От вчера съм в Долна баня. Докарах брат ми тук понеже го пуснаха в отпуск от болницата заради посрещането на нова година - за осем дни. Като го заведох в ледения ни апартамент, той поседя малко и рече: "Искам в Долна баня! Хайде да тръгваме!" и не отстъпи на никакви увещания. В Долна баня той знае, че има камина и локално парно, което постоянно работи, навсякъде е топличко. Има и много дърва, тъй че проблем с отоплението няма. Е, наложи се да го докарам, нищо че е само за малко повече от седмица. След нова година ще се наложи да дойда, да го взема, за да го закарам пак в болницата, лекарката иска още малко да постои. След това, живот и здраве да е, ще следва изписване - и пак идване в Долна баня. И аз малко ще си сгрея кокалите тук, в Долна баня, щото в Пловдив се настудувах: няма начин да се отоплява апартамента, много е скъпо това удоволствие. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
4 коментара:
по голяма глупост не бях чел скоро
И в старите демокрации много хора със средни доходи студуват, защото не могат да си позволят отопление. Светът не е такъв, какъвто си го представя Ангел Грънчаров. Само при комунизма температурата през зимата се регулираше чрез отваряне на прозореца, защото парното и тока струваха стотинки.
А атомизацията и безчувствеността също не са български феномен, моралният упадък съпътства потребителското общество, където хората са на път да се забавляват до смърт – шоуто трябва да продължи! Ангел Грънчаров трябва да проумее, че повечето феномени, които той смята за типично български и/или посткомунистически, в действителност са ОБЩОЧОВЕШКИ. А неговата конкретна житейска ситуация не е чак такова изключение по света, както му се струва. Има и други хора с проблеми и на Изток, и на Запад, и на Север, и на Юг.
Така например в прехвалената от него Америка никой никому не обръща никакво внимание, американците са съвсем сами с проблемите си и най-често ги решават с хапчета и психотерапия, но и дума да може да става за споделяне с приятели. Пред тях има само маска на веселост и самодоволство.
В някакъв смисъл сте напълно прав, че в описваните от мен явления има момент на "общочовешкост", това иначе и не може да бъде, щото ние сме хора, ние сме човеци, това, което нас нас се случва, принципно е възможно да се случи на и всеки човек - в която и точка на земята да се намира той. Но е напълно възможно тия същите проблеми, които в принципен план са възможни навсякъде по света, у нас, да речем, да са по-остри, да са по-болезнени, щото все пак, съгласете се, ние, българите, сме най-бедни (в Европейския съюз). Но това, че тия проблеми, които аз преживявам, е възможно да се случват и на много други хора по света, съгласете се, съвсем не води до това, че на мен, да речем, ми е по-лесно, по-малко ме боли и пр. Надявам се, това поне го разбирате...
Към втория анонимен:
Виждам, че май си черпите информацията за Америка от съветски пропагандни книги от 60-те години. :) Най-вероятно изобщо не сте стъпвал там, нямате приятели американци и не познавате изобщо американския манталитет. Забравихте да напишете, че там също така "бият негрите".
Никола
Публикуване на коментар