внимавам, да млъкна най-сетне, защото "съвсем законно" съм щял да бъда уволнен, щото, видите ли, съм бил "разгласявал" чрез блога си някакви хипотетични "строго секретни" и при това "държавни" тайни, бил съм "уронвал" престижа на институцията и доброто име на разните там началства и пр.; с една дума казано, доведох нещата дотам, че от мен всички началства са пропищели. И ето, тия, дето ме гонят, да, гонят един човек като мен, който просто се старае да си изпълнява дълга и като човек, и като философ, и като гражданин, и като учител (то тия неща в моето разбиране изцяло съвпадат, са тъждествени!), та значи тия, дето мен ме гонят, моите гонители, също днес празнуват Деня на будителя, представяте ли си за какво безобразие тук става дума?

Аз, дето друго не правя освен да будя, сиреч, съм жив и действащ будител (простете за нескромността!), съм обявен от тях за... "вредител", а пък те, дето друго не правят, дето само приспиват всичко живо около себе си, понеже се грижат за спокойствието, за дремането и за хъркането, точно тези ще ми празнуват Деня на будителя, откъде-накъде?! Аз такава една несправедливост не позволявам, щото това е пълна аномалия! Да си основат на този днешен ден, или на утрешния, тяхна си работа, да си основат Ден на приспивателите, или Ден на дремлювците, или Ден на гонителите на будителите, или Ден на душителите на будителите, каквото искат да си основат, както искат да си нарекат празника, тяхна си работа, то си е техен празник, то си е тяхна работа, но да не се опитват да слагат ръка на Деня на будителите - щото нямат морално право върху него! Точка. Това е. Аман от наглости! "Будители" ще ми се наричат те, ще ми празнуват и те на тоя ден: айде де, тая няма да я бъде!

Това исках да ви кажа, драги читатели - ако някой от вас изобщо е стигнал до края на този въздългичък текст - а кой ли чете в днешно време такива дълги текстове?! Как да ги чете, нали ще го приспят? Дремлювците, склонните към дремане и любителите на сладичкото блажено похъркване не могат да дочетат такъв дълъг текст, те ще капнат още на първите изречения. Само буден, склонен към будуването, незаспал човек, човек с незаспал дух ще ме прочете докрая, другите ще изпонакапят кой докъдето му стигнат силиците. Та на тия неколцина, които евентуално са дочели този мой празничен - и като такъв: достатъчно нагъл! - текст, искам да им кажа:

Честит празник, приятели! Дерзайте, във вас ни е цялата надежда! Будете заспалите безпощадно! Не им прощавайте! Нека да ви мразят! Нека да ви ругаят! Нека да ви плюят! Нека! Вий си изпълнявайте дълга! Признателност не чакайте! Но знайте: без вас тая страна и този народ за нищо не стават! С вас обаче - надежда има. Докато вас ви има, и надежда има. Това е. До нови срещи!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo