Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 13 декември 2013 г.

Мълчанието е пагубно и злотворно, истината е в свободното обсъждане на всички проблеми



Налага се пак да напиша нещичко в своето дневниче, но този път ще постъпя по друг начин, опитвайки се да съчетая, дето се казва, приятното с полезното: ще опиша своите впечатления и размисли във връзка с проведения вчера педагогически съвет не инак, а под формата на доклад до многоуважаемата г-жа директорка. Така хем ще изразя мислите, дето ме вълнуват, хем ще направя пореден опит да помогна на г-жа директорката да се ориентира в нелеката ситуация, което, като примерен служител, считам, че е мой пръв дълг. Да, служителите на добрите организации не мълчат когато виждат грешки на своите ръководители, а смело ги съобщават, което е в интерес именно на организацията, на нейните коренни интереси - и като резултат е в интерес и на всички работещи в съответната организация. В лошите, осъдени на гибел организации служителите, като виждат грешките на шефовете си, предпочитат да си мълчат, с оглед да способстват за провалянето им, т.е. правят нужното да се отърват от тия въпросните недотам мъдри свои шефове. И какво излиза в крайна сметка? Тия, дето са като мен, дето не мълчат, дето ги възприемат като "критикари", оказва се, работят далновидно за доброто бъдеще на организацията, а пък тия, дето са мълчаливи, послушни, дори, представете си, дето ръкопляскат и мило се подмазват на допускащите грешки ръководители, излиза, че помагат с това свое държание не само за провала на своите шефове, но и за съсипването на самата организация. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

Към "оглушително мълчащите" "учители и учителки" на ПГЕЕ-Пловдив.
И докога ще си мълчите, ще си траете, ще се страхувате, ще си мижитуркате неуважаеми.Докога страх и тънки
сметки.Та един - двама, между честните и почтените сред вас, имащи истината на своя страна, а следователно
и достойнството, моралната сила и непобедимостта в тази битка между доброто и злото, заедно с Ангел
Грънчаров, очевадният носител на първото в ПГЕЕ-Пловдив - това сте огромна сила.
Самият той - какъв късмет, какво чудо е да имаш такъв учител в колектива си, неуважаема от мен г-жо
Анастасова, не би следвало да е победим в нея и моето твърдо убеждение е, че не ще го смажете,
не ще го победите.
Просто, защото той е носителят на доброто ново в образованието и не само в мащаба на училището ви, и не
само поради откритостта, прозрачността, четимостта на блога му, а и защото ЧОВЕКЪТ не прави компромиси
със съвестта си и ти казва истината - право куме у очи.
Истината, от която боли и се оздравява.
Истина, с която се върви правилно напред и нагоре...
Крайно време е да прогледате тези очевадности в живота на ПГЕЕ-Пловдив честни и почтени преподаватели
от ПГЕЕ-Пловдив.
Крайно време е да порастете и да станете учители.
Нужно ли е да ви подсещам, като кого.
Трудна работа, а чоджум и къзъм.Лесното е да си мълчиш и да си мижитуркаш, още по лесното, но гадното е да
раболепничиш, да се подмазваш и да наглееш заедно с очевидно сбъркалата попрището си г-жа Стоянка
Анастасова - в обкръжението й от нейните незрели лики-прилики и сбъркани подобия...
Как така оставихте ненаказан и защо този супернаглеещ - т.е. очевадно логично: подстрекаван ученик -
ненаказан чоджум и този очевиден "мухъл" по лицето си непочистен .Как така, защо и хабер ли си нямате с
какви лоши, с какви недопустими педагогично последици е свързано това ви престъпно бездействие.
Срам и позор.
Това е, което пък си позволявам да ви кажа днес уви, вместо да ви пожелая весели празници...
Какви ти празници, какви веселби, какви ти пет лева...би казал и Иво Беров за вашия Педагогически съвет...
Какъв горчив смях, че го имало...Хай сиктир !!! на такъв съвет - без извинение.
Как така имате съвест да получавате парите си бе, хора ли сте, чучели,
"възпитатели" нещастни и несамо(не)възпитани...

2013.12.13г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Тази мишка - това е директорка?

Constantine Raida