Станах тази сутрин твърде рано, по причина на това, че се наспах: вчера при мен, както става обикновено, беше интензивен, изпълнен с динамика и преживелици ден, снощи към 8 часа вечерта аз изцяло грохнах и... заспах на топлия диван - както обичат да правят повечето мои толкова любезни сънародници; е, спах този път дълбоко, към 3-3.30 сутринта се събудих напълно наспан и отпочинал. И, както става обикновено, станах и пуснах компютъра, да видя какво е станало в страната и по света докато аз съм спал. Понаписах няколко "матр`ьяла" в блога си, реагирах по най-острите граждански и политически въпроси, дето терзаят нацията в този исторически момент, а сега вече имам, дето се казва, моралното право да обърна известно внимание и на личното, на моите преживелици, дето ги описвам стриктно всеки ден, щото, както е известно, с най-благородна изследователска цел пиша от доста време книга с работно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, в която ми се ще да дам една напълно достоверна картина на процесите, които текат в моето училище, а на тази основа - и в българското образование изобщо. Ето какво ми се ще да впиша в изследователското си дневниче тази сутрин. (ОЩЕ >>>)

Няма коментари:
Публикуване на коментар